Решение № 10446 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10446 гр. С., 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110104953 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. В. К., чрез адв. С., срещу „Софийска вода“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 467,39 евро, представляваща главница за цена на В и К услуги за периода 28.07.2022 г. – 28.11.2022 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „*****-1“, бл. 6, вх. Г, ет. 1, ап. 74, клиентски № 1005309725.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че според твърдения на ответника по партида с абонатен № 1005309725, открита за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „*****-1“, бл. 6, вх. Г, ет. 1, ап. 74, се дължали суми за доставен В и К услуги от М. В. К.. Твърди, че ответникът претендирал заплащане на сумата в общ размер на 467,39 евро, представляваща цена на В и К услуги за описания имот за периода 28.07.2022 г. – 28.11.2022 г., поради което за ищеца било налице правен интерес да оспори дължимостта на посочената сума, тъй като: 1. между страните по делото липсвало облигационно правоотношение; 2. при отчитането на общия и индивидуалните водомери ответникът не спазил разпоредбите на Наредба № 4; 3. вземането било погасено по давност. Ето защо моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез юрк. П., е подало отговор на исковата молба, с който признава обстоятелството, че сумите по посочените от ищеца фактури за 2022 г. са погасени по давност за процесния имот, поради което моли съда да постанови решение при условията на чл. 237 1

ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.

154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже пълно и главно: 1/ факта на сключен с ищеца договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води (факт, по силата на който ищецът е придобил право на собственост, ограничено вещно право на ползване или право на строеж върху имота, до който е доставяна услугата); 2/ че е доставил на ищеца В и К услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в процесния имот в твърдяното количество и на посочената стойност за процесния период.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на ответното дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно, потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.

Относно съществуването на облигационно правоотношение между страните по неформален договор за доставка на В и К услуги при общи условия, съдът намира следното. С горепосочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на В и К услуги. Договорът има съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от КЕВР общи условия на доставчика на 2

В и К услуги. С оглед гореизложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е достатъчно ответникът да докаже, че ищецът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество вода.

В случая предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесното вземане не е възникнало, тъй като между него и ответника не е съществувало договорно правоотношение и доставка, и в евентуалност, че е недължимо поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение. Това е логичната поредност за разглеждане на основанията на отрицателния установителен иск, тъй като, за да се погаси по давност едно право принудително да се изпълни задължение, то първо следва да е възникнало, а следователно и да е осъществен източникът за това, в случая договорен. В случая в отговора на исковата молба ответникът е признал, че по отношение на оспорените задължения е изтекла предвидената в закона давност. Не е взето становище, а и не са представени доказателства нито за титулярството на правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните не е възникнало облигационно отношение, поради което и ищецът не е длъжник на предявеното вземане за цена на предоставени В и К услуги, а твърденията за изтекла погасителна давност не следва да се разглеждат предвид изложените по – горе мотиви.

Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Относно разноските в производството:

В отговора на исковата молба ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и моли съда да възложи разноските в тежест на ищеца.

Същевременно, обаче, предвид изложеното в отговора на исковата молба, съдът приема, че в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима, като аргументите за това са следните:

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо на първо място ответникът да е признал иска, а отделно от това с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за образуване на делото. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице признание на иска от ответната страна, тъй като в исковата молба ищецът извежда съдебно предявените субективни права за недължимост на сумата на няколко различни основания в условията на евентуалност (1. липса на облигационно правоотношение; 2. неизвършване на реална доставка на количеството вода, съответстващо на размера на претендираната цена; 3.

3 погасяване по давност на вземането), докато в отговора на исковата молба е налице признание единствено на обстоятелството, че вземането е погасено по давност, а по отношение на другите основания не е взето никакво становище.

Ето защо не може да се приеме, че ответникът е признал иска, поради което разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима.

Предвид изложеното ответникът следва да репарира направените от ищеца разноски за производството в размер на 21,73 евро за заплатена държавна такса.

Процесуалният представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА. В разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който страните по упълномощителната сделка – М. В. К., от една страна и адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна поради това, че ищецът е материално затруднено лице - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора.

Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на осъществената правна защита в настоящото производство, ниската фактическата и правна сложност на спора, засегнатия интерес, както и приключването на делото в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, настоящият съдебен състав приема, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на сумата от 150 евро.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „*****-1“, бл. 6, вх. Г, ет. 1, ап. 74, срещу „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Красно село“, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, бул. "Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. В. К. не дължи на „Софийска вода” АД сумата от 467,39 евро, представляваща главница за цена на В и К услуги за периода 4

28.07.2022 г. – 28.11.2022 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „*****-1“, бл. 6, вх. Г, ет. 1, ап. 74, клиентски № 1005309725.

ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление – гр. С., р-н „Красно село“, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, бул. "Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, да заплати на М. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „*****-1“, бл. 6, вх. Г, ет. 1, ап. 74, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 21,73 евро, представляваща разноски за държавна такса за производството пред СРС.

ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление – гр. С., р-н „Красно село“, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, бул. "Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адв. С. С. С., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № ***, ет. 2, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 150 евро – адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5