Решение № 928 от 14.08.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Варна, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501481 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 9154/28.05.2024г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от Г. Г. Д. – длъжник по изпълнителното дело, чрез процесуалния му представител адв. И. И. от АК-Варна, срещу разпореждане от 07.05.2024 г. на ЧСИ Захари Димитров, постановено по изпълнително дело № 215/2024 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 в КЧСИ, с район на действие ОСВарна, с което е оставена без уважение молбата на Г. Г. Д. за прекратяване на изпълнителното дело, както и молбата му да бъдат намалени вменените в негова тежест разноски по изпълнението за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, както и таксите по ТТРЗЧСИ, включително и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, обективирани в съобщение с изходящ № 6614/28.03.2024 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров.

Жалбоподателят счита, че постановеният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е неправилен. Заявява, че на 26.03.2024 г. е извършил плащане по сметката на взискателя, което плащане е направено преди образуване на изпълнителното производство, като с него е погасил задължението си към кредитора и на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 изпълнителното производство следва да бъде прекратено. На следващо място, в условията на евентуалност, в случай, че жалбата му срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство бъде счетена за неоснователна, моли размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на кредитора да бъде намален от 480 лева на 200 лева, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на 1 адвокатските възнаграждения, както и таксите по ТТРЗЧСИ да бъдат редуцирани. По същество моли, обжалваното разпореждане да бъде отменено и изпълнителното дело да бъде прекратено, в условията на евентуалност разноските по изпълнителното дело да бъдат редуцирани.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от „ИСУ Инвест“ ЕАД, чрез адв. Симеон Славчев, който е външно лице по изпълнителното дело и същото не следва да бъде вземано предвид, въпреки, че юридическото лице е представлявано то Младен Нейков Вълчев, в качеството му на изпълнителен директор, който също е и управител на взисктеля по делото – „Варна Сити парк“ АД.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът взе предвид следното:

Изпълнително дело № 215/2024 г. е образувано на 26.03.2024 г. въз основа на писмена молба, подадена от „Варна Сити Парк“ АД, ЕИК:

201668663, чрез процесуален представител адв. Симеон Славков от АК-Варна въз основа на изпълнителен лист № 60, издаден на 31.01.2024 г. от РСНесебър, на основание чл. 416, вр. чл. 410 от ГПК, въз основа на Заповед за изпълнение № 4411/2022 г. по ч. гр. дело № 1178/2022 г. по описа на РСНесебър. С посочения изпълнителен лист Г. Г. Д., ЕГН: ********** е осъден да заплати на „Варна Сити Парк“ АД, ЕИК: 201668663, сумата в размер на 283,68 лева – главница, представляваща незаплатено задължение по фактура № 3000003795/04.07.2022 г. , издадена въз основа на Договор за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „Варна Сити Парк Юг“ от 06.11.2019 г. ; сумата в размер на 2,21 лева – лихва за забава върху горната сума, за периода от 14.07.2022 до 10.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Посоченият изпълнителен лист е издаден в полза на „Варна Сити Парк“ АД.

В молбата си за образуване на изпълнителното дело, взискателят „Варна Сити Парк“ АД е посочил, че част от присъдените по изпълнителният лист суми са били заплатени от длъжника и изпълнителното дело е образувано за заплащане само на сумата в размер на 2,21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по изпълнителния лист, за периода от 14.07.2022 г. до 10.08.2022 г., както и сумата в размер на 58,05 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от 17.08.2022 г. до 26.03.2024 г. – датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело.

С молбата за образуване на изпълнителното дело са представени доказателства за уговорено и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на сумата от 480 лева с включено ДДС.

По молба на взискателя са наложени запори на банковите сметки на Г. Г.

Д. открити в „Юробанк България“ АД и в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, както и са наложени възбрани върху апартамент с идентификатор № *** по КККР на град Варна и недвижим имот – паркомясто – ППМ1-39 с площ от 13,75 кв.м. в паркинг зона 1 в подземен паркинг, с идентификатор № *** по КККР на град Варна.

На 09.04.2024 г., на основание чл. 428 от ГПК, на длъжника е връчено съобщение за образуваното изпълнително дело, ведно с уведомление за наложените му запори и възбрани. В съобщението за образуваното 2 изпълнително дело е посочено, че задължението на Г. Г. Д. към 11.04.2024 г. възлиза на 818,10 лева, от които 60,26 лева – неолихваяеми вземания; 480 лева разноски по изпълнителното дело; 277,84 лева такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 11.04.2024 г. В съобщението е посочено, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се изчислява в деня на цялостното погасяване на дълга. В съобщението не е посочено как е формирана сумата от 277,84 лева и какви разноски по изпълнението включва, т.е. липсва яснота дали тази сума от 277,84 лева е таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ или в тази сума са включени и други такси по ТТРЗЧСИ, включително и таксите в размер на 138 лева, съгласно изготвена сметка с № 103675/01.04.2024г. и таксите в размер на сумата от 55 лева, съгласно сметка № 103682/01.04.2024 г. съставляващи допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ.

На 19.04.2024 г. длъжникът е подал възражение, регистрирано с входящ № 7495/22.04.2024 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, с което е поискал производството по изпълнително дело № 215/2024 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров да бъде прекратено, тъй като дългът по изпълнителния лист бил платен преди образуването му, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В писмено становище от 29.04.2024 г. по възражението на длъжника, взискателят е посочил, че искането за прекратяване на производството по изпълнителното дело е неоснователно, тъй като извършените от длъжника плащания са направени след датата на образуване на изпълнителното дело Сочи се, че искането за намаляване на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от взискателя също е неоснователно.

Със становището са представени преводни банкови нареждания, от които става видно, че на 05.04.2024 г. Г. Д. е превел 925 лева на основание – разноски по заповедно и въззивно производство във връзка с гр. дело № 1483/2022 г. и 925 лева на основание – разноски по заповедно и въззивно производство във връзка с гр. дело № 1479/2022 г. ; 675 лева на основание – разноски по гр. дело № 1479/2022 г. и 675 лева на основание – разноски по гр. дело № 1483/2022 г. по банкова сметка № 1522550690 BGN. На 22.04.2022 г. Г.

Д. е превел по банкова сметка на „Варна Сити Парк“ АД сумата в размер на 345 лева, на основание: „гр. дело 1483/2022 г. – разлика“. На 22.04.2022 г. Г. Д. е превел по банкова сметка на „Варна Сити Парк“ АД сумата в размер на 36 лева, на основание „гр. дело № 1482/2022 г. – законна лихва разлика“ и сумата в размер на 91 лева, на основание: „гр. дело № 1481/2022 г. – законна лихва разлика“.

На 26.03.2024 г. Г. Г. Д. е извършил преводно нареждане към „ИСУ Инвест“ ЕАД, с банкова сметка № BG33STSA93000022346259, в размер на 1953 лева, като потвърждението на превода е извършено на 03.04.2024 г. В основание за превода е посочено:

„Гр. д. 1483/2022 г.

На 22.04.2024 г. е направено искане от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, поради погасяване на задължението преди образуване на изпълнителното дело, както и за намаляване на разноските по изпълнителното дело.

С обжалваното разпореждане от 07.05.2024 г. ЧСИ е оставил без уважение исканията на длъжника.

Към настоящото дело е приложено решение № 307/11.07.2023г. постановено по гр. дело № 1483/2022г. по описа на РС-Несебър, развило се след заповедно производство по ч. гр. дело 1178/20222 г. по описа на РСНесебър, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 441/25.10.2022 г.

3

От приложените по изпълнителното дело доказателства става видно, че в изпълнение на постановеното решение № 307/11.07.2023г. постановено по гр. дело № 1483/2022г. по описа на РС-Несебър и във връзка с издадения по делото изпълнителен лист, Г. Г. Д. на 05.04.2024 г. е превел по банкова сметка № 1522550690 BGN, на „Варна Сити Парк“ АД, на основание – разноски по заповедно и въззивно производство във връзка с гр. дело № 1483/2022 г. сумата в размер на 925 лева и сумата в размер на 675 лева. На 22.04.2024 г. Г.

Д. е превел по банкова сметка на „Варна Сити Парк“ АД сумата в размер на 345 лева, на основание: „гр. дело 1483/2022 г. – разлика“.

Общо по гр. дело № 1483/2022г. по описа на РС-Несебър, Г. Г. Д. е превел на „Варна Сити Парк“ АД сумата в размер на 1945 лева.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжник по изпълнителното дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК /обжалваното разпореждане е съобщено на процесуалния представител на длъжника – адв. И. И. на 27.05.2024 г., а жалбата срещу него е подадена на 28.05.2024 г./, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК – отказ за прекратяване на изпълнителното дело и разноските по изпълнителното дело:

По отношение на жалбата в частта й срещу отказа за прекратяване на изпълнителното дело:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.

Дългът на Г. Г. Д. към „Варна Сити Парк“ АД по гр. дело № 1483/2022г. по описа на РС-Несебър, развило се след заповедно производство по ч. гр. дело 1178/20222 г. по описа на РС-Несебър, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 441/25.10.2022 г. е в размер на 1285,89 лева, включващи 283,68 лева главница, ведно със законната лихва; 2,21 лева мораторна лихва за минал период /14.07.2022 г. до 10.08.2022г./; 675 лева – разноски за исковото производство и 325 лева – разноски за заповедното производство.

На 26.03.2024 г. Г. Г. Д. е извършил преводно нареждане към „ИСУ Инвест“ ЕАД, с банкова сметка № BG33STSA93000022346259, в размер на 1953 лева, като потвърждението на превода е извършено на 03.04.2024 г. В основание за превода е посочено:

„Гр. д. 1483/2022 г. Посоченото плащане първо не е извършено на взискателя по изпълнителното дело – „Варна Сити Парк“ АД, второ същото е потвърдено на 03.04.2024 г. /след образуване на изпълнителното дело/., трето – плащането е извършено по друга банкова сметка, не по тази на взискателя по изпълнителното дело – „Варна Сити Парк“ АД, следователно плащането не е извършено с оглед погасяване на задължението по гр. дело № 1483/2022г. по описа на РС-Несебър, развило се след заповедно производство по ч. гр. дело 1178/20222 г. по описа на РС-Несебър, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 441/25.10.2022 г.