Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 281 от 20.06.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 470/2023
Вид
Решение № 281
Подписан
20.06.2024
В сила
05.04.2025
Състав
Галина Чавдарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Варна, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20233100900470 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София срещу А. Х. Ф. от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.558, ал.7 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 48000лв, представляваща изплатено от Гаранционния фонд обезщетение за неимуществени вреди по щета №****г. на увредено от ПТП, настъпило на 10.12.2018г., лице Р. Р. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба- 11.08.23г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 10.12.18г. ответникът при управление на л.а.Ягуар ХТайп с рег.№*******, движейки се към к.к.Зл.пясъци в зоната на спирка Марек, блъснал пресичащия пътното платно пешеходец Р. Р.Р., като в резултат на причинено от ответника ПТП на пешеходеца били нанесени следните травматични увреждания, уточнени с допълн.молба, а именно- безсъзнателно състояние; контузия на ляв бял дроб пневмоторакс; гръдна травма-счупване на второ до пето леви ребра и на две десни ребра; счупване на гръдна кост-дискретна фактура; счупване на лява лопатъчна кост-многофрагментно; счупване на лява лакетна кост; счупване на дясна тазобедрена ямка; счупване на дясна долна срамна кост; полифрагментозна фрактура на лява подбедрица. Твърди, че вината на водача е установена с Решение по НАХД №2565/21г. на ВРС. Излага, че на постр.лице Р.Р. по образувана щета №****г. било изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48000лв. Сочи, че ответникът е управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка ГО, и предвид извършеното от ГФ плащане по претенцията на увреденото лице 1 за последния са възникнали регресни права спрямо ответника, като същият е поканен да възстанови платеното от ищеца, но липсвало погасяване на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. Х. Ф. от гр.Варна, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва факта на настъпилото ПТП, както и че пострадалият е претърпял неимущ.вреди. Не оспорва факта, че е управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка ГО, както и че ГФ е изплатило обезщетение по посочената щета. Оспорва механизма на ПТП и причинната връзка с уврежданията. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който към момента на ПТП имал съдържание на алкохол в кръвта 3,43 промила, което го е довело до психо-физическо състояние с притъпени сетива за преценка на пътната обстановка и неадекватни реакции. Твърди, че пешеходецът не се е съобразил с разстоянието до МПС и неговата скорост, с което нарушил чл.113, ал.1, т.1 и 2 ЗДвП, както и е предприел внезапно пресичане на платното при условията на ограничена видимост в нарушение на чл.114 ЗДвП. Оспорва размера на обезщетението, като твърди, че е изплатил на пострадалия 5500лв. за обезщетение и помощ при лечението му. Оспорва вида и характера на телесните увреди, като в евентуалност прави възражение за съпричиняване от фактори, свързани с общия му физиологичен статус.

Конституираното на страната на ищеца трето лице – помагач Р. Р. Р., в дадения му срок не изразява становище по иска. В с.з., чрез процес.представител, изразява становище за основателност на иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложения препис на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.12.18г. се установява фактът на настъпило ПТП на 10.12.18г. на пътя в посока к.к.Зл.пясъци в зоната на спирка Марек, между л.а.Ягуар Х-Тайп с рег.№*******, управляван от А. Х. Ф., и пешеходеца Р. Р. Р..

Видно от приложеното по делото НАХД №2565/2021г. на ВРС, с решение №353 от 14.07.21г., в сила от 30.07.21г., А. Х. Ф. е признат за виновен в това, че на 10.12.18г. в гр.Варна, на главен път I-9, в района на сп.Марек, при управление на л.а.Ягуар Х-Тайп с рег.№******* , нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП, вследствие на което причинил по непредпазливост средни телесни повреди н а Р. Р. Р., изразяващи се в безсъзнателно състояние, контузия на ляв бял дроб и левостранен пневмоторакс, обуславящи разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на 2-5 леви ребра и 2 и 3 десни ребра, обуславящи трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 3-4 месеца, счупване на гръдната кост, обуславящо трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 2 месеца, счупване на лявата лопатка, обуславящо трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 3-4 месеца, счупване на лявата лакътна кост,обуславящо трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 3-4 месеца, счупване на лявата подбедрица, обуславящо трайно затруднение в движението на левия долен 2 крайник за период от около 5-6 месеца, счупване на дясната тазобедрена ямка, обуславящо трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период около 6-7 месеца, и счупване на дясната срамна кост, обуславящо трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период около 1-2 месеца- престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, във вр. с чл.342, ал.1 НК, поради което и чл.78а, ал.1 НК е освободен от нак.отговорност и му е наложено админ.наказание глоба в размер на 1500лв.

По делото е представена справка от базата данни на Информационния център на Гаранционен фонд, от която се установява, че за управлявания от ответника л.а.Ягуар ХТайп с рег.№******* към датата на ПТП не е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че пострадалият Р. Р. Р. е заявил пред Гаранционен фонд претенция за изплащане на застр.обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

Видно от представените по делото медиц.експертиза и протоколи №20/23.08.21г. и №22/26.08.21г. Гаранционен фонд е оценил причинените при ПТП неимуществените вреди на сумата 48000лв, която сума съгласно представено по делото преводно нареждане за кредитен превод са изплатени на пострадалия на 17.09.21г.

Приложена е и регресна покана, отправена от ищеца до отв. А. Ф. за заплащане на сумата от 48042,20лв, представляваща изплатено на постр. Р. обезщетение, получена на18.04.23г.

Приложени са и разписки от 27.06.19г. и 27.12.18г., удостоверяващи предаването на сумите от 500лв, съотв.5000лв, от отв.Ф. на пълномощник на постр.Р.адв.Г.ев за заплащане на част от медицински консумативи, такси за болничен престой и разходи за лечение на пострадалия.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Г.Х., Н. Р. и А. Р., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че при ПТП на 10.12.18г. постр.Р. е получил гръдна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота; травма на левите раменен пояс и предмишница, травма на ляв долен крайник и травма на дясна тазобедрена област, които са довели до трайно затруднение в движенията на тялото и засегнатите крайници. Заключава, че временната опасност на живота на пострадалия е преодоляна в периода на хоспитализацията, а обичайният срок за зарастване на фрактурираните ребра е от порядъка на 3-4 месеца. Сочи, че травмите на левия горен крайник имат обичаен срок за възстановяване от около 4 месеца, а фрактурата на таза – около 5-6 месеца. Счита, че фрактурата на лявата подбедрица с оглед предприетия начин на лечение – метална фиксация затруднява движенията на крайника от 6-7 месеца, като 3 едновременното затрудняване на движенията на тялото и на три от крайниците могат да удължат общия период на възстановяване. Дава заключение, че в първите два месеца след травмата пострадалият е следвало да е изцяло обездвижен при назначения постелъчен режим. Излага, че от медиц.документация към м.10.23г. се установява констатирани остатъчни ограничения в движенията на левия долен крайник. Експертизата заключава, че установената концентрация на алкохол от 3,43 промила в кръвта на постр.Р. е над стойностите за тежка степен алкохолно опиване или стадий на ступор. Сочи, че клиничните симптоми при тази степен, се изразяват в груби нарушения във вниманието, реакциите и съобразителността; затруднени са координацията, бързината и точността на движенията, определящи специфичност в походката, криволичейки със сменящ се темп и посока от по няколко забавени и забързани крачки, координацията при изправен стоеж и др.

Експертизата в техническата й част заключава, че пешеходецът, предприемайки пресичане на пътното платно в тъмната част на денонощието и при добре осветена зона от уличното осветление, непосредствено преди да стъпи на пътното платно от дясно на ляво, е бил видим за водача на автомобила от разстояние не по-малко от 35м. Дава заключение, че водачът, управлявайки със скорост около 47,37км/ч и със скорост, разрешена за този пътен участък /40 км/ч/, технически не би могъл да предотврати ПТП, тъй като пешеходецът е попадал в обхвата на опасната зона.

От заключението на приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза се установява, че скоростта на лекия автомобил непосредствено преди момента на удара е била 47,37км/ч. Сочи, че пешеходецът, предприемайки пресичане на пътното платно в тъмната част на денонощието и при добре осветена зона от уличното осветление, непосредствено преди да създаде опасност, е имал зона на пряка видимост към приближаващия автомобил от разстояние около 75м. Дава заключение, че при движение на пешеходеца с бавен ход автомобилът е отстоял на разстояние 16,28м преди мястото на удара, като същият би могъл да спре аварийно при условие, че се е движел със скорост не по-висока от 37,58км/ч.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения за причинените имуществени и неимуществени вреди, когато произшествието е настъпило на територията на България от МПС, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите . Същевременно съгласно чл.558, ал.7 от КЗ след изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1 и 2 КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Безспорно по делото се установява, че с решение №353/14.07.21г., п о НАХД №2565/2021г. на ВРС, в сила от 30.07.21г., А. Х. Ф. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, във вр. с чл.342, ал.1 НК, за което на осн. чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказ.отговорност. По аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът намира, че с влязлото в сила решение обстоятелствата относно авторството, 4 противоправността и вината за извършеното от деликвента престъпление на 10.12.18г., при което са причинени посочените в решението увреждания са безспорно установени / така Решение №47/23.04.12г. по т.д.№340/11г. на ВКС/.

По делото няма спор, а и от предст.доказателства безспорно се установява, че ответникът към датата на настъпване на ПТП не е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Безспорно се установява и фактът на изплащане на застр.обезщетение за причинените неимущ.вреди от Гаранц.фонд на постр.лице, с което същият се е суброгирал в правата на последното до размера на платеното.

Ответната страна своевременно с отговора е оспорила определения размер на присъденото обезщетение за неимущ.вреди на постр.Р.. Обстоятелството, че ответникът е заплатил извънсъдебно сумата от 5500лв, съгласно описаните по-горе разписки, е ирелевантно, доколкото, видно от последните, тази сума касае поемането на разходи за лечение на пострадалия, а претенция за имуществени вреди, от която евентуално би могла да бъде приспадната сумата, не е предявявана и не е предмет на разглеждане в настоящото производство.