Разпореждане № 126914 от 21.12.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 126914 гр. София, 21.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно гражданско дело № 20221110167231 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 410 от ГПК.

Образувано е по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Кредито“ ЕООД срещу Т. В. Д.. Претендира се осъждане на длъжника да заплати сумите, за които е подадено заявлението, вкл. и сумата в размер на 75 лева – разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземания по чл. 13 от договора;

Съдът, като взе предвид данните по делото и въз основа императивните разпоредби на закона, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.

Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези - страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави - арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл. Съгласно изложените от заявителя твърдения, страните са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит, сключен по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Към договора освен относимите норми на ЗПФУР, приложение, на основание чл. 9, ал. 1, намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и 1 Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

1

Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно определени в договора. При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното, кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението на кредита. Видно от посоченото по – горе, таксата е само за разглеждане на кандидатурата за кредит, без кредиторът да е обвързан от насрещна престация.Разпоредбата предвижда потребителят да плаща за услуга, която не предвижда насрещна престация от кредитора – а само възможност за потребителя. Разпоредбата е нищожна, защото противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага изпълнение на задължение от страна на потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът да не изпълни своите задължения, както и защото не предвижда насрещно задължение за кредитора, освен да разгледа искането на потребителя.

Ето защо, същата е недължима.

По разноските: Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение също е неоснователно, тъй като от представения договор за събиране на вземания от 23.03.2022 г. ведно с платежно нареждане от 21.11.2022 г., в което е посочено основание за плащане „адвокатски хонорари и държавни такси“ не може да се установи за колко и кои дела е платено възнаграждение и какъв е неговият конкретен размер – представените доказателства освен че сочат две основания за плащане – такси и адвокатски хонорар, могат да бъдат приложени към неустановим брой дела, което създава невъзможност за съда по всяко дело да извърши преценката по ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Кредито“ ЕООД срещу Т. В. Д. , за сумата от 75 лева – разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземания по чл. 13 от договора, както и претендираните разноски в размер 500 лева – адвокатско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2