Протокол № 181 от 23.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 181 гр. Пазарджик, 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова

Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20245200900011 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:55 часа се явиха:

За ищеца „Ф. е. и е. и.“ Ф. АДСИЦ, редовно призован чрез процесуален пълномощник адв. В. Д., не се явява законен представител.

За него се явява адв.Д., редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.

За ответника „М.-П.“ АД, редовно призован чрез процесуален пълномощник адв.М. М., не се явява законен представител.

За него се явява адв.М., редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх.№ 9736 от 21.10.2024г. от ищеца „Ф. е. и е. и.“ Ф. АДСИЦ чрез адв.Д., с която представя документи във връзка с издаденото удостоверение.

Адв. Д.: Тъй като писмото, което ни е изпратено от АУЕР /Агенция за устойчиво енергийно развитие/ - София има приложен и компакт диск.

Опитах се да подпиша документите, които са в съдържанието на компакт диска и да ги кача по делото, но тъй като имах много технически проблеми не зная до каква степен това се е осъществило. Затова ги нося и както е в разпоредбата на чл.184 от ГПК възпроизведени на хартиен носител, с препис и за другата страна. С тази молба съм представил нашата молба, която е 1 входирана в АУЕР и отговорът им. Файловете от диска съм ги свалил на хартиен носител, с препис за противната страна, на които ги представям.

ПОСТЪПИЛА Е и молба становище вх.№ 9733/21.10.2024г. от М. П., чрез пълномощник адв.М., с която изразява становище във връзка с изготвения и изпратен проект за доклад на страните.

Адв.М.: Представил съм молба становище във връзка с проекта на доклад, с препис на ищцовата страна. Основното което моля съдът да бъде допълнен доклада с обстоятелствата които сме изложили във връзка с неефективността на настоящето исково производство, по което има произнасяне Ваше, както и на Апелативен съд П.. В настоящия случай освен точка 2 от цитираното от мен тълкувателно решение би следвало да бъдат съобразени и задължителните указания на ВКС в точка 3, от същото тълкувателно решение, което не е обсъждано нито от настоящия съ,д нито от Апелативен съд - П.. Точно в тази точка 3, ВКС се е произнесъл по допустимостта на исковете по отношение на различни части от едно и също вземане, основаващи се на общи правопораждащи факти. Ние сме точно в тази хипотеза когато въз основа на общите правопораждащи факти, а именно основния договор и цесионните договори има вече произнасяне по една част за друг период от време по отношение на което исковата претенция е отхвърлена и в настоящия съдебен процес се предявява искова претенция за друг период от време, който е крайният период от време, но става въпрос за едно и също вземане, произтичащо от общи юридически факти, но разсрочено във времето в различни периоди от време. Точка 3 от това тълкувателно решение е във връзка с приложението на чл.126 от ГПК, имайки предвид следното, че е допустимо да бъдат предявени искове от едно и също вземане, като първоначалния иск касае една част от вземането и в последствие се предявява иск за друга част от вземането. Обаче това тълкувателно решение казва, че подобно нещо е допустимо, доколкото първоначалният иск е още във висящата си фаза, тоест няма произнасяне все още. В тази хипотеза последващото исково производство следва да бъде спряно докато бъде разрешен висящият спор по вече предявената част от вземането. След като се реши окончателно първата част, съдът е длъжен да 2 възобнови производството и да се съобрази с постановеното решение.

Цитирам ако първоначално предявения частичен иск бъде уважен съдът следва да възобнови спряното производство и да зачете силата на присъдено нещо, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти. Ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия частичен иск, ние сме точно в тази хипотеза.Имаме последващ частичен иск, защото се предявява пред Вас за разглеждане за друг период. Следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като със сила на присъдено нещо се отрича цялото спорно материално право.

Тоест следва да намери приложение на точка 3. В тази връзка отправям искане във връзка с доклада, че при положение, че се приложи точка 3 от тълкувателно решение и то във връзка с точка 2, съдът е длъжен на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК да приеме за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно нищожността на общите правопораждащи факти, това е договорът с гарантиран резултат от 13.6.2011г и двата броя цесионни договори върху които ищецът основава вземането си. Тъй като в диспозитива на решението по частичния иск, изрично са цитирани двата цесионни договори въз основа на които се претендират процесните вземания и са отхвърлени. В мотивите на това първо решение, аз съм го цитирал в молбата, ОС Пазарджик на лист 14 от мотивите си изрично се е произнесъл относно нищожността, както на основния договор, така относно нищожността поради липса на предмет на цесионните договори. На основание чл.297 от ГПК сте задължен да зачетете това съдебно решение като ваше и в контекста на задължителната тълкувателна практика по точка 3 от цитираното от мен тълкувателно решение във връзка с точка 2 от същото тълкувателно решение да приемете, че ние този спор с тази страна по отношение на нищожността ние вече сме го разрешили и съдът се е произнесъл и би следвало да го приемете за ненуждаещо се от доказване.

Намерил съм обилна практика, нямах физическото време, имах възпрепятственост. В едноседмичен срок ще представя практика в тази насока. Това е практика, която и предхожда и след тълкувателното решение.

Точка 2 от тълкувателното решение казва, цитирам: „При отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно в конкретния случай да предяви иск за останалата непредявена част от вземането.

Безспорно е, че процесният период е част от цялото вземане. Тъй като с влязло 3 в сила решение, с което се отхвърля частичният иск се отрича цялото спорно право. Силата на присъдено нещо обхваща цялото вземане. По точка 3: „Ако първоначално предявен частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното производство и зачете силата на присъдено нещо. Ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен производството по последващия частичен иск, ние сме в хипотезата на следващ частичен иск, следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като със силата на присъдено нещо се отрича цялото спорно право. И в двете си точки на това тълкувателно решение, което е задължително за съда, съдът третира, че тази сила на присъдено нещо касае цялото спорно право, от което безспорно част е настоящият иск. Моля съдът на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК да приеме, че не се нуждаят от доказване обстоятелствата във връзка с твърдяната от нас нищожност на основния договор и двата броя цесионни договори. В тази хипотеза няма да се спирам подробно, в останалата част на доклада моля да се конкретизира доклада във връзка изложените от нас 3 броя обстоятелства и правната им квалификация за нищожност на договорите, доколкото вие ще видите на първо място е призната нищожността с влязлото в сила съдебно решение по 139 на ОС. Конкретизация, че договорът би следвало да бъде описан като договор с гарантиран резултат, а не инженерингов договор. Да се отрази, че са два броя цесионните договори, да се отрази възражението ни за изтичане на обща погасителна давност, подробно съм аргументирал още с отговора на исковата молба. Другите точки вече са свързани с доказателствените искания, които пледирам, че на основание чл.159 от ГПК се явяват недопустими дотолкова, доколкото всички доказателства, които ищецът е представил, защото тези доказателства касая изпълнението на договорите, говорим за основния, респективно цесионните, които със сила на присъдено нещо са признати за нищожни, как ще са допустими доказателства при положение, че вие като съдия сте обвързан вече със сила на присъдено нещо, че те вече са ни признати от друг съдебен състав и то в контекста на тази задължителна практика. Би следвало доклада в тази част да се измени, а именно да се отрази, че се явяват недопустими представените с исковата молба и с допълнителната искова молба доказателства, включително и тези папки, които днес се представихме във връзка с удостоверяване от АУЕР. Ние дори да ги съберем, съдът влиза в конфликт, тъй като вече има сила на присъдено нещо, при положение, че това сила на присъдено нещо го зачетете, 4 за какво трябва да ги събираме тези доказателства. Същото касае и нашите доказателства. Моля съдът да допълни доклада си и да приеме като доказателства по делото единствено и само доказателствата, които ние сме представили във връзка с влязлото в сила съдебно решение във връзка с частичния отхвърлителен иск и то само допустимото доказателство във връзка именно с точка 2 и 3 от тълкувателното решение, респективно с чл.297 от ГПК, където ви задължава да се съобразите с него и непредрешимост на вече решен спор относно нищожността на тези договори. В резултат на така изменения доклад, който моля да съобразите и закона и задължителната съдебна практика, аз съм направил към съда две искания, първото да прекратите съдебното производство като недопустимо, в изпълнение на задължителната съдебна практика, обективирана в точка 3 във връзка с точка 2 от Тълкувателно решение № 3 или евентуално да отхвърлите предявените искове като неоснователни, като постановите решение по съществото на спора с оглед указанията на цитираното определение на Апелативен съд и обвързващата сила на присъдено нещо за нищожността на процесните факти, съобразното влязлото в законна сила на 07.05.2019г. съдебно решение по ТД № 139/2016г. по описа на ОС Пазарджик които правопораждащи факти са общи за всяка една от частите на процесните вземания. Тоест тези части са за периода от 2014г. – 2016г. и другата част е процесната от декември 2018 - до март 2019г. Издадени са две фактури, обаче правното основание на тези две фактури са именно съответно основния договор по който трябва да станат плащанията и двата цесионни договори, с които са прехвърлени тези вземания. Общият правопораждащ факт са именно тези нищожни договори.

Единствено и само вноските по тези вземания са били разсрочени. В този смисъл моля или да прекратите съдебното производство съобразявайки разпоредбите на ГПК в контекста на цитираната от мен задължителна практика или след като се произнесете на основание чл.146, ал.1,т.4 и приемете за ненуждаещи се от доказване тези правопораждащи факти в резултат поради това, че спорът е решен с влязло в сила с решение по ТД № 139/2016г. и приемете, че след като не се нуждае от доказване тази нищожност, въз основа на нея да отхвърлите исковете като неоснователни, което е най-логичното без да се събират каквито и да е други доказателства по делото. В този смисъл моля да ни се присъдят съответните разноски. Делото следва да се приеме за изяснено от фактическа страна, тъй като страните, ние, 5 сме обвързани със силата на присъдено нещо относно нищожността , ние този спор вече сме го водили.

Адв. Д.: От името на доверителя си заявявам, че изцяло поддържам предявения иск, така както е предявен с исковата молба и допълнителната искова молба. Поддържаме и направените с тях доказателствени искания.

Оспорваме депозирания от ответника писмен договор и допълнителен писмен отговор. Изцяло сме запознати с проекто доклада. Единственото ми възражение е свързано с правната квалификация на предявения иск за законна лихва върху търсените суми от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Считам, че правната квалификация на предявения иск за законна лихва е чл.86 от ЗЗД, а не както съдът е посочил чл.92 от ЗЗД, което касае и за неустойка.С исковата молба не сме предявили за неустойка. Отделно с проект за доклад по делото съдът не се е поизнесъл по направеното с допълнителната искова молба искане по чл.219 от ГПК за привличането на ТД „Е.“АД, в несъстоятелност, като трето лице помагач на ищеца в производството. Както сме изложили в допълнителната искова молба „Е.“ е изпълнител по основния договор и е цедент на прехвърлените вземания и отговаря за съществуването им. Именно в това се изразява и правния интерес на представляваното от мен дружество за привличането на трето лице подпомагаща страна, като при евентуално отхвърляне на исковете представляваното от мен дружество ще има съответния иск срещу цедента.

Разпечатката съдържа 23 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/524b0616-a0e0-432b-bb24-deb0aae66abc