Решение № 1111 от 11.11.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1111 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000502420 по описа за 2023 година

САС е сезиран с въззивна жалба от един от ответниците по гр.д. 8986/18 г. по описа на СГС Ц. К..

С решение по делото 260193/20.01.23 г. СГС е приел за установено на основание чл. 440 ГПК в отношенията между К. Д. В. и Д. К. К. (съпрузи), че ответниците А. Б.

А. (с твърдение, че е взискател по изпълнително дело, по което изпълнителните действия са насочени по отношение на имоти на ищците) и Ц. Н. К. (с твърдение, че е длъжник по изпълнително дело, по което изпълнителните действия са насочени по отношение на имоти на ищците), не са собственици на 3 бр. имоти, индивидуализирани в решението.

За да постанови решението си, съдът е взел предвид, че е постановено влязло в сила съдебно решение, в което е формирана сила на пресъдено нещо относно същите имоти по предявен от същите ищци срещу същите ответници (и други лица) положителен установителен иск за собственост, легитимиращ ищците в настоящото производство като собственици. Същевременно съдът е отчел, че ответниците (в частност длъжникът) не са ангажирали доказателства за придобито право на собственост над същите имоти.

Недоволен от решението е ответникът Ц. К.. С жалбата се утвърждава, че не е тъждествен положителният установителен иск с отрицателния такъв (различно е искането за защита). Чл. 440 ГПК регламентира като способ за защита в изпълнителния процес отрицателния установителен иск. Затова решението на СГС, базиращо се само на влязло в сила решение по положителен установителен иск е недопустимо и следва да се обезсили.

Въззиваемите – ищци оспорват жалбата.

1

В производството пред САС не са събирани нови доказателства, въпреки служебното указване на въззиваемите за необходимост да ангажират доказателства, обосноваващи правния им интерес от предявяване на иска.

При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба, с която се атакува валидно и допустимо съдебно решение.

Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.

Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен материал в рамките на предмета на проверката САС прави следните изводи:

На л. 11 се намира копие от изпълнителен лист, установяващ качествата на ответниците на кредитор за А. А. и длъжник за Ц. Х..

Покана за доброволно изпълнение (л. 12) свидетелства за водено изп.д.

20148490401188, образувано при ЧСИ А. П. въз основа на горецитирания изпълнителен лист.

От издадено от съдия изпълнител М. Б. удостоверение, класирано на л. 38 от първоинстанционното дело, се установява, че производството по изп.д.

20168380404602 е във фаза издаване на постановление за възлагане на имоти пл. № *** (дворно място), пл. № *** (сграда, построена в имот пл. № ***) и пл. № *** (друга сграда, построена в имот пл. №

***), но е спряно поради издадена съдебна обезпечителна заповед по повод висящ правен спор относно собствеността на имотите. От последното не личи между кои страни се води изпълнителното дело и дали въпреки различния номер на делото (спрямо започнатото по повод представения изпълнителен лист) последното е продължение на изпълнителни действия по повод претенцията, за която е издаден класирания на л. 11 изпълнителен лист.

На база на така цитираното удостоверение от ЧСИ Б., в осз от 13.03.24 г. САС е приел, че тъй като искът по чл. 440 ГПК е специален - предоставен е на лица, които не са участници в изпълнителен процес и над чиито имоти са насочени изпълнителни действия, за да се прецени допустимостта на иска, следва да се представи от въззиваемите ищци удостоверение за участниците в изпълнителното производство по цитираното изпълнително дело пред чси М. Б.. Определен е 10 дневен срок за представяне на доказателства в горната насока.

До проведеното на 16.10.24 г. осз и в самото него такова доказателство не е представено.

С решение на СГС от 27.03.19 г., по гр.д. 15 643/14 г. (л. 81), потвърдено с решение 10 040/13.01.21 г. по гр.д. 3868/19 г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение 60 390/12.11.21 г. по гр.д. 2862/21 г. по описа на ВКС спрямо А. А. и Ц. Х. е установена принадлежността на К. Д. В. и Д. К. К. над визираните в исковата молба и удостоверението от ЧСИ Б. имоти. СГС с обжалваното решение е счел, че е допустим искът, с който е сезиран и който е квалифицирал по чл.

440 ГПК.

Настоящият състав приема, че изводите на СГС са необосновани. За да е допустим и основателен иск по чл. 440 ГПК е необходимо собствениците над имоти (според закона – носителите на права), над които се осъществяват изпълнителни действия, да са трети лица спрямо страните в изпълнителния процес. Защитата по чл.

440 ГПК е по-силна спрямо регламентираната от чл. 435, ал. 4 ГПК такава, защото не поставя изискването, въведено в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК изискване към момента на налагане на възбраната над имота, спрямо който е насочено принудително изпълнение, третото лице да е владяло имота.

2

Съобразно разясненията, съдържащи се в ТР 3/2015 г. от 10.07.17 г., по ТД 3/15 г. ОСГТК ВКС искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е недопустим в случаите, когато жалбата на третото лице по чл. 435, ал. 4 ГПК е уважена, тъй като тогава вече няма да е налице насочено върху вещта принудително изпълнение. От горното следва, че искът по чл.

440, ал. 1 ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, и може да упражни правото си на обжалване по чл. 435, ал. 4 ГПК, с изключение на случаите, когато това право е било вече упражнено и жалбата е била уважена.

На това основание изводите, мотивирали СГС да уважи иска, не са обосновани.

Не е установено при наличието на две заведени изпълнителни дела каква е връзката между тях и дали ищците имат активна процесуална легитимация относно търсената специална защита, както и дали не съществува визираното в ТР 3/15 г.

ОСГТК ВКС ограничение за предявяване на претенция по чл. 440 ГПК.

Тъй като въпреки проявената от въззивния съд активност и във фазата на въззивния процес не се установи дали ищците са трети лица, със самостоятелни права (за последното обстоятелство има съдебно установяване, влязло в сила) над имоти, спрямо които се извършва принудително изпълнение, за което липсват основания за ангажиране отговорността на третите лица (поръчители или ипотекирали имот за обезпечаване на чужд дълг), не може да се направи обоснован извод за допустимост на иска, а решението на СГС следва да се отмени като неправилно и предявеният иск с правно основание чл. 440 ГПК да бъде отхвърлен.

Въззивникът не се е явил лично или чрез пълномощник в проведеното последно осз и не е представил списък с разноски, както не е и удостоверил наличието на такива. Поради това САС не дължи произнасяне на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от разгърнатите съображения САС:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 260193/20.01.23 г., постановено по гр.д. 8986/18 г. по описа на СГС и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 440 ГПК, предявен от К. Д. В. и Д. К.

К. срещу Ц. Н. К. и А. Б. А. за установяване на обстоятелството, че Ц. Н. К. не е собственик на имоти в гр. ***, ул. *** 22, с идентификационни номера както следва: имот пл. № *** (дворно място), имот пл. № *** (сграда, построена в имот пл. № ***) и пл. № *** (друга сграда, построена в имот пл. № ***), същите, индивидуализирани в първоинстанционното решение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4