Решение № 429 от 27.06.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. гр. Хасково, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640101057 по описа за 2022 година

Предявен е от „Фронери България“ ЕООД, ЕИК 204185210, със седалище и адрес на управление гр.София 1220, район „Връбница“, бул.“Ломско шосе“ №261, представляван от управителя Ж. Д. К., със съдебен гр.***********************, адв.Г. А., против Р. Д. А., действаща като ЕТ "Диви-Руска Ангелова", ЕИК 126607193, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, п.к.6300, бул."Илинден" №109, вх.А, и А. Г. А. с ЕГН:********** от гр.************************, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 06.12.2021г. депозирал в PC - Хасково заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, с която да бъдат осъдени ответниците солидарно да му заплатят сумата от 20 000 лева, дължима въз основа на запис на заповед от 23.04.2021 г., издаден от първия ответник и авалиран от втория, ведно със законна лихва върху главницата и разноски в размер на 400 лв. за държавна такса и 1992,60 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. По подаденото заявление било образувано ч. гр. д. № 2835/2021 по описа на PC – Хасково и същото било уважено, като срещу длъжниците била издадена Заповед за незабавно изпълнение № 976 от 23.12.2021 г. и изпълнителен лист от 04.01.2021 г. за посочените суми. Въз основа на тях било образувано изпълнително дело № 80/2022г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова. След връчване на ЗНИ и ИЛ от ЧСИ Николета Кавакова, peг. № 929 на КЧСИ, длъжниците подали възражение срещу ЗНИ, предвид на което изпълнението било спряно от заповедния съд, като с разпореждане на ищеца било указано да подаде иск за 1 установяване на вземанията, предмет на ЗНИ и ИЛ в едномесечен срок, с оглед на което той предявявал настоящия. Посочва се, че вземанията предмет на издадените ЗНИ и ИЛ, произтичали от запис на заповед без разноски и без протест, издаден от първия ответник и авалиран от втория, с който те се задължили неотменимо и безусловно да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата от 20 000 лв. Записът на заповед бил с падеж на предявяване и бил предявен на всеки от двамата солидарни длъжници (на ЕТ Диви - Руска Ангелова бил предявен два пъти - веднъж като ЕТ и веднъж като ФЛ) по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ чрез ЧСИ Николета Кавакова, peг. № 929 на КЧСИ. Същият бил предявен на издателя (в качеството на ЕТ и на ФЛ) лично на 09.11.2021 г., а на авалиста - на същата дата, при условията на отказ, което се установявало от приложените протоколи на ЧСИ. С уведомлението за предявяване на Записа на заповед на всеки от длъжниците ищецът поканил длъжниците да заплатят сумата по записа на заповед, предоставил им седемдневен срок за плащане и данни за банкова сметка, но дори след изтичане на срока, в т.ч и към момента, липсвало доброволно плащане. От това следвало, че претендираните вземания били валидно възникнали и изискуеми, като предвид липсата на постъпило плащане от длъжниците, били дължими и до момента.

С оглед гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено спрямо ответниците, че същите дължат солидарно на ищеца сумата от 20 000 лева, за която въз основа на Запис на заповед без разноски и без протест от 23.04.2021г. с падеж на предявяване е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 976 от 23.12.2021 г. и изпълнителен лист от 04.01.2021 г. по ч.гр.д.№2825/2021г по описа на РС-Хасково, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноските по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба с идентично съдържание. Считат предявения иск за допустим, но неоснователен и оспорват същия по основание и размер. Правят възражение за нищожност на издадения запис на заповед от 23.04.2021г., като твърдят, че същият не е издаден от посоченото като автор лице Р. Д. А..

Ответникът А. Г. А. поддържа също, че при установяване на нищожност на ценната книга, следвало да се приеме и нищожност на задължението му като солидарен длъжник и поръчител по записа на заповед. Ответниците считат, че не са налице законовите предпоставки за изплащане на задължение по записа на заповед, тъй като същият бил издаден като обезпечение и като гаранция за добросъвестно изпълнение на Договор за търговско посредничество от 23.04.2021г., сключен между ищеца и „издателя“ на записа на заповед.

Твърдят, че записът на заповед бил издаден като обезпечение съгласно разпоредбите на чл.17 ал.5, ал.6 и ал.7 от Договора за търговско представителство. В този смисъл, възразяват срещу дължимостта на задължението, което било нереално и недействително, тъй като издадения запис на заповед нямал правно основание и нямал реално покритие.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 2 тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

На 23.04.2021г. между „Фронери България“ ЕООД и ЕТ "Диви-Руска Ангелова" е сключен договор за търговско представителство, към който са приложени описание на района на действие на търговския представител, списък на клиенти, които са изключени от кръга клиенти на търговския представител, списък на съществуващи клиенти на търговеца в предоставения на търговския представител район на действие и кръг от клиенти по чл.2 ал.2 от договора за търговско представителство, списък на продуктите към датата на сключване на договора, график за посещения, планограми и правила за извършване на мърчъндайзингови услуги, споразумение по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, безопасност на храните и опазване на околната среда, споразумения за ползване на МПС /хладилен камион/, касов апарат, преносим компютър и принтер, правила за доставка, фактуриране и отчитане на събраните суми, допълнителни споразумения относно реда за предаването на продуктите и отговорностите на страните относно предадените продукти, относно отговорността на търговския представител при неизпълнение на задълженията му за мърчъндайзингови услуги и анекс относно обработването на лични данни от обработващ.

Поради оспорване на подписите в процесния запис на заповед по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебна графологична експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че ръкописният буквен и цифров текст в запис на заповед от 23.04.2021г. не е изпълнен от Р. Д. А. или от А. Г. А..

Експертизата констатира, че подписите, положени срещу позиции „Подпис на издателя“ и „Подпис на поръчителя“ са изпълнени от А. Г. А..

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№2835/2021г. по описа на Районен-съд Хасково по реда на чл.417 от ГПК срещу ответниците за сумата от 20000лв., дължима по издаден на 23.04.2021г. запис на заповед, ведно със законната лихва от 03.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, за които суми е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №976 от 23.12.2021г. Записа на заповед в полза на ищеца е издаден на 23.04.2021г. с падеж на плащане – при предявяване. На 09.11.2021г. до ответния едноличен търговец е изпратено нотариално уведомление за предявяване на записа на заповед. В срока по чл. 414 ГПК ответниците са депозирали възражения, което е довело до предявяването на настоящия установителен иск.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.535 и сл. от ТЗ, като се иска установяване на вземане на ищцата към ответниците за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лица, за които се твърди, че дължат суми на ищеца по издаден запис на заповед. Съдът счита, че в настоящия случай 3 ищецът, върху когото пада доказателствената тежест, успя да докаже претенцията си по основание и размер. По безспорен начин се установи наличието на валидно менителнично правоотношение по повод процесния запис на заповед, който съдържа всички необходими, съгласно чл.535 от ТЗ, реквизити. Действително от депозираното заключение на назначената по делото съдебна графологична експертиза се установи по категоричен начин, че Р. А.а, посочена като издател на записа на заповед не е подписала същия.

Наред с това се установи безспорно, че ответникът А. А. е подписал записа на заповед и като издател и като поръчител. Съгласно изричната разпоредба на чл.485 ал.2 от ТЗ, задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък на формата. В настоящия казус не се касае до недостатък на формата, поради което несъмнено следва извода, че задължението на поръчителя е напълно действително и не страда от пороци, макар и записа на заповед да не е подписан от сочения като негов издател.

Наред с гореизложените съображения съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, че процесният запис на заповед е нищожен, поради факта, че не е подписан от сочения като негов издател. От една страна факта, че записа на заповед не е подписан от издателя сочи на извод, че последният не се е задължил за заплащане на посочената в същия сума, но не и че ценната книга се явява нищожна. От друга страна, както изрично е посочено в ТЗ, задължението на поръчителя е действително дори и да е дадено по недействително задължение. По категоричен начин се установи, че поръчителят е подписал записа на заповед, поради което следва извод, че същият се е задължил валидно по същия за изплащане на посочената сума. Още повече, че подписа на издател също е положен от поръчителя, поради което още изначално ответникът А. А. е бил наясно, че се задължава като поръчител по запис на заповед, който не е подписан от сочения като негов издател. Поради гореизложените съображения съдът намира, че задължението на ответника по процесния запис на заповед е валидно и действително, тъй като не се установи наличието на пороци, които да обуславят неговата недействителност. Неизпълнението на задължението за плащане на процесната сума от страна на ответника А. А. е отрицателен факт, поради което изцяло в негова тежест е да установи извършване на плащане точно и в срок. Въпреки дадените указания с доклада, ответната страна не ангажира доказателства в тази насока. Следва да се има предвид, че с оглед абстрактния характер на записа на заповед, основанието за задължаването по него не е елемент от неговото съдържание и не представлява условие за действителността му. Ответната страна твърди, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с облигационни отношения между страните, възникнали по повод договор за търговско представителство. В същото време се твърди, че този договор също не е подписан от ответния едноличен търговец, но за това твърдение не са ангажирани доказателства, поради което същото остава недоказано, респ. неоснователно. Дори да се приеме, че между страните не са възникнали облигационни отношения във връзка с цитирания и представен от ответната страна договор за търговско представителство, 4 предвид абстрактният характер на записа на заповед и наличието на категорични доказателства, че същия е подписан и за издател и за поръчител от един от ответниците следва извода, че възникналото въз основа на него задължение е напълно валидно и действително. При тези данни по делото съдът намира възраженията за недействителност на процесния запис на заповед за неоснователни и недоказани. Към момента падежът по процесния запис на заповед е настъпил и задължението е изискуемо, тъй като същият е предявен за плащане и на двамата ответници. За пълнота следва да се отбележи, че неоснователни се явяват твърденията на ищцовата страна, че ответникът А. А. е действал като пълномощник на едноличния търговец, тъй като по делото липсват писмени доказателства за извършено надлежно упълномощаване на това лице да представлява търговеца в отношенията му с ищеца. Не може да се приеме становището на ищеца, че не е необходимо писмено упълномощаване на представител на търговеца, а е достатъчно само устно такова. Ето защо, следва извода, че ответникът А. А. по никакъв начин не е задължил издателя на записа на заповед, макар и да се установи не безспорен начин, че именно той е подписал същия вместо издателя. След като е действал без да е надлежно упълномощен ответникът А. А. не би могъл да създаде задължение на едноличния търговец, тъй като не е разполагал с представителна власт за това. Неоснователно е възражението на ищеца, че след като едноличният търговец не е възразил веднага след като е научил за тези действия без представителна власт от страна на втория ответник, на практика за него са възникнали съответните задължения. Твърдението за липсата на възражение е неоснователно и необосновано, тъй като от данните по делото се установява точно обратното – след като е издадена заповед за незабавно изпълнение и същата е връчена на едноличния търговец, последният е депозирал възражение, т.е. веднага след като е установил наличието на действия без представителна власт от страна на ответника А. А. едноличният търговец е възразил. Твърденията на ищеца, че договора за търговско представителство се е изпълнявал от едноличния търговец, поради което е породил своето действие макар и неподписан от търговеца също не срещат подкрепа в събраните по делото доказателства, тъй като не се ангажират в тази насока такива, които да установяват надлежно изпълнение на задълженията на която и да е от страните по този договор.