Решение № 5 от 03.01.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Ихтиман, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200329 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Р. Р. против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ) серия К № 8755272, издаден от ОДМВР - София. Считайки електронния фиш за незаконосъобразен, жалбоподателят желае отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Г. Г., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Сочи, че от събраните по делото доказателства не се доказва авторството на нарушението.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. От същата е постъпила писмена защита, с която е изразено становище за неоснователност на жалбата и е отправено искане обжалваният ЕФНГ да бъде потвърден като законосъобразен. При условията на евентуалност, в случай, че бъде уважена жалбата е направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

На 27.11.2022 г. в 11:55 ч. на автомагистрала „Тракия“, на км 53.300 с посока на движение към гр. Пловдив, с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 507 била засечена скоростта на движение на МПС – лек автомобил Мерцдес С 350 Блутек 4 Матик с рег. № *. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 93 км/ч при разрешена 1 стойност на скоростта от 80 км/ч.

Предвид това, от ОДМВР – София бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 6717776 за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Въпросният ЕФНГ бил издаден на св. Д. * – законен представител на собственика на превозното средство – „* *“ ЕООД, ЕИК * и му бил връчен.

На 25.01.2024 г., св. * декларирал по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че на 27.11.2022 г. в 11:55 часа е предоставил автомобил с рег. № * на жалбоподателя Т. Р. Р. и към същата дата и час МПС е било във владение на Т. Р. Р.. Към декларацията било приложено и копие на СУМПС № 284019854 и лична карта № 645076380 на Т. Р. Р..

С оглед подадената декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП на неустановена по делото дата ЕФНГ серия К, № 6717776 бил анулиран и на 12.03.2024 г. от ОДМВР – София бил издаден обжалвания ЕФНГ серия К, № 8755272 против Т. Р. Р. за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с идентично фактическо описание на нарушението, както в ЕФНГ серия К, № 6717776.

Електронен фиш серия К, № 8755272 бил връчен на жалбоподателя на 05.06.2024 г.

В хода на съдебното следствие бяха приобщени като писмени доказателства сигнал до РП – Бургас от Т. Р., справка от НАП за сключени трудови договори от Т. Р., както и Трудов договор № 8 от 26.08.2021 г., сключен между „* *“ ЕООД, ЕИК * и Т. Р. Р.. От тези писмени доказателства се установява, че към датата на процесното нарушение - 27.11.2022 г. жалбоподателят не е бил служител на „* *“ ЕООД, тъй като на 28.12.2021 г. е бил прекратен сключеният трудов договор между Т. Р. и „* *“ ЕООД. От приетия като писмено доказателство сигнал до РП - Бургас се установява, че жалбоподателят е сезирал РП – Бургас, с оглед издадени срещу него поредица от електронни фишове след подадени декларации от управителя на „* *“ ЕООД – св. Д. *, като описаното в тези декларации според жалбоподателя не отговаря на истината.

В хода на съдебното следствие бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. Д. *. В показанията си св. * твърди, че Т. Р. е бил негов служител в периода от 2019 до 2023 г., като той се е грижел за автомобилите на *а, като също така ги е управлявал. Твърди, че в *а се е съхранявала книга, в която се вписвала датата, часа на взимане на всеки автомобил и от кого е бил взиман конкретния автомобил, като тази тетрадка „изчезнала заедно с него“.

Твърди, че за извършваните курсове със автомобили на *а не са издавани пътни листове, командировъчни или каквито и да е други документи. В хода на разпита на св. * бе предявена от съда приложената на лист 36 от делото Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като свидетелят потвърждава, че същата е попълнена и подписана от него. Св. * заявява, че предполага, че посоченото време в декларацията съвпада с времето, когато въпросният автомобил е бил предоставен от него на жалбоподателя. Заявява, че е възможно двамата да са били заедно в автомобила към момента на нарушението, защото конкретният автомобил е бил управляван и от св. *.

Показанията на св. * не следва да бъдат кредитирани в цялост, доколкото 2 същите са в противоречие с твърденията на жалбоподателя и със събраните по делото доказателства. От една страна, според жалбоподателя, св. * злоупотребява с личните му данни, като подава декларации за това, че именно Т. Р. е управлявал автомобили, собственост на „* *“ ЕООД, представлявано от св. *, а от друга страна, св. * твърди, че жалбоподателят е бил негов служител, за който той от години осигурявал поминък и подслон, но той в крайна сметка е злоупотребил с неговото доверие. В случая личните отношения между свидетеля и жалбоподателя са ирелевантни, но следва да бъдат кредитирани показанията на св. * в частта им, в която потвърждава, че посоченият час, в който е бил предоставил посочения в обжалвания фиш автомобил по всяка вероятност отговаря на действителния, както и в частта, в която заявява и че и той също е управлявал процесния автомобил. Доколкото самият свидетел заяви, че представлявания от него * не съхранява данни за това кой служител кога управлява автомобилите на дружеството, както и че не се издават командировъчни, пътни листове или каквито и да е други документи във връзка с извършените пътувания с автомобилите на дружеството, то следва да се приеме, че посоченото в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от св. *, че на 27.11.2022 г. в 11:55 ч. именно жалбоподателят е управлявал автомобил с рег. № * не е категорично доказано.

Следва да се посочи, че с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят е бивш служител на представляваното от св. * дружество, то е възможно св. * към датата на подаването на декларацията да е разполагал с копие от неговото свидетелство за управление на МПС.

Следва да се посочи също, че няма как св. * да е предоставил автомобила на жалбоподателя в същия ден и час, в който е заснето извършено нарушение със същия.

Също така, според приетата по делото като доказателство справка от НАП се установява, че към 27.11.2022 г. Т. Р. не е имал сключен трудов договор с „* *“ ЕООД.

Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства не може да се направи категоричен извод за авторството на нарушението, за което е издаден обжалвания ЕФНГ, поради което същият следва да бъде отменен.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение на стойност от 400 лева за адвокатско възнаграждение. Направеното от ответната по жалбата страна възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същият съответства на правната и фактическа сложност на делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ) серия К, № 8755272 на ОДМВР – София, с който Т. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: *, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 50 лв. /петдесет лева/, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОДМВР – София, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. Р., ЕГН

**********, с постоянен адрес: *, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 4