Решение № 1576 от 27.11.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. Велико Търново, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110101165 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл. 258 от ЗЗД в чл.60 ал.1 от ЗН.

В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на договор от 19.05.2021г., сключен между *****в качеството възложител и ищцовото дружество, ищецът се е задължил да извърши строително-монтажни ремонтни работи, включващи труд на обект в гр.****, като стойността на строително-монтажните работи по договора била 140 375,43 лв. с ДДС. Сочи се, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, а възложителят заплатил на изпълнителя сумата 92 375,42 лв. по фактура от 27.04.2022 г. Излагат се твърдения, че на 17.08.2021 г. представляващият едноличния търговец **** е починал и негови наследници по закон са К. Ф. – син и З. Е. - дъщеря, които наследяват по равни части.

Ищецът твърди, че наследниците са приели наследството на наследодателя с конклудентни действия, но не са извършили плащане на дължимите суми по договора. Излагат се твърдения, че на 12.05.2023 г. между ищеца и ответника К. Ф. е сключена спогодба, уреждаща отношенията им във връзка с договора от 19.05.2021 г. на стойност 42 375,44 лв., която сума е следвало да се плати на две плащания, всяко в размер на 21 187,72 лв. по посочен в исковата молба начин, като крайният срок на плащане по спогодбата е 20.12.2023 г. Ищецът твърди, че няма плащане по спогодбата и моли съдът да осъди ответника К. Ф. да му заплати сумата 21 187,72 лв., представляваща съответна на неговия наследствен дял от наследството оставено от баща му, част от задължение в общ размер 42 375,44 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да 1 осъди ответника З. Е. да заплати на ищеца сумата 21 187,72 лв., представляваща съответна на нейния наследствен дял от наследството оставено от баща й, част от задължение в общ размер 42 375,44 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не са постъпили отговори на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание на 31.10.2024г., ответниците, редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

С открито съдебно заседание на 31.10.2024г. пълномощникът на ищцовото дружество е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответниците, при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ответниците не са представили в срок отговор на исковата молба, не се явяват и не се представяват в първото съдебно заседание по делото, за което са редовно призовани, не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание на последните са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.

От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковите претенции. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъдат уважени предявените искове, като ответниците К.***и З. Е. бъдат осъдени да заплатят на ищеца всеки от тях по 21 187,72лв., представляваща сума, съответна на наследствения дял на всеки от двамата наследници от наследството, оставено от баща им Х****, част от общо задължение в размер на 42375,44лв., представляващо дължимо остатъчно задължение по договор от 19.05.2021г., сключен между ****като възложител и „***** като изпълнител, по фактура №1000003826/27.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба/05.04.2024г./ до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал присъждане на направените разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 1695,02 лв. и 7000лв. за адвокатско възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на ищеца за възлизат на 8695,20 лв., като с оглед уважаване на исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата общо 8695,20 лв. за разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. ФИЛИБЕЛИ, роден на **********г., гражданин на **** адрес **** 2

ДА ЗАПЛАТИ на „*********** сумата 21 187,72лв./двадесет и една хиляди сто осемдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща съответна на наследствения му дял от наследството, оставено от неговия баща ****., представляваща задължение по спогодба от 12.05.2023г., във връзка с договор от 19.05.2021г., сключен между Е***** като възложител и ****** като изпълнител, по фактура №1000003826/27.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /05.04.2024г/ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА З. Е., родена на **********г., гражданин на ***** ДА ЗАПЛАТИ на ******* сумата 21 187,72лв./двадесет и една хиляди сто осемдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/ , представляваща съответна на наследствения й дял от наследството, оставено от нейния баща *****, представляваща задължение по договор от *** сключен между ****като възложител и *****, по фактура №1000003826/27.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба /05.04.2024г/ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА К. ФИЛИБЕЛИ роден на **********г., гражданин на *** и З. Е., родена на **********г., г*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „******сумата общо 8695,20 лв./осем хиляди шестстотин деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3