Протокол № 203 от 25.06.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 203 гр. Варна, 21.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора Р. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600099 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим И. К. Д., редовно призован, води се от органите на съдебна охрана, явява се лично и с адв.Е. П. В. о т АК – ДОБРИЧ, служебен защитник от първата инстанция.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ГЕОРГИЕВА.

Частните обвинители – граждански ищци К. А. С. и Т. А. С., редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

Свидетелите Е. Я. М., Б. Ж. М., С. А. Г. и Р. С. Я., редовно призовани, не се явяват.

Свидетелката Р. А. С., редовно призована, явява се лично.

Свидетелят А. Я. М., нередовно призован, не се явява, същия не е установен на адреса за да бъде призован.

Налице е докладна записка от ГД Охрана Областно звено Охрана Добрич, че са посетили посочения адрес в град Добрич, но лицето не е открито. Изготвена е справка от масивите на МВР, от която се установява, че А. М. е напуснал територията на Република България на 25.03.2022 година през КПП Русе – Дунав мост и няма данни към момента за завръщането му.

Изготвена е Европейска заповед за разследване и същата е изпратена до Германия, по повод на която МВР Дирекция МОС уведомяват съда, че М. е бил задържан под стража във ФР Германия за кражба в периода от 03.03.2024 година до 21.03.2024 година, т.е. очевидно същият е бил освободен от затвора към момента на изготвяне на Европейската заповед за разследване /ЕЗР/.

1

По повод ЕЗР е получено и писмо от съответния Районен съд във Франкфурт, видно от което, че А. М. не е регистриран като затворник в центъра за задържане, поради което и не може да бъде изпълнена заповедта за разследване.

Към момента свидетелят М. е в неизвестност и същия не може да бъде призован или разпитан чрез видеоконференция.

Вещо лице Д-Р Д. А. Д., редовно призован, явява се лично.

СЪДЪТ отстрани свидетелката С. от съдебната зала.

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото по отношение на явилите се лица. Няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

АДВ.В.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.

СВИД.Р. А. С.: - родена на 26.08.1985 година, неомъжена, живуща в град Добрич, неосъждана, без родство, без образование. Предупредена за отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.

СВИД.С.: - Работя в Германия по хотелите. Живея заедно с Б., който е свидетел по делото.

Подсъдимият И. на мъжа ми е роднина, моя свекър и неговата майка са брат и сестра.

Бащата на Б., моя съпруг, и майката на И. са брат и сестра. Аз нямам брак с Б..

А. С. той е на мъжа ми чичо, на свекъра ми е брат, аз нямам роднинска връзка изобще, аз съм само снаха там.

За убийството на А. - един ден имахме почивка, ние заедно отивахме на работа с неговата съпруга /със съпругата на подсъдимия/, казва се Е.. Аз съм 16 години на тях снаха и българските им имена не ги зная, само турските имена. Отивахме заедно на работа и лелята дойде тогава, на А. сестра му, дойде заранта, аз българско име не зная Р. С.. Моята леля, която е на А. сестра, дойде при мен сутринта в 6:30 – 07:00 часа и каза, че взела кафе на брат си, бутам го, вика - не става, каза ми дали мога да отида да го видим. Аз 9 часа трябва да отивам на работа.

Ние живеем много наблизо, в един двор сме, но в отделни къщи.

2

Отидохме в тяхната къща и видяхме, че той е убит ли е, какво е сега, без да бутаме, без нищо. От свекъра му взехме телефона и се обадихме на бърза помощ и доктора каза, че ще се обади и на полицията.

Дойде полицията и ни взеха на разпит там и Б. го вземали, дори не знам мъжа дали са го вземали на разпит и ме питаха какво съм видяла. Аз казах, че само туй видяхме дето долу на пода лежеше човека, с едно одеяло беше отгоре му, завит и друго нямаше нищо.

Доктора ми каза да изляза навънка, защото съм млада, за да не се уплаша.

Аз от тогава имам диабет, уплаших се, за първи път.

По човека изобще нямаше нещо обезобразено. Само беше завит с едно одеяло.

И. го нямаше, А. също го нямаше. Мъжа ми само каза дали може да даде личната карта, че полицията я иска. Когато ме вземаха мен на втория етаж ме вземаха на разпит, мъжът ми бил долу, а аз не знам.

Предната вечер нищо не е ставало.

Б., мъжа ми, отиде при А., при чичо си А., отиде и го видял с ракия и една филийка хляб имало до него. Това е на мъжа ми показанието, не е моето.

Аз знам това дето казах, лелята дойде.

Б. ми каза, че е ходил при него предната вечер. Той вода не пие човека, само с ракия. Той дори на мен преди 20 години ми беше свако.

Б. като е отишъл при него предната вечер нямало е други хора. Викаше защо не извикаш чичо си да яде, да вечеря с нас.

Постоянно моя син, на 11 години е той, той постоянно му купуваше ракия, махалата все ракия му дават.

ПРОКУРОРЪТ: – Имаше ли кръв някъде в стаята ?

СВИД.С.: – Не, не съм видяла кръв в стаята. Той доктора ме изкара навънка, когато го видях доктора ме изкара навънка, доктора се обади на полицията и те дойдоха.

АДВ.В.: – Като влязохте в помещението където беше А. с кого влязохте заедно ?

СВИД.С.: – В помещението влязохме със сестра му - Р., мъжът ми влезе с мен, друг никой нямаше, само доктора беше там. Само доктора пипаше тялото.

Извиках доктора по телефона и той дойде след 10-20 минути, ама сестрата - Р.то седна до него, плака, вика му батко, ставай. Ние сме до вратата без да пипаме нищо.

Мъжът ми каза на Р.-то да не го пипа, защото може нейните ръце да останат, ама тя бута въпреки, че мъжа ми й каза да не го пипа.

Отношенията между И. и А. бяха много зле. Не този И., а другия И. –Т., А. с него бяха в лоши отношения.

Този И. подсъдимия с него живеем в един двор.

3

Разпечатката съдържа 60 от 173 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5249ed6d-1d17-4c33-ab34-9ab5fcac0095