Определение № 163 от 07.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 06.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

А. Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000158 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молба на А. Й. С. чрез процесуалния и представител адв.П. К. за изменение на постановеното по делото решение № 327 от 27.11.2023г. в частта за разноските.

Твърди се в молбата, че апелативният съд с решението е присъдил в полза на процесуалния представител на С. по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение, но съдът неправилно е изчислил неговия размер.

Твърди че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно променения минимален размер с влезлите в сила на 08.11.2022г. изменения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди че първоинстанционният съд е изменил размера на присъденото адвокатско възнаграждение с определение от 02.02.2023г. и го е увеличил от 3 660лв. на 7 380лв. Твърди че следва да бъде присъден допълнителен адвокатски хонорар още в размер на 2 722лв. с ДДС. Моли съдът да увеличи размера на адвокатското възнаграждение и да присъди още сумата 2 722лв. за първа инстанция.

В срока по чл.248 от ГПК от насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД не е депозиран писмен отговор.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК от страна, представила списък на разноските.

Предмет на въззивно обжалване е цялото първоинстанционно решение 1 по иска на С. в осъдителна му част за сумата от 84 000лв. и в отхвърлителната му част за разликата над 84 000лв. до 140 000лв. С решението си от 27.11.2023г. въззивният съд е отменил обжалваното първоинстанционно решение по иска на Стоянов в отхвърлителната му част за разликата над 84 000лв. до 128 000лв. и е присъдил сумата 44 000лв., както и е потвърдил решението в осъдителната му за сумата 84 000лв. и в отхвърлителната му част за разликата над 128 000лв. до 140 000лв.

С оглед изменения размер на присъденото обезщетение въззивният съд е изменил и размера на присъденото от първата инстанция по реда на чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение като е присъдил допълнително сумата 1 091лв.

Съдът е определил дължимото възнаграждение за първа инстанция съобразно предмета на въззивно обжалване, изхода на спора и в минималните размери съобразно нормата на чл.7, преди изменението и от 04.11.2022г. Приел е че дължимото възнаграждение за първа инстанция е в размер на сумата 4 751лв., отчел е присъдените с решението 3 660лв. и е присъдил допълнително сумата 1 091лв. Действително в мотивите към решението въззивният съд е пропуснал да съобрази, че с определение № 32 от 02.02.2023г. първоинстанционният съд по реда на чл.248 от ГПК е изменил размера на присъденото на процесуалния представител на С. възнаграждение за първа инстанция и го е увеличил до размера на сумата 7380лв. Това определение не е обжалвано от застрахователя.

На първо място съставът на въззивния съд констатира противоречива практика на касационната инстанция досежно приложимата редакция на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

Разрешението дадено от настоящия състав на въззивния съд е съобразено с разрешението, дадено с решение № 50001 от 03.02.2023г. по т.д. № 2530/21г. на ВКС, първо т.о., съгласно което меродавен е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на образуване на производството пред съответната инстанция. На съда е известна и другата практика, съобразно която размерът на възнаграждението се определя при приключване на производството пред съответната инстанция /в този смисъл определение № 1261 от 08.12.2023г. по ч.търг.дело № 1085/23г. на първо търг. отделение/.

На следващо място съдът съобрази и даденото тълкуване в решение на 2

Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС и актуалната практика на касационната инстанция към момента. Съставът на въззивния съд намира, че въведеното с чл.38 ал.2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101 параграф 1 ДФЕС. Поради което и нормата на чл.38 ал.2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са мотиви и произнасяне на касационната инстанция в определение № 50015 16.02.2024г. по търг.дело № 1908/22г. на първо търг. отделение.

С оглед на така изложеното, съдът намира молбата на въззивницата С. за изменение на размера на присъденото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА възнаграждение на процесуалния си представител за неоснователна. Фактът че съдът не е съобразил определеният от първата инстанция по-висок размер на адвокатското възнаграждение е довел единствено до присъждане на сумата 1 091лв. Но при липса на обжалване на определението на първоинстанционния съд по чл.248 от ГПК и при липса на молба от застрахователя по чл.248 от ГПК по отношение на присъдените с въззивното решение разноски, така присъденият размер не може да бъде променен.

Съставът на въззивния съд намира че присъдената на процесуалния представител сума в размер 7 380лв. от първата инстанция и допълнително 1 091лв. от въззивната инстанция отговаря на посочените от касационната инстанция критериите за определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА като вида на спора, интереса, вида и 3 количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Поради което и по реда на чл.248 от ГПК присъденото адвокатско възнаграждение не следва да бъде увеличено още със сумата 2 722лв.

С оглед на изложеното, съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на А. Й. С. чрез процесуалния и представител адв.П. К. за изменение на постановеното по делото решение № 327 от 27.11.2023г. в частта за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4