Решение № 171 от 02.03.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Добрич, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20213230102903 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на К. Г. Г. , ЕГН **********, гр.****, чрез упълномощения адвокат К. К. от ДАК срещу ЗП „К.Д.Г.” , ЕГН **********, гр.****, Булстат **********. Исковете са с правно основание чл.232 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а именно: съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 13614.24 лв., представляваща дължима наемна цена за ползването на земеделска земя за стоп. 2020/2021г. с обща обработваема площ от 113.452 дка, включена в 17 броя недвижими имоти, находящи се в землището на село К. община К. област С. а именно: №**** с площ от 5.000 дка, №**** с площ от 6.999 дка, №**** с площ от 8.202 дка, №**** с площ от 13.502 дка, №**** с площ от 3.102 дка, №**** с площ от 5.500 дка, №**** с площ от 4.800 дка, №**** с площ от 8.001 дка, №**** с площ от 14.993 дка, №**** с площ от 4.986 дка, №**** с площ от 6.201 дка, №**** с площ от 7.303 дка, №**** с площ от 3.653 дка, №*** с площ от 7.999 дка, №*** с площ от 6.027 дка, №***** с площ от 5.004 дка и №**** с площ от 3.500 дка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излага, че между страните били налице наемни правоотношения по силата на сключен договор за наем от 15.05.2020г., по който ищцата, в качеството и на наемодател е отдала под наем на ответника – наемател за срок от една година – до 30.09.2021г. земеделска земя с обща обработваема площ от 113.452 дка, включена в 17 броя недвижими имоти, находящи се в землището на село К. община К. област С. а именно:

№**** с площ от 5.000 дка, №**** с площ от 6.999 дка, №**** с площ от 8.202 дка, №**** с площ от 13.502 дка, №**** с площ от 3.102 дка, №**** с площ от 5.500 дка, №**** с площ от 4.800 дка, №**** с площ от 8.001 дка, №**** с площ от 14.993 дка, №**** с площ от 4.986 дка, №**** с площ от 6.201 дка, №**** с площ от 7.303 дка, №**** с площ от 3.653 дка, №*** с площ от 7.999 дка, №*** с площ от 6.027 дка, №***** с площ от 5.004 дка и №**** с площ от 3.500 дка. Уговорената наемна цена е била 120 лв./дка за една стопанска година, или общо 13614.24 лв., платими по банков път по посочена банкова сметка от ищцата на две равни вноски от по 6807.12 лв. всяка, първата, платима в срок до 31.12.2020г., а втората – до 31.07.2021г. К. Г. твърди, че до момента ответникът не е заплатил нито една от вноските, като същите са дължими.

1

Предвид гореизложеното, ищцата е подала настоящата искова молба. К. Г. претендира сторените съдебни разноски по делото.

С разпореждане от 16.09.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е връчено на К.Г. лично на 17.09.2021г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер, оспорва подписа в договора за наем, твърди, че не е негов, моли съдът да открие производство по чл.193 от ГПК, защото се оспорва истинността на договора за наем от 15.05.2020г., заявява, че е неавтентичен и антидатиран и ако ищцата твърди, че ще се ползва от този документ, да бъде задължена да го представи в оригинал и съдът да назначи СГЕ. Отделно от това, липсвал подписа на наемателя на стр. първа от процесния договор, където били уговорени най-съществените клаузи от него – предмет, срок и цена. Навеждат се твърдения, че средната цена за наем/аренда на един декар нива в област С. през 2020г. е 69 лв., поради това няма как ответникът да се е съглсил да плаща наем в размер на 120 лв./дка.

К.Д. сочи, че договорът не е регистриран в Общинската служба по земеделие, съгл. приложимата нормативна база.

Ответникът заявява, че с ищцата са живели на съпружески начала доста години и имат две деца, че към момента са разделени и между страните текат няколко дела във връзка с родителските права на децата, издръжката им, местоживеенето им и др. Поради доверието, което е имал ответника спрямо ищцата, през време на съвместния им живот, само тя се е занимавала с оформянето, подписването и вписването на договорите за обработка на земя и пр. Именно този факт е благоприятствал, К. Г. да създаде оспорения договор за наем от 15.05.2020г.

Ответникът моли, съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявеният осъдителен иск е с пр. осн. чл.232 от ЗЗД във вр. Чл.79, ал.1 отЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съгласно

Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем, наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определената цена. Договорът за наем може да бъде характеризиран от правна страна като неформален, двустранен, възмезден, консесуален. От посочената дефиниция се вижда, че между страните по един договор за наем трябва да бъде постигнато съгласие по два основни въпроса: относно вещта, която се предоставя във временно ползване и относно възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за предоставеното му ползване.

Касае се за един двустранен договор, поради което спрямо него са приложими всички правила на общата част на ЗЗД, уреждащи правоотношенията на страните по двустранен договор. Наемната цена е съществено условие на този вид договори - ако не е определена, то тя трябва да бъде определяема.

Предвид изложените твърдения в исковатамолба и в отговора по нея, в доказателствена тежест на ищцата К. Г.. е да докаже, че за процесния период – стопанската 2020/2021 г. между нея, като наемодател и ЗП „К.Д.Г.“, като наемател е съществувало 2 валидно облигационно правоотношение, породено от сключения на 15.05.2020г. между тях договор за наем по отношение на собствените на К. Г. земеделски земи, находящи се в землището на с.К. да установи размера на претендирания наем, а по акцесорния иск - да установи наличието на забава и периода

. В тежест на ответника да докаже правопогасяващото възражение и да проведе насрещно доказване.

С ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че е допустимо земеделската земя да бъде предмет на отдаване под наем с договор за наем, при което, приложение намират общите правила на ЗЗД, въпреки наличието на специалните разпоредби на ЗАЗ.

По делото не се спори, че ищцата е придобила собствеността върху следните недвижими имоти: находящи се в землището на село К. община К. област С. а именно:

№**** с площ от 5.000 дка, №**** с площ от 6.999 дка, №**** с площ от 8.202 дка, №**** с площ от 13.502 дка, №**** с площ от 3.102 дка, №**** с площ от 5.500 дка, №**** с площ от 4.800 дка, №**** с площ от 8.001 дка, №**** с площ от 14.993 дка, №**** с площ от 4.986 дка, №**** с площ от 6.201 дка, №**** с площ от 7.303 дка, №**** с площ от 3.653 дка, №*** с площ от 7.999 дка, №*** с площ от 6.027 дка, №***** с площ от 5.004 дка и №**** с площ от 3.500 дка.

Безспорно установено е също така, че страните са живели няколко години на семейни начала и от връзката им се е родило дете. През 2020г. отношенията между К. и К. са се влошили и са започнали редица дела помежду им – облигационни, по ЗЗДН и по СК, касателно родителските права върху дъщеря им, местоживеенето и, РЛК с другия родител и издръжката и.

Не се спори, че докато са живели заедно страните са се занимавали със земеделие.

Спорно по делото е, дали ищцата и ответника са били в наемни правоотношения през стопанската 2020/2021г., относно процесните земи, находящи се в землището на с.К..

Ищцата представя заверено копие на договор за наем от 15.05.2020г.

Ответникът оспорва договора, като твърди, че е неистински, неавтентичен, антидатиран и не е подписан от него.

К. Г. е заявила, че ще се ползва от договора, но въпреки, че съдът я е задължил да представи оригинала на документа, същата е посочила,че не разполага с оригинала, защото бил изчезнал от папката, в която бил сложен в офиса и /до който ответникът имал достъп/.

С протоколно определение от 02.12.2021г., съдът е постановил, на основание чл.193, ал.2 във вр. ал.1 ГПК, да се извърши проверка на истинността на приетото писмено доказателство - договор за отдаване под наем на земеделска земя №К1 от 15.05.2020г., като е указал на страните, че тежестта за доказване истинността на документа пада върху ответника.

След като прецени възражението на ответника, относно оспорване на подписа, положен на стр. 2 от договор за отдаване под наем на земеделска земя №К1 от 15.05.2020г. за наемател, над изписания текст „Наемател”, имащо характер на инцидентен установителен иск за установяване истинността на посочения документ, съдът намира, че същият е основателен и доказан в настоящото производство.

По делото не е приложен като писмено доказателство оригиналът на договор за отдаване под наем на земеделска земя от 15.05.2020г., като ищцата, въпреки оспорването и заявлението и, че ще се ползва от договора, не изпълни указанието на съда до го представи в оригинал, като изложи, че същият е изчезнал от офиса и, заедно с папката, в която е бил поставен, като ответникът е имал достъп до офиса, разполагал е с ключ.

По делото бе изслушано заключение по СГЕ /л.145-151/, от което се установи, че има техническо пренасяне на изследвания подпис на ответника К. Д., извършено чрез сканиране 3 на оригиналния подпис и последващо отпечатване върху изследвания договор. Подписът не е положен саморъчно върху процесния договор.

Оригиналът на подписа в графа „Наемател“ на договора за наем на земеделска земя, сключен на 15.05.2020г. между страните е положен от К. Д. Г..

Описаната по-горе манипулация върху изследвания подпис не предполага кражба на подпис, тъй-като подписът не е положен саморъчно от лицето, сочено за негов автор, а е технически пренесен върху документа.

На представените екранни копия на първа страница на договора шрифтът е Calibri, като до началото на таблицата шрифтът бил с размер 11, а след таблицата размерът на шрифта е 8.5, а цялата втора страница е с шрифт Calibri с размер на шрифта 8.5.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и безпристрастно, както и неоспорено от страните.

С оглед горното, съдът счита, че оспорването на истинността на този документ е доказано и в случая действително не може да се приеме, че договора е подписан отответника, посочен като наемател. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.194, ал.2, пр.2 от ГПК, съдът следва да приеме, че оспорването на приложения по делото документ – копие на договор за отдаване под наем на земеделска земя №К1 от 15.05.2020г., е доказано, тъй като този документ не е подписан за наемателя ЗП К. Д. Г.. При тези обстоятелства и на основание чл.194, ал.2, изречение 2 от ГПК, съдът следва да изключи горепосочения договор от доказателствата, освен и на осн. чл.183 от ГПК, тъй-като не бе представен оригинала на договора от ищеца.

Съдът обаче счита, че разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД се явява основателен и доказан, по следните съображения:

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника е налице облигационно-правна връзка, възникнала по силата на валиден договор за отдаване под наем на земеделска земя, със срок на действие на този договор: стопанската 2020г.-2021г., по силата на който, ищцата К. Г. – като наемодател е предоставила на ответника – като наемател за временно и възмездно ползване посочените в исковата молба земеделски земи, находящи се в землището на село К. община К. област С. а именно: №**** с площ от 5.000 дка, №**** с площ от 6.999 дка, №**** с площ от 8.202 дка, №**** с площ от 13.502 дка, №**** с площ от 3.102 дка, №**** с площ от 5.500 дка, №**** с площ от 4.800 дка, №**** с площ от 8.001 дка, №**** с площ от 14.993 дка, №**** с площ от 4.986 дка, №**** с площ от 6.201 дка, №**** с площ от 7.303 дка, №**** с площ от 3.653 дка, №*** с площ от 7.999 дка, №*** с площ от 6.027 дка, №***** с площ от 5.004 дка и №**** с площ от 3.500 дка, срещу договорена наемна цена от 120 лв. на декар годишно.