Акт от 23.11.2021, Районен съд - Трън

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 19

Гр.Трън, 17.11.2021г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ТРЪНСКИ

СЪД, ІІ-ри състав в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ

С участието на секретаря Ренета Милтенова като разгледа гражданско дело № 58/2020г. по описа на ТРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба с правна квалификация чл.135 от ЗЗД от „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, в която ищецът твърди, че на 18.01.2011г. между „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, в качеството на заемодател и „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК: ********* с предишно наименование „ВИАЛ ПАРКЕТ“ ЕООД в качеството му на получател и ответника Р.Ж.Б. и „ЕВРО ПАРКЕТ“ ЕООД, в качеството им на трети задължени лица /съдлъжници/ бил сключен договор за заем за сумата от 50 000лв. /петдесет хиляди лева/. Сумата съгласно чл.1 от договора е следвало да бъде върната до 28.01.2011г. Ищцовото дружество превели сумата от 50 000лв. В чл.8 от договора за заем била уговорена и неустойка в размер на 25 000 лева в случай на неизпълнение. Съгласно чл.10 от Договора за заем третите задължени лица на основание чл.110 от ЗЗД встъпват в задълженията на заемополучателя, включително и тези регламентиращи плащане на неустойка и обезщетения и се задължават да отговарят солидарно с длъжника за тяхното изпълнение на заемодателя. Поради неизпълнение на тези си задължения заемополучателя и ответника по делото били осъдени от Арбитражен съд - гр.София по ВАД 14081201/2013г. след което на 15.06.2015г. бил издаден и изпълнителен лист /ИЛ/ от СГС по гр.д. 3416/2015г. Към момента на подаване на исковата молба има образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ 851 М.П.с район на действие СГС, но сумата не е изплатена. Размера на задължението по друго изп.дело е над 293 000 лева. Представители на ищеца узнали през месец март 2020г., че на 15.01.2020г. ответника прехвърлил на свързано лице /брат му Я.Ж.Б./ 1/6 идеални части от недвижим имот описан в *** представляващ недвижим имот, находящ се в с.Б., общ.Трън, обл.Перник. Към момента на извършване на разпоредителните действия вземането на кредитора е съдебно признато с влязъл в сила съдебен акт.

С договора за продажба на гореописания недвижим имот ответника и брат му са поставили в опасност удовлетворяването на вземането на ищцовото дружество и намират за породен правния интерес за предявяване на Павлов иск, с който се иска да бъде обявена за недействителна сделката сключена на 15.01.2020г. относно 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ се в с.Б., общ.Трън, представляващ ***, с площ по док. от 72,700 кв.м., МЖС, обл.Перник, общ.Трън, /съгласно описанието в справката от Агенция по вписвания към деня на сделката/ между Р.Ж.Б. и Я.Ж.Б., с оглед увреждащия характер на сделката спрямо „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД.

В исковата молба се сочи, че към датата на сключване на сделката, ищецът вече е имал качеството неудовлетворен кредитор на ответника Р.Ж.Б.. Поради това изваждането от патримониума на ответното дружество на посочените недвижими имоти, представлявало увреждащо действие, водещо до намаляване на актива на длъжника, съобразно чл.135 от ЗЗД. Счита за ирелевантно наличието на друго имущество на длъжника, самият факт на намаление на имуществото му води до увреждане интересите на кредитора. С оглед на изложеното, моли да бъде обявен за недействителен спрямо ищеца, договора за покупко – продажба между двамата братя- ответници, с оглед увреждащия характер спрямо дружеството-ищец.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответникът Р.Ж.Б., в който същия заявява, че искът е недопустим /предявен от страна, която няма правен интерес - такова вземане не съществува, а и процесния имот е бил ипотекиран в полза на „Райфайзенбанк България“ АД, преди да е сключен въпросния договор за заем, от който права черпи ищцовото дружество/, а и освен въпросната банка в една евентуално стартирала процедура по принудително изпълнение освен дружеството –ищец ще бъдат присъединени като кредитори банката и В.Б.А., която има съдебно признато право на задържане. И въпросните кредитори са преди ищеца в списъка за удовлетворяване./ Искът е и неоснователен, защото имотът, обект на иска по чл.135 от ЗЗД не може да послужи като обект на принудително изпълнение т.е няма възможност да бъде осъществена търсената с него защита, не може да се реализира обезпечителната функция на иска. Освен това към момента на извършване на атакуваната сделка ответникът не е бил длъжник на ищцовото дружество, защото на следващия ден е подписан друг договор и вече Р.Б. не е посочен в качеството му на физическо лице, като трето задължено лице. Твърди се, че не за първи път дружеството – ищец чрез съдебната система иска след погасяване на вземане длъжникът да бъде осъден за заплати отново несъществуващо задължение. Ответникът твърди, че извършеното действие не е увреждащо спрямо ищеца, тъй като въпросния имот е несеквестируем и ищцовото дружество не би могло да се удовлетвори от него поради законова забрана. Сочи се, че вземането на привилегированите кредитори, описани по – горе е в размер на почти един милион лева и няма как вземането на ищеца да бъде удовлетворено поради несъразмерната стойност на имота с вземанията. Твърди, се че към датата на извършване на сделката, ответникът не е знаел по смисъла на чл.135 ал.1 от ЗЗД, че с продажбата извършва действие, което е увреждащо. Безспорно е, че ответниците Р.Ж.Б. и Я.Ж.Б. са братя и презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД е валидна с пълна сила по отношение на двамата ответници. Твърди се, че в приложените към исковата молба преписи липсват доказателства относно твърдяно влязло в сила арбитражно решение, като се иска по реда на чл.183 от ГПК за подробно описаните и представени преписи на документи да бъдат представени оригиналите. Ответникът прави искане и за спиране на настоящото производство поради наличие на преюдициален спор. Изказва се и становище против искането в ИМ за присъждане на разноски по обезпечителното производство, както и молба да не се уважават доказателствените искания на дружеството-ищец, тъй като първите две не представляват такива, а третото също не следва да се уважава, тъй като в отговора на ИМ ответникът Р.Ж.Б. е направил признание, че е брат на Я.Ж.Б., следователно презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД се явява опровергана.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответникът Я.Ж.Б., в който същия заявява, че искът е недопустим, неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли в цялост. Няма да ангажира доказателства и няма искания към съда, желае делото да бъде разгледано в негово отсъствие поради служебната му ангажираност, за което си е упълномощил адвокат, който ще го представлява и защитава интересите му. Поддържа всички изложени от другия ответник доводи и доказателства, които моли да бъдат допуснати.

С оглед характера на предявеният иск, съдът е разпределил доказателствената тежест, както следва: Ищецът следва да установи по безспорен начин качеството си на кредитор спрямо ответника – длъжник, датата на възникване на вземането, че то предхожда извършването на разпоредителните действия от страна на ответника длъжник, наличие на извършените разпоредителни действия от страна на длъжника - ответник, с които е намалил имуществото си, знание у длъжника, както и у третото лице-съдоговорител по увреждащата интереса на кредитора сделка. В тежест на ответника е да докаже, че не дължи претендираните суми, както всички правоизключващи други факти и обстоятелства по делото.

По делото са събрани писмени доказателства включително и относно актива на имуществото на длъжника Р.Ж.Б. към датата на сключване на атакуваната разпоредителна сделка и към настоящия момент.

От така събраните доказателства от фактическа страна се установяват следните релевантни факти:

На

18.01.2011г. между „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, в качеството на заемодател и „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК: ********* с предишно наименование „ВИАЛ ПАРКЕТ“ ЕООД в качеството му на получател и ответника Р.Ж.Б. и „ЕВРО ПАРКЕТ“ ЕООД, в качеството им на трети задължени лица /съдлъжници/ бил сключен договор за заем за сумата от 50 000лв. /петдесет хиляди лева/. Сумата съгласно чл.1 от договора е следвало да бъде върната до 28.01.2011г. Ищцовото дружество превели сумата от 50 000лв. В чл.8 от договора за заем била уговорена и неустойка в размер на 25 000 лева в случай на неизпълнение. Съгласно чл.10 от Договора за заем третите задължени лица на основание чл.110 от ЗЗД встъпват в задълженията на заемополучателя, включително и тези регламентиращи плащане на неустойка и обезщетения и се задължават да отговарят солидарно с длъжника за тяхното изпълнение на заемодателя. Поради неизпълнение на тези си задължения заемополучателя и ответника по делото били осъдени от Арбитражен съд- гр.София по ВАД 14081201/2013г. /представено по делото/, след което на 15.06.2015г. бил издаден и изпълнителен лист /ИЛ/ от СГС по гр.д. 3416/2015г. Към момента на подаване на исковата молба има образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ 851 М.П.с район на действие СГС, но сумата не е била изплатена.

На 15.01.2020г. между ответника Р.Ж.Б. и неговият брат Я.Ж.Б. била извършена възмездна сделка обективирана в договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот /***на нотариус Р.Б.вписан под ***в регистъра на Нотариалната камара/, при който Р.Ж.Б. продава на съсобственика си Я.Ж.Б. недвижим имот, находящ се в с.Б., общ.Трън, представляващ 1/6 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 72,20 кв.м., построена върху ***по устройствения план на с.Б., общ.Трън, обл.Перник, утвърден със заповед № № III-404/1970г. с площ от 1075 кв.м., при граници: * ***, за цена в размер на 1 056,70 лв. /съгласно описаното в справката на АВ към деня на сделката между Р.Ж.Б. и Я.Ж.Б./.

При така установените релеванти факти, съдът намира от правна страна следното:

При наличие на предпоставките за упражняване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, следва да се приеме, че е налице правен интерес за кредитора от предявяване на конститутивния иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл.

135, ал. 1 ЗЗД "кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането... "

Искът по чл.

135 ЗЗД е конститутивен и с него кредиторът упражнява възникналото в своя полза преобразуващо право да обяви за недействителни спрямо себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Правото на кредитора е обусловено от извършването на:

- безвъзмезден увреждащ акт (при знание на длъжника за увреждането – чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД);

- възмезден увреждащ акт (при знание на длъжника и на лицето, с което е договарял, за увреждането – чл.

135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД);

- сделки и действия, които са извършени преди възникване вземането на кредитора, но са предназначени да увредят последния (чл.

135, ал. 3 ЗЗД) (В този смисъл е решение № 45/15.6.2017 г. на ВКС по гр. д.

№ 2456/2015 г. на ГК, ІІІг. о.)

Следователно, когато действието е възмездно, както е в случая, лицето, с което длъжникът е договарял е необходимо да е знаело за увреждането, респ. – кредиторът не носи доказателствена тежест да доказва знанието за увреждането у приобретателя по сделката.

Сделката, по която ответникът Р.Ж.Б. е длъжник, е сключена през 2011г., а разпоредителното действие – през 2020г., поради което е неоснователно възражението на ответника, че атакуваната сделка е сключена преди възникването на вземането на кредитора. Вземането възниква с постигане на съгласие за сключване на договора, елемент от което е то, а не с влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В случая основателността на отменителния иск по чл.

135, ал. 1 ЗЗД е обусловена от съзнанието у длъжника, че с процесното разпоредително действие уврежда кредитора си.

По смисъла на решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 320/05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г. на ВКС, IV г. о., увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили реализиране правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си (решение № 48/21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г. на ВКС, IV г. о.). Съгласно решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д.