Решение № 150 от 14.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.а

Членове:

Мина Мумджиева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора Г. М. Б. като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100607473 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 334 вр чл. 337 ал. 1 т. 1 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. В. Б., защитник на подс. Д. А.

И., против Присъда № 259/24.04.2024 г по н.о.х.д. № 7875/ 22 г. по описа на СРС, 93 състав, с която подс. И. е бил признат за виновен за това, че на 22.06.2021 г. в гр. София, на ул.

Тодор Джамбаров, в близост до бл. 33, се е заканил с убийство на Й.К., като е насочил към него пистолет, приближил се е допрял пистолета до лявото му слепоочие, като това заканване е можело да възбуди основателен страх за осъществяването му, което представлява престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, като му е определил наказание от 6 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от 3 години; също така пистолетът е отнет в полза на държавата, а подсъдимият е осъден да заплати разноските. С тази присъда подс. И. е признат за невиновен за друго деяние, по чл. 339 НК, което е извън обхвата на въззивния контрол, доколкото няма никаква връзка с първото деяние и не е обект на протест.

В жалбата се посочва, че присъдата е неправилна, доколкото липсва пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, като са надценени показанията на св. К. и са подценени обясненията на подсъдимия. Поради това крайният акт противоречи на правилата на формалната логика. В допълнителните си мотиви посочва, че в действителност подсъдимият е насочил към пострадалия дистанционно, а не оръжие, което в 1 този момент се е намирало в касата. Посочва, че протоколът за разпита на св. К. от досъдебната фаза, с дата 28.06.2021 г, макар и да е прочетен със съгласието на защитата, е съставен при съществени процесуални нарушения, доколкото не е ясно каква вещ е била предявена и дали това е пистолетът, с който този свидетел твърди, че е бил заплашен. Това оръжие не е било обект на експертно изследване. Не са обсъдени противоречията в показанията на пострадалия къде е бил опрян пистолета – на тила или на лявото слепоочие.

Не е обсъдено обяснението на подсъдимия, че е левичар и би трябвало да държи пистолета в лявата си ръка, поради което не може да го насочи към лявата страна на главата на пострадалия. Посочва, че всички обвинителни доказателства са от един източник – показанията на пострадалия. Счита, че е налице хипотеза на „дума срещу дума“, при която твърденията на пострадалия се конфронтират с тези на подсъдимия, като неоснователно съдът не е кредитирал показанията на двама свидетели – съпругата му и съсед. Посочва, че по начина, по който пострадалият е описал пистолета, се достига до извод, че той ползва терминология, която не би следвало да познава, ако действително не познава оръжията, както твърди; а също така описва част от оръжие - муфа, което има само газовият пистолет.

Счита, че въззивният съд следва да възприеме фактическа обстановка съобразно обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата и съседът му – а именно, че подсъдимият е бил насочил към св. К. дистанционното, с което е свалял вратата на гаража си. Посочва, че пострадалият е млад, добре сложен човек, който е повредил огледалото на колата на подсъдимия, а последният е възрастен и дребен, при което нападението е извършено именно от подсъдимия. Посочва, че СПЕ е направена по вайбър, като вещите лица са описали тремор – но неправилно посочват, че той не би могъл да е следствие на наркотична зависимост. Счита заключението на вещите лица за повърхностно и поради това не следва да се кредитира. Счита, че никое доказателство няма предварително определена сила, като това се отнася и до показанията на пострадалия. Счита, че не следва да не се кредитират обясненията на подсъдимия само заради двояката им природа – на източник на доказателствени сведения и на средство за защита. Счита, че подсъдимият, който има разрешение за оръжие от десетилетия и няма инциденти, а също така е по професия летец и минава редовни психологически оценки, не би извършил такова деяние. Относно доводът, че пострадалият няма откъде да знае, че подсъдимият има пистолет, ако последният не го е бил насочил към него, защитата посочва, че стандартът на доказване предполага несъмнено доказване, а не предположения; същевременно са налице колебания, че се касае за друг предмет, а не за пистолет – а именно за дистанционното на ролетната врата на гаража.

Счита, че органите на досъдебното производство са подпомогнали пострадалия при описанието на пистолета. Прави искане за обективно и безпристрастно изследване на всички обстоятелства по делото, като бъде отменена осъдителната присъда и бъде постановена нова, оправдателна.

СРП не е подал възражение.

В съдебно заседание СГП посочва, че присъдата следва да се потвърди. Посочва, че правилно е определена наказанието. Позовава се на практиката на ВКС, като посочва, че за 2 съставомерността на деянието не е нужно деецът да е действал с годно средство, като в конкретния случай е бил използван пистолет, насочен към жизненоважна част от човешкото тяло. Посочва, че не е доказано подсъдимият да е левичар, като от приложената по делото снимка се вижда, лявата му ръка не е активната при предприетото от него действие. Не е допуснато нарушение при изготвянето на психологическата експертиза и тя следва да се кредитира. Предлага да се потвърди присъдата на СРС.

В съдебно заседание адв. Б., защитник на подс. И., посочва, че е несериозно твърдението, че е законосъобразно провеждане на психологическо интервю по вайбър, като се отчита, че въобще не е била установена самоличността на пострадалия от вещите лица.

Също така пострадалият само дава описание на оръжието, но не го е разпознал; дава описание, което е невярно, доколкото огнестрелните оръжия нямат муфа; също така счита, че му е било подсказано какви показания да дава, доколкото използва терминология, която не би трябвало да знае, доколкото твърди, че не познава оръжията. Акцентира на противоречията в показанията на пострадалия къде точно е било насочено оръжието – към тила му или към слепоочието му. Счита, че обвинителните доказателства се крепят само на показанията на пострадалия, като неоснователно СРС е приел, че показанията му са достоверни, доколкото той нямал основание да лъже, доколкото той е страна в спор; поради това е нужна несъмнена доказаност, а не само предположения. Оттук приема, че подсъдимият е държал в ръката си дистанционно, а не пистолет. Акцетнира и на лошата видимост, която е пречила на пострадалия да види предмета, държан от подсъдимия. Счита, че подсъдимият не е бил адекватен, предвид опитите му да мине с колелото си от двете страни на колата на подсъдимия. Акцентира на тремора, който описват вещите лица и се разграничава от твърдението им, че той не се дължи на употреба на наркотици. Прави искане да се отмени първоинстанционния осъдителен акт и да се постанови оправдателна присъда.

Подсъдимият И. посочва, че притежава оръжие от 2002 г., но не го носи със себе си, а стои в касата; няма нито едно оплакване срещу него за агресия. Посочва, че е завършил Военно училище и знае, че ако извади оръжие, трябва да стреля. Не е извадил оръжие, а е извадил дистанционно за вратата на гаража и го е насочил към пострадалия, за да не може да влезе. Прави искане за оправдателна присъда; не е докосвал пострадалия.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:

Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в тази насока.

Относно доводите в жалбата.

Тя, както е посочено по-горе, визира различни пороци в обжалваната присъда, като основно място е отделено на неправилната преценка на доказателствата, като се твърди, че част от доказателствата са били опорочени. Това налага ново самостоятелна преценка на всички доказателства по делото, като се даде отговор на конкретните възражения, свързани с определени пороци при събирането на доказателства.

СРС, за да постанови своя акт, е кредитирал показанията на св. К., пострадал от деянието, и респективно не е кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата (св. И.а) и съседа му (св. Т.).

Преди да изгради самостоятелни изводи относно установената от доказателствата 3 фактическа обстановка, въззивната инстанция следва да даде отговор на възраженията, свързани с пороците при събирането на тези доказателства. Ако тези възражения са основателни, то последните следва да се изключат от доказателствения материал, което ще има решаващо значение за установяване на фактите.

В жалбата и пред въззивния състав защитникът твърди, че показанията на св. К., дадени в досъдебната фаза, са порочни, тъй като: 1) не е ясна каква вещ му е била предявена и дали това е пистолетът, за който се твърди, че е средство на престъплението по чл. 144 ал.

3 НК; 2) също така от начина, по който пострадалият е описал пистолета, се достига до извод, че той ползва терминология, която не би следвало да познава, ако действително не познава оръжията, както твърди; а също така описва част от оръжие - муфа, което има само газовият пистолет; органите на досъдебното производство са подпомогнали пострадалия при описанието на пистолета.

На второ място това оръжие не е било предмет на експертно изследване.

На трето място СПЕ е порочна, тъй като е била направена по вайбър, без да се снеме самоличност и също така неправилна, доколкото вещите лица необоснавано са приели, че треморът на св. К. не би могъл да е резултат от наркотична зависимост; счита тяхното заключение за повърхностно.

Тези доводи са частично основателни. Видно от показанията на св. К. (л. 34, л. 36, л.

39 и л. 44 от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 ал. 5 НПК), той многократно е посочвал, че подсъдимият го е заплашил с пистолет. В последния му разпит, от 28.06.2021 г (л. 44 от досъдебното производство), освен ново кратко описание на същите събития, той посочва, че са му били предявени два пистолета и разпознава единия от тях като този, с който подсъдимият го е заплашил; дава негово описание. Това описание включва както описания, които са част от ежедневния език – „черна дръжка“, „черна основа“, „хромирана горна част“, „големина“, така и определена терминология („пусковия механизъм“, „муфа“), като също така е съпроводено с твърдението, че не може да посочи марката и модела, тъй като не разбира от оръжия. Относно втория предявен му пистолет посочва, че не е бил използван от подсъдимия. Същевременно в протокола за разпит не е посочено кои два пистолета са му били предявени; както и тяхното описание. Това, обаче, не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, доколкото е безспорно, че са му били предявени именно двата пистолета, иззети от касата на подсъдимия. Поради това няма основание да се изключат изцяло показанията му; налице са основания само относно онази част от тях която се отнася до използваната терминология. Основателни са опасенията на защитата, че твърдението му, че не разбира от оръжия, съпроводено с посочвате на определена терминология, действително води до предположението, че тази терминология е била използвана от водещия разследването, а не от самия свидетел. Поради това този последен разпит, проведен на 28.06.2021 г, не следва да се ползва в онази част, в която се отнася до тази терминология. Но няма пречка да се ползва в останалата част – относно предявените му два пистолета и разпознаването на единия от тях, въз основа на общи и житейски признаци (цвят, големина).