Определение № 4444 от 02.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4444 гр. София, 02.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Частно касационно гражданско дело № 20258003102897 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. В. П., подадена в лично качество и като законен представител на малолетните З. А. П. и М. А. П., срещу определение № 10878 от 05.06.2025 г. по гр. д. № 6030/2025 г. на Софийски градски съд, с което са обезсилени като недопустими определение № 9311/24.02.2025 г. по гр. дело № 2328/2025 г. на Софийски районен съд, постановено по реда на чл. 389 ГПК и постановеното по реда на чл.247 ГПК по същото дело определение № 15398/01.04.2025 г., поради липса на родова компетентност на районния съд да се произнесе по предявените искове и по молбата с правно основание чл.

389 ГПК за допускане на обезпечение по тях.

В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се твърди, че предявеният главен иск е с правно основание чл. 200 КТ и неговата родова подсъдност определя родовата подсъдност на всички останали искове, а тя е на районния съд. Поддържа се, че в първоинстанционното производство не е бил повдигнат спор за родовата подсъдност на исковете, поради което не са били налице основания въззивният съд да обезсилва постановените от първоинстанционния съд определения, с които е допуснато поисканото обезпечение на исковете. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в частната касационна жалба, без да може да се извлече кое е визираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, са поставени следните въпроси : 1. „При липса на оспорване за родова подсъдност, при наличието на иск със законово определена компетентност на РС (искът по чл.200 КТ), при 1 наличието на съд, приел по реда на чл.118 за разглеждане делото пред себе си, валидни ли са издадените от него актове и извършените от него действия? И ако се приема, че делото е подсъдно родово на горния по степен съд-СГС следва ли, че всички останали съдопроизводствени действия - размяна на книжа и пр., също следва да бъдат отменени/обезсилени като недопустими и да бъдат извършени отново?“ и 2. „Ако е недопустимо обезпечаването на исковете по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД срещу ответниците „Аргогруп Екзакт” ООД и „Кауфланд България ЕООД и Ко” КД поради цената на иска, то недопустимо ли е произнасянето на съда по обезпечаването на иска срещу „Ан-Та Груп” ООД, който е с правно основание чл. 200 КТ и не е ли следвало в тази хипотеза обезпечението в тази му част срещу този ответник да бъде оставено в сила?“.

Ответниците по частната жалба „Агрогруп екзакт“ ООД, „Кауфланд България“ ЕООД енд Ко“ КД и „АН-ТА груп“ ООД подават писмени отговори, в които заявяват становища за нейната недопустимост и неоснователност, както и за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, но е насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване, окончателно, определение на въззивния съд, поради което е недопустима.

С обжалваното определение е обезсилено като недопустимо определение № 9311/24.02.2025г. по гр. дело № 2328/2025 г. на Софийски районен съд, с което е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение на предявените от касаторите срещу „Агрогруп екзакт“ ООД, „Кауфланд България“ ЕООД енд Ко“ КД и „АН-ТА груп“ ООД, при условията на пасивна солидарност, искове за сумите от по 200 000 лв., претендирани от всеки един от ищците, поотделно, като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпяни от смъртта на А. Д. П. (съпруг на ищцата М. П. и баща на ищците З. П. и М. П.), причинена от злополука, настъпила на 07.08.2024 г., призната за трудова с разпореждане № 35736/ 05.11.2024г., издадено от ТП на НОИ – София-град, чрез налагане на запор върху вземанията на „Кауфланд България“ ЕООД енд Ко“ КД; „Агрогруп екзакт“ ООД и „Ан-Та груп“ ООД до общия размер на сумата от 600 000 лв. в подробно изброените в определението от 24.02.2025 г. на СРС банки. Въззивният съд е приел, че с оглед цената на предявените искове по чл. 49 ЗЗД те подлежат на разглеждане като първа инстанция от окръжния съд, заедно с предявения иск по чл. 200 КТ, доколкото ищците заявяват претенция за солидарното осъждане на ответниците на горепосочените различни правни основания. С тези правни аргументи е счел, че липсва родова компетентност на районния съд да разгледа предявените искове, както и да се произнесе по искането за допускане на тяхното обезпечение.

Настоящият съдебен състав намира, че определенията на съда по обезпечение на иск подлежат на двуинстанционно разглеждане (в този смисъл са задължителните разрешения в ТР № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС). Единственото изключение от това правило е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК, когато въззивният съд допусне исканото обезпечение, след като отмени 2 първоинстанционния акт по чл. 389 ГПК или чл. 390 ГПК. Това изключение не е осъществено в настоящият случай, доколкото въззивният съд се е произнесъл по същество по депозираната пред него частна жалба, приемайки за недопустимо първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на предявените искове, но не е допуснал последното. Поради това обжалваното въззивно определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване (в този смисъл определение № 272 от 11.05.2015 г. по ч. гр. д. № 727/2015 г. на ВКС, III г. о., определение № 1 от 3.01.2018 г. по ч. гр. д. № 3692/2017 г. на ВКС, IV г. о. и др.). Следователно депозираната частна касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната касационна жалба на М. В.

П., подадена в лично качество и като законен представител на малолетните З. А. П. и М. А.

П., срещу определение № 10878 от 05.06.2025 г. по гр. д. № 6030/2025 г. на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3