Решение № 519 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110166925 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „А“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от А Д и М М,против М. К. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 130,48 лева неплатени суми за далекосъобщителни услуги за периода 27.09.2022 г. до 19.02.2023 г.,82,52 лева неустойки,както и 31,70 лева мораторна лихва за периода 13.10.2022 г. до 02.07.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги с партиден номер М6816456 при уговорена месечна абонаментна такса от 20,99 лева. Ищецът твърди,че е изпълнявал точно своите договорни задължения,докато ответникът П. е допуснал неизпълнение като са натрупани неизплатени задължения за далекосъобщителни услуги в размер от 130,48 лева. Ищецът поддържа,че е упражнил правото си едностранно да прекрати договора поради забава на плащане над 124 дни и е начислена неустойка в размер от 82,52 лева. С оглед обстоятелството,че не е осъществено плащане в срок,то ищецът твърди,че е дължима и мораторна лихва в размер от 31,70 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид депозирано възражение е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да уважи исковете.

В срока за подаване на писмен отговор такъв не е подаден от ответника 1

П.,но във възражението по чл.414 от ГПК ответникът твърди,че не се намира в договорно правоотношение с ищцовото дружество. Ответникът моли съда да отхвърли иска.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със зАвление по реда на чл.410 от ГПК „А“ЕАД претендира от М. К. П. сумата от 213 лева,от които 130,48 лева дължими суми за електронни съобщителни услуги и 82,52 лева неустойки,мораторна лихва от 31,70 лева,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на зАвлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 40346/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Представено е приложение № 1 към договор № 506012603,сключен между „А“ЕАД и М. К. П..

Приети са общи условия на „А“ЕАД за взаимоотношенията с абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи.

Установява се,че са издадени фактури от „А“ЕАД с получател М. К. П. относно услуга домашен интернет.

Според приетото заключение по съдебно-почерковата експертиза се установява,че при изследване на подписите не се наблюдават признаци на предварителна подготовка при полагането,както и признаци за имитация или пренасяне с техническо средство. При сравняване на подписите с образци от подписа на М. К. П. се наблюдават съвпадения в общи и в частни признаци,а именно наличие на начален рефлекторен щрих,увеличен относителен размер на началния елемент при изписване на подписа,направление и форма на движението – отгоре надолу,форма на движение при изписване/свързване на следващия елемент – примковидна и овална,форма на движение при свързване на примковидния/овалния елемент с парафния елемент – ъгловата и примковидна,направление на движението при изписване на парафните елементи – отдясно наляво с възвратно движение,преминаващо надясно,форма на движение при свързване на началния със свързващия елемент – ъгловата и примковидна,относително разположение на точката на обръщане на движението при свързване на парафните елементи спрямо началния елемент – в ляво от него,относително разположение на точките на пресичане на движението при изписване на парафа,продължителност на движението при изписване на завършващата част на парафа с увеличена продължителност във възходящ ред,относително разположение на точката на завършване на парафа спрямо редовата линия – високо над нея,които съвпадения са индивидуални,устойчиви и по обем достатъчни за извода,че подписите за потребител са положени от М. К. П..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е 2 издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение. Това означава,че установителният иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,относно което е издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че между страните е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги,да установи доставените услуги и дължимата такса за същите,а в тежест на ответника е възложено доказването,че е изпълнил точно своите договорни задължения или са налице обстоятелства,при които паричната сума е недължима. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на зАвлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 03.07.2024 г.

Софийският районен съд приема,че от представените по делото доказателства се установява,че е сключен договор за предоставяне на интернет. С договора за далекосъобщителни услуги страната доставчик на услугите се задължава да осигурява достъп да далекосъобщителната мрежа,а клиентът приема да заплаща ползваните далекосъобщителни услуги при уговорените в договора условия като за периода на действие на договорите страната ползвател на далекосъобщителните услуги е задължена да заплаща абонаментната такса независимо дали ползва услуги и какъв вид и обем услуги ползва. За да счете,че между страните съществува договорно правоотношение,съдът взе предвид,че е представен договор,сключен в писмена форма,който се явява подписан от ответника П.,в която насока съдът кредитира изцяло заключението по съдебно-почерковата експертиза,според което подпис в договора е положен от ответника. С оглед обстоятелството,че според експертното заключение са налице достатъчно съвпадения в общите и частните признаци,които да позволяват да бъде възприето,че именно ответникът е сключил договора,съдът приема,че доводът на ответника,релевиран във възражението по чл.414 от ГПК,че договорно правоотношение не съществува се явява недоказан,а напротив - следва да бъде възприето,че договорно правоотношение е възникнало,респективно поражда задължението за ответника П. да заплаща дължимата парична сума за предоставена услуга домашен интернет. Както беше посочено,когато е сключен договор за услуга домашен интернет,страната клиент на далекосъобщителна услуга заплаща таксата за предоставената услуга в съответствие с уговореното в договора. За да бъде изпълнението на задължението точно,потребителят следва да заплати дължимата парична сума в уговорения според договора и общите условия срок. Съгласно чл.21.5 от общите условия срокът за плащане на задължение по фактура е петнадесетдневен след издаването на фактурата. Провеждането на доказване,че е изпълнил точно своето договорно задължение да заплати таксата за услуга домашен интернет е възложена в тежест на ответника П.. В хода на производството доказателства,че към процесния период е заплатена стойността на услугата или поне част от същата не са събрани,поради което съдът приема,че исковата претенция в частта за сумата от 130,48 лева е доказана по основание и по размер,отчитайки уговорената месечна такса.

Съдът счита,че и искът за неустойка се явява доказан по основание и по 3 размер и подлежи на уважаване. В настоящия случай с исковата молба дружеството ищец претендира заплащане на договорна неустойка,уговорена при прекратяване на договорното правоотношение – по вина на абоната като неустойката е начислена в размер на три месечни такси,както и е начислена неустойка за предоставена по договора отстъпка от стойност на услуга.

Неустойката представлява договорен способ,съгласно който страните при сключване на договорното правоотношение уреждат начина,по който страна в производството ще бъде обезвредена при допуснато от насрещната страна неизпълнение на договорно задължение. Допустимо се явява при съобразяване принципа на договорна автономия страните да уговорят и дължимост на неустойка,възникваща при прекратяване на договора. С оглед това,че страните не спорят,че ответникът П. е допуснал неизпълнение на договорни задължения да заплати изискуемите такси за ползвани услуги – домашен интернет,както и при съобразяване клаузата на чл.8.1 от договора,сключен между страните, съдът намира,че е реализирана хипотеза,при която дружеството може едностранно да прекрати договорно правоотношение и да преустанови достъпа до далекосъобщителните услуги. В този смисъл съгласно чл.85.4 от общите условия една от хипотезите,при които доставчикът може да прекрати едностранно писмен договор е при допуснато неизпълнение на задължение за заплащане на парични суми при забава на плащането над 124 дни. Доколкото ответникът П. не доказва да е изпълнил точно своите договорни задължения по сключените договори – не се установява дължимите парични суми да са заплатени в предвидените срокове,съдът счита,че за ищеца е възникнало правото да прекрати договорните правоотношения,както и да ограничи достъпа до далекосъобщителната мрежа. Следва да бъде отбелязано,че предвид допуснато от клиента неизпълнение на договорни задължения,не може да бъде отречено правото на дружеството да прекрати договорното правоотношение при съобразяване общия принцип,че всяка страна следва добросъвестно да изпълнява своите договорни задължения,а и предвид това,че чрез прекратяване на договорното правоотношение и чрез преустановяване на достъпа до далекъобщителната мрежа се ограничават както вредите за доставчика,свързани с възможността да бъдат предоставени услуги,които клиентът не заплаща,така и се ограничава възникването на бъдещи задължения за клиента,а именно начисляване на дължимите по договора абонаментни такси и др. Така мотивиран,съдът приема,че са реализирани предпоставки ищцовото дружество едностранно да прекрати действието на договорното правоотношение. Софийският районен съд счита,че в частта,в която са претендирани неустойки в размер на три абонаментни такси исковата претенция като доказана по основание и размер подлежи на уважаване. В тази насока следва да бъде отчетено,че е налице формирана съдебна практика,според която неустойка в размер на три месечни абонаментни такси е действителна. Съдът приема,че такава неустойка съответства на присъщите на неустойката функции – има санкционен характер предвид допуснатото от клиента неизпълнение на договорни задължения,а има и обезщетителен характер предвид това,че се достига до преустановяване на договорното правоотношение поради допуснато неизпълнение от едната страна по договора. Софийският районен съд приема,че и неустойката,представляваща разликата между предоставена по 4 договора услуга и стандартната цена на услугата,е доказана по основание и по размер и в тази част искът също подлежи на уважаване. Следва да се посочи,че доколкото преференциална цена е предоставена с оглед сключването на договорно правоотношение,т.е. предвид това,че за определен период ще бъдат ползвани услуги от далекосъобщителната мрежа на съответния оператор,при прекратяване на договора преди изтичане на крайния срок поради допуснато неизпълнение от страна на абоната,за дружеството е налице основание да получи стандарната цена, т.е. разликата,която се формира вследствие предоставена по договора отстъпка от цена на услуга. Така уговорената неустойка има санкционен характер за клиента,както и обезщетителен характер за дружеството и не нарушава императивна норма на закона,поради което и в тази част исковата претенция подлежи на уважаване.

Разпечатката съдържа 20 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52491957-d51e-40a4-b462-8e55ff8446f7