Решение № 471 от 16.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-58 16 .04.2020 г. Град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА

КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 275 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №3072 от 15.11.2019г. по гр.д.№5750/19г. на

РС- Бургас, Главна Дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи – с адрес: град София, бул.”Александър Малинов“ №1, е осъдена да заплати на Р.П.Д., ЕГН ********** ***96,03 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд- общо 262,69 часа, за периода от 19.07.2016г. до 19.07.2019г., получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения от ищеца нощен труд в дневен, както и сумата от 227,47 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.10.2016г. до 18.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2019г., както и разноски по делото в размер на 350 лв.

ГД „НП“ на МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 121,84 лв.- държавна такса и 180 лв.- разноски за експертиза.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№55386/4.12.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от Главна Дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи, представлявана от юрисконсулт К. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.

Неправилно районният съд приел, че след като не се съдържа законова регламентация, субсидиарно приложение следвало да намери НСОРЗ, което се налагало за да се избегне недопустимо третиране по различен начин на ищеца, като полагащ нощен труд по служебно правоотношение, в сравнение с работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време.

Според въззивника ЗМВР се стреми да даде цялостна уредба на отношенията по повод държавната служба в МВР. Разпоредбата на чл.142, ал.1 ЗМВР определяла статута на три категории служители. Статутът на първата от тях държавните служители- полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, се уреждал със ЗМВР, статутът на втората категория-държавните служители се уреждал от ЗДСл, а статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се уреждал при условията и по реда на КТ и ЗМВР. Трите категории служители били ясно диференцирани. Предвид специфичните дейности и функции на МВР законодателят създал специален ред, отнасящ се само и единствено за тази категория служители. В чл.178, ал.1 ЗМВР законодателят предвидил заплащане на допълнителни възнаграждения само за държавните служители, включително такова за извънреден труд. Разпоредбата на чл.179, ал.4 от ЗМВР също предвиждала извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178, ал.4 ЗМВР и други допълнителни възнаграждения, в случаи, определени със закон или с акт на МС. Последните не се следвали на лицата, работещи по трудово правоотношение.

Изтъква се, че съгласно чл.136, ал.3 от КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа, а през нощта- до 7ч.

/чл.140, ал.1, изр.2 КТ/. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време на работното място- чл.9, ал.2 от НСОРЗ, който коефициент се равнява на 1,143. Такава разпоредба не съществувала по отношение на държавните служители в МВР за процесния период. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР изключвала приложението на КТ, ЗДСл или подзаконовите нормативни актове по приложението им. Затова намира, че не са налице предпоставките за приложение на НСОРЗ, на която се позовал съда. Трайната и непротиворечива практика на ВКС била в смисъл, че отношенията във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд на държавните служители в МВР се уреждали от специалния закон.

Нощният труд на държавните служители в МВР бил уреден в чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР.

Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не следвало да се прилага субсидиарно, защото не били налице две от предпоставките за това- продължителността на нощното работно време да е по-малка от това на дневното и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми.

На следващо място са изложени оплаквания, че съдът не е обсъдил нито един от изложените от въззивника аргументи в отговора на исковата молба и писмената защита за неприложимост на НСОРЗ, а безмотивно приел, че е налице празнота, както и че неприемането субсидиарно приложение на Наредбата би поставило служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение. Изведено е заключение, че тази категория служители на МВР не е поставена в по-неблагоприятно положение от останалите служители и от лицата, работещи по ТПО, по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения, нито пък е налице празнина в закона. Прилага правна консултация от проф.Мръчков.

Претендират се разноски за двете инстанции.

Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба, макар въззиваемия да е уведомен за тази възможност чрез пълномощника си. В съдебното заседание пълномощникът на въззиваемия- адв.Димова оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, в които са развити подробно съображенията за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Не ангажира доказателства.

По допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.

Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността „***“ в Зонално жандармерийско управление гр.Бургас, което е звено към Дирекция „Жандармерия“, която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Национална полиция” при МВР. Работил на 12- часови смени по определен график /4 - 5 пъти месечно през лятото и 2-3 пъти месечно през зимния период/, като полагал труд и през нощта. Претендира /след изменение по чл.214 ГПК на първоначалната си претенция/ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1796,03 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 262,69 часа извънреден труд за периода от 19.07.2016 г. до 19.07.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 227,47 лв.- лихва за забава върху главницата за периода до 18.07.2019г.

В отговора на исковата молба ответникът

- Главна дирекция „Национална полиция“- МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по размер.

Посочил е, че през процесния период отношенията между страните се уреждат съгласно Наредба

№ 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба

№ 8121з-592/25.05.2015 г.,

Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба

№8121з-908/02.08.2018г. на министъра на МВР. Съгласно чл.31, ал.2 от първата наредба, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В следващите наредби липсвала подобна разпоредба. Нормативната база изчерпателно уреждала основанията и редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, не намирала приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, понеже съгласно §1, т.2 от ЗР на кодекса същата се прилагала само за работници и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът през процесния период.

Развити са подробни съображения. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Районният съд е приел, че в действалите в част от процесния период наредби на министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала само в периода от 29.07.2016г. до 2.08.2016г. поради отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота в специалната правна уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Посочил е, че това се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите по трудов договор, което е недопустимо. Съобразно приетото експертно заключение съдът е счел исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер, поради което исковата претенция е уважена в претендирания размер /съобразно приетото изменение/, ведно с акцесорните претенции за мораторна и законна лихва, съответно начислени върху главницата за периодите до и след предявяването на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество-правилно.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, относно съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е начислявано и заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд- 0,25 лв. на час.

Районният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти.

Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото решение. Въззивната инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав.

Бургаският окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.

Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.

Дефиниция за понятието „извънреден труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета в процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) - извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. От съществено значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а от ЗДСл, тъй като ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР. Според тази норма относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.