Определение № 650 от 20.10.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 650 гр. С., 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

М. Кр. Донева като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500378 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

По делото е депозирана частна жалба от юрисконсулт В., пълномощник на „Макроадванс“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.

„Г.С.Раковски“, № 147, ап.14 против определение № 2793/22.07.2025г. по гр.д.

№ 1029/2025г. на РС - С., с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 548/23.06.2025г. в частта на разноските присъдени в полза на ищеца по правилата на чл.38 от ЗА.

В жалбата се посочва, че определението на РС – С. е неправилно и незаконосъобразно. Поначало жалбоподателят не бил дал повод за предявяване на исковата претенция, тъй като не бил предприел действия по принудително събиране. Присъденото адвокатско възнаграждение било в размер по – голям от исковата претенция. Адвокатът на ищеца съм бил приел да го представлява пир условията на чл.38 от ЗА. Съдът не следвало да начисли ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като правната помощ се предоставяла безвъзмездно, а безвъзмездните сделки били освободени от заплащане на ДДС. По този въпрос било образувано дело пред СЕС- С-744/2023г., което се явявало преюдициално на настоящия спор. Моли се делото да бъде спряно до постановяване на решение по дело СЕС- С744/2023г. Моли се решението на СлРС да бъде изменено и разноските да бъдат поставени в тежест на ищеца. Моли се ако разноските не бъдат 1 възложени на ищеца същите да бъдат намалени като не се присъди ДДС. Иска се ДТ да бъде присъдена на ищцата, а не на процесуалния и представител.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.Р., пълномощника на Ж. Д. С., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Б.“, № **, ап.**, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че към момента на предявяване на иска не е имало висящи задължения на ищцата, тъй като тя била платила изцяло задължението към ответника, включително и недължимите суми. Тези суми били по неравноправни клаузи и жалбоподателят вместо да се свърже с ищцата и да и ги възстанови преди депозиране на исковата молба е сторил това едва след получаването и.

Страната счита, че не са налице основания за намаляне на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като то било в минимален размер. По отношение запитването до СЕС за дължимостта на начисляването на ДДС ответникът по жалбата сочи, че все още няма решение по делото, но е депозирано становище от Генералния адвокат, според което адвокатите предоставят на клиентите си безвъзмездна правна помощ, но техния труд не е безвъзмезден, защото при приключване на делото насрещната страна бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение (когато искът е уважен). В този случай следва да се начисли ДДС.

Моли се жалбата да не бъде уважавана.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Гражданско дело № 1029/2025г. на СлРС е било образувано по искова молба депозирана от Ж. Д. С. против „Макроадванс“ АД. С исковата молба е била претендирана сумата от 307.00лв. – получена от ответника без правно основание по неравноправни клаузи по договор за заем. Исковата молба била подадена от пълномощник на ищеца – адв.Р.. В договора за правна защита и съдействие било отразено, че предоставената правна помощ е безвъзмездна и е по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Дължимата държавна такса била внесена от адв.Р.. В хода на делото, с отговора на исковата молба ответникът признал исковата претенция и превел на ищцата претендираната от нея сума. С решение № 548/23.06.2025г. СлРС отхвърлил исковата претенция поради извършено плащане след получаване на исковата молба и осъдил ответникът да заплати на адв.Р. деловодни разноски – 50.00лв. заплатена ДТ и 480.00 2 адвокатско възнаграждение. По делото била депозирана молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта на разноските. На 22.07.2025г. било постановено обжалваното определение. С него съдът отказал да измени първоначалното си решение за разноски.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 14.08.2025г. Частната жалба е депозирана на 20.08.2025г., в рамките на законоустановения срок.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество тя е частично основателна.

На първо място съдът намира, че твърденията за поведение осъществявано от жалбоподателя, което не е дало повод за предявяване на исковата молба е неоснователно. Действително той не е предприемал действия по принудително изпълнение, но е приел плащане по клаузи от договор, които са били нищожни и не е предприел действия по възстановяване на неоснователно получените суми до момента, в който не е получил исковата молба. Това негово пасивно поведение е станало причина за предявяване на иска, поради което той следва да понесе и последиците – заплащането на деловодни разноски на ищеца.

Обстоятелството, че ищецът е бил представляван по реда на чл.38 от ЗА не означава, че процесуалният му представител няма право да получи адвокатско възнаграждение. В случая обаче съдът е съгласен, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 480.00лв. ( с ДДС ) е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът / жалбоподател с отговора на исковата молба е признал иска и е извършил плащане по сметка на ищцата. Съдът намира, че справедлив паричен еквивалент на извършените от адв.Р. услуги по процесуално представителство на ищеца би била сумата от 250.00лв. Към тях следва да се начисли и ДДС в размер на 50.00лв., тъй като самата сделка се явява безвъзмездна за получателя – ищец;, но възмездна за адвоката, а от значение е дали сделката е възмездна именно за адвоката.

Цялото дължимо адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00лв. ( с ДДС).

Съдът намира, че заплатената държавна такса за производството пред РС следва да се присъди на ищцата – Ж. С., а не на процесуалния и представител адв.Р..

3

Тъй като в обжалваното определение липсват отделни диспозитиви относно искането на жалбоподателя за изменение на решението по делото в частта на присъдените разноски за заплатена ДТ и в частта на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът не може да постанови диспозитив изменящ определението, а следва да го отмени изцяло и да постанови диспозитив по същество.

За пълнота следва да се отбележи единствено, че липсват основания за спиране на делото.

Съобразно общите правила на ГПК, съдът спира производството при наличието на предвидените в закона предпоставки за това. В случая не са налице такива. Спирането на производството по отнесен до съда за разрешаване правен спор може да бъде осъществено само на изрично предвидените в закона основания. Актът, с който се постановява спиране, забавя развитието на гражданското съдопроизводство, поради което основанията за спиране са изчерпателно предвидени в закона. Отправянето на запитване до СЕС е основание за спиране на производството по делото, по което е отправено самото запитване – чл.631, ал.1 от ГПК, но не и по всички останали дела, висящи пред другите съдилища в страната, касаещи подобни правни спорове. Такова основание за спиране на всички подобни дела законодателят не е предвидил в процесуалния закон, независимо от последващата задължителност на решението на СЕС за всички съдилища в страната. Освен това следва да се посочи, че законодателят не е предвидил противоречието на вече постановени съдебни актове с последващото решение на СЕС по преюдицилно запитване по аналогичен правен спор да е измежду основанията по чл.303 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение.

Производството може да бъде спряно само на изрично предвидено в закона основание и липсата на такова прави искането неоснователно.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Макроадванс“ АД, гр.София, ЕИК *********, за спиране на производството по въззивно частно гражданско 4 дело № 378/2025г. по описа на Окръжен съд С., на основание чл. 631 от ГПК, във връзка с образувано дело № С-744/2023г. на Съда на Европейския съюз по отправено преюдициално запитване

ОТМЕНЯ определение № 2793/22.07.2025г. по гр.д. № 1029/2025г. на РС – С..

Вместо това постанови

ОТМЕНЯ решение № 548/23.06.2025г. по гр.д. № 1029/2025г. на С.ския районен съд в частта, с която „Макроадванс“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Г.С.Раковски“, № 147, ап.14 е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат Р. Н. Р. на основание чл.38, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата за сумата над 300.00лв. (с ДДС), както и в частта с която „Макроадванс“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.

„Г.С.Раковски“, № 147, ап.14 е осъден да заплати на адвокат Р. Н. Р. държавна такса в размер на 50.00лв.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Г.С.Раковски“, № 147, ап.14 да заплати на Ж. Д. С., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Б.“, № **, ап.** държавна такса в размер на 50.00лв. по гр.д. 1029/2025г. на СлРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 650 гр. С., 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

М. Кр. Донева като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500378 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

По делото е депозирана частна жалба от юрисконсулт В., пълномощник на „Макроадванс“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.

„Г.С.Раковски“, № 147, ап.14 против определение № 2793/22.07.2025г. по гр.д.

№ 1029/2025г. на РС - С., с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 548/23.06.2025г. в частта на разноските присъдени в полза на ищеца по правилата на чл.38 от ЗА.

В жалбата се посочва, че определението на РС – С. е неправилно и незаконосъобразно. Поначало жалбоподателят не бил дал повод за предявяване на исковата претенция, тъй като не бил предприел действия по принудително събиране. Присъденото адвокатско възнаграждение било в размер по – голям от исковата претенция. Адвокатът на ищеца съм бил приел да го представлява пир условията на чл.38 от ЗА. Съдът не следвало да начисли ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като правната помощ се предоставяла безвъзмездно, а безвъзмездните сделки били освободени от заплащане на ДДС. По този въпрос било образувано дело пред СЕС- С-744/2023г., което се явявало преюдициално на настоящия спор. Моли се делото да бъде спряно до постановяване на решение по дело СЕС- С744/2023г. Моли се решението на СлРС да бъде изменено и разноските да бъдат поставени в тежест на ищеца. Моли се ако разноските не бъдат 1 възложени на ищеца същите да бъдат намалени като не се присъди ДДС. Иска се ДТ да бъде присъдена на ищцата, а не на процесуалния и представител.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.Р., пълномощника на Ж. Д. С., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Б.“, № **, ап.**, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че към момента на предявяване на иска не е имало висящи задължения на ищцата, тъй като тя била платила изцяло задължението към ответника, включително и недължимите суми. Тези суми били по неравноправни клаузи и жалбоподателят вместо да се свърже с ищцата и да и ги възстанови преди депозиране на исковата молба е сторил това едва след получаването и.

Страната счита, че не са налице основания за намаляне на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като то било в минимален размер. По отношение запитването до СЕС за дължимостта на начисляването на ДДС ответникът по жалбата сочи, че все още няма решение по делото, но е депозирано становище от Генералния адвокат, според което адвокатите предоставят на клиентите си безвъзмездна правна помощ, но техния труд не е безвъзмезден, защото при приключване на делото насрещната страна бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение (когато искът е уважен). В този случай следва да се начисли ДДС.