Решение № 329 от 17.10.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. гр.Несебър, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Г. при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г. Гражданско дело № 20222150100160 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от „П.Д. ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Г.В.“ .... представлявано от .......................... чрез пълномощник Адвокатско дружество „Д. и Г.“, представлявано от адвокат Р. Д. от АК-В., със съдебен адрес: гр. В., ул. „Б.“ № ..., ет. 3, офис 7 против А.С.И. с Код по БУЛСТАТ: ................, с адрес в РБългария: с. ..........., к.к. „............“, бл. А, вх. Д., ет. 4, ап. ап. ....

В исковата молба се сочи, че на 15.06.2007г. бил сключен Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс „........................“ № ММС-S1ВН/002-06.07/15.06.2007г. между „П.Д. ЕООД, като „Мениджър“ и А.С.И., като „Възложител“. По силата на този договор ответника възлагал, а ищцовото дружество се задължавало по т. I, 2, 3 и 4 от договора да извършва целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно управление на „Курортен апартаментен комплекс „........................“, срещу заплащане на месечна такса в размер на 1 Евро без ДДС за квадратен метър площ на собствения на възложителя имот.

Плащането на таксата било дължимо, съгласно правилото на т. II.b от Договора погодишно в срок до 15 февруари на текущата година. На следващо място се твърди, че ищцовото дружество изпълнявало, чрез „............ Х.“ ООД с ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, ул. „Г.В.“ ..., представлявано от М.Д.М., в цялост поетите задължения по договора, като ежедневно се грижило за техническото поддържане на общите части на сградата, включващо поддържане на ВиК и ел. инсталациите, климатичните, пожароизвестителната и вентилационните инсталации; техническо поддържане на басейните и обслужващите ги съоръжения, находящи се в общите части на сградата и общодостъпните части в „Курортен апартаментен комплекс ........................“, включващо доставка на консумативи, поддържане в изправност на пречиствателните съоръжения и монтираните душове; техническо поддържане на асансьорите, както и на намиращите 1 се в общодостъпните части спортни съоръжения и детската площадка; организиране поддръжка на зелените площи в комплекса; организира режима на достъп и вътрешния ред в сградата, санитарно-хигиенните услуги, рецепция и достъпа до спортните съоръжения. Наред с това се твърди, че ответника не бил заплатил дължимите такси по договора за 2019г., 2020г. и 2021г. Навежда се, че с него били проведени редица разговори с цел извънсъдебно разрешаване на конфликта. От страна на ищеца били предприети мерки за съобразяване с изискуемите такси с потребностите на възложителя, като в следващия исковия период години били разработени различни видове пакети с цел редуциране на цената на услугата. Гореизложеното мотивирало ищцовото дружесто да поиска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника А.С.И. да заплати на „П.Д. ООД, сумата в общ размер на 9105,15 лева, включваща: неплатена такса за поддръжка в размер на 2529,97 лева за 2019г., ведно с лихва върху нея за периода: 15.02.2019г.-10.02.2022г. в размер на 761,84 лева; неплатена такса за поддръжка в размер на 2529,97 лева за 2020г., ведно с лихва върху нея за периода: 15.02.2020г.-10.02.2022г. в размер на 505,32 лева; неплатена такса за поддръжка в размер на 2529,27 лева за 2021г., ведно с лихва върху нея за периода: 15.02.2021г.-10.02.2022г. в размер на 248,09 лева, дължими по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс „........................“ № ММС-S1-ВН/002-06.07/15.06.2007г.

Представят се писмени доказателства. Претендира се присъждането на направените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото постъпи отговор на исковата молба от ответника чрез процесуалния му представител адв. Л. К. от АК-София, с който се излага становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Твърди се, че липсва договорно правоотношение между страните, тъй като срокът на Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс „........................“ № ММС-S1ВН/002-06.07/15.06.2007г. е изтекъл на 15.06.2012г. и считано от 16.06.2012г. страните не се намират в облигационна връзка. На следващо място се отправя възражение за нищожност на клаузата на т. 9 от раздел IV от Договора на основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД, поради противоречие със закона и на основание ЗЗППТ. Излагат се съображения в тази насока. Наред с това се сочи, че в случай, че се приеме, че Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс „........................“ № ММС-S1-ВН/002-06.07/15.06.2007г. представлява договор по смисъла на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, следва да се има предвид, че договорената клауза за автоматично подновяване на срока не е произвела действие и на 16.06.2012г. действието на срока е прекратено. Излагат се съображения, че между страните не е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което за ответника да е възникнало задължение за плащане на претендираните суми. Извежда се от тълкуването на разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС, че жилищният комплекс от затворен тип се учредява с изрично волеизявление от страна на определени от закона лица, направено в предвидена от закона форма (сключването на договора по чл. 2, ал. 1 ЗУЕС). Твърди се, че в настоящият случай няма представени доказателства, че „............

Резорт ...........” е жилищен комплекс от затворен тип. Наред с това се сочи, че процесният договор в сключен между ответника като собственик и ищцовото дружество като мениджър/изпълнител на услугата, а не като инвеститор. Навежда се, че този договор може да се квалифицира по белезите си като такъв за изработка (услуга), но не представлява договор по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС, тъй като не е 2 сключен между надлежни страни. На следващо място се твърди, че ищцовото дружество не е осъществявало задълженията си по представения договор през 2007г.

Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърли предявените искове. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявения иск от името на доверителя си, ведно с приложените писмени доказателства. В подкрепа на твърденията си за извършени дейности по договора за поддръжка ангажира гласни доказателства и съдебно-счетоводна експертиза.

Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Процесуалният представител на ответника в съдебно заседание моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, за което излага съображения. Също претендира присъждане на заплатените по делото от доверителя му разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, че на 15.06.2007г. между ответника А.С.И., в качеството му на Възложител и ищцовото дружество „П.Д. ЕООД, в качеството им на Мениджър, е сключен Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс ........................“ № ММС-S1-BH/002-06.07 (Договора) /л. 5 - л. 11 вкл./. С договора, ответникът Изюмский, като собственик на самостоятелен обект, представляващ Апартамент № Д..., находящ се в сграда „А“ на Курортен апартаментен комплекс „............“, изградена в УПИ XIV - 467, 468, 480 в кв. 22 по плана на с. ..........., възложил на ищцовото дружество срещу възнаграждение да извършва целогодишна техническа поддръжка, организационно и административно уоравкение на „Курортен апартаментен комплекс „........................”, находящ се в кв. 22 по плана на с. ..........., общ. Несебър, обл. Бургас, включващо следните дейности: техническо поддържане на общите части на сградата, включващо - поддържане на ВиК и ел. инсталациите, климатичните, пожароизвестителната и вентилационните инсталации, басейните и обслужващите ги съоръжения, находящи се в общите части на сградата и общодостъпните части в комплекса, доставка на консумативи, поддържане в изправност на пречиствателните съоръжения и монтираните душове, поддържане на асансьорите и намиращите се в общодостъпните части спортни съоръжения, детска площадка, зелените площи в комплекса. С Договора, Мениджъра се е задължил да извършва и организационно управление, свързано с режима на достъп и вътрешния ред в сградата, санитарно-хигиенните услуги, занимания за деца, единна рецепция - за оказване на всякакъв вид помощ на Възложителя с цел безпрепятствено упражняване правото му на собственост и спокойното му пребиваване в комплекса, както и да организира достъпа до спортните съоръжения /раздел I , 2, 3 и 4/. От своя страна ответникът Изюмский се е задължил да заплаща на ищеца възнаграждение в размер на 1 евро без ДДС за квадратен метър площ от собствения му недвижим имот, платимо авансово за текущата година в срок до 15.02. на текущата година /раздел II, т. 1 и т. 2, 3 б. б./. Договорът бил сключен за срок от 5 години, считано от момента на въвеждане на Възложителя във владение в закупения от него недвижим имот в процесния комплекс /раздел V, т. 2/ и автоматично се подновявал на всеки пет години и за същия период от време, освен при писмено взето решение, не по-късно от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок, от собствениците, притежаващи повече от ¾ от застроената площ на комплекса за неподновяването му /раздел IV, т. 9/. Съгласно раздел VII, т. 1 и т. 2, при разпореждане с правото на собственост, Възложителят се освобождава от задълженията си по договора само, ако е осигурил подписването на такъв договор между новия собственик и Мениджъра.

Видно от Нотариален акт № 124, том XIII, рег. № 7780, дело № 8414 от 2007г. на Нотариус с рег. № ... на НК с район на действие Районен съд - Несебър /л. 31 - л. 32 вкл./, ответникът А.С.И. е придобил по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот - Апартамент № Д..., находящ се на четвърти етаж в сграда „А“ на Курортен апартаментен комплекс „............“, изградена в УПИ XIV - 467, 468, 480 в кв.

22 по плана на с. ..........., с жилищна площ 69,17 кв.м., ведно с 0,151 % идеални части от общите части на сградата.

Спорен по делото е въпроса налице ли са валидни облигационни отношения между страните по сключения помежду им Договор за поддръжка и управление от 15.06.2007г., по който ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за 2019г., 2020г. и 2021г., а за ответника е възникнало задължение за заплащане на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си, както и нейната изискуемост.

По направените от процесуалния представител на ответника възражения за нищожност на клаузата за автоматично продължаване действието на договора, съдът намира следното:

На първо място, съдът намира, че Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс „ ........................” № MMC-S1-ВН/002-06.07 представлява годна облигационна връзка. Съгласно свободата на договаряне ответната страна е сключила с ищцовото дружество договор за управление и поддръжка на комплекса. Няма пречка отделните собственици да сключват договори за поддръжка и управление на целия комплекс, които не се влияят от правилата на ЗУЕС. Освен това процесният договор има комплексен характер и в него са включени елементи на договор за поръчка и на договор за изработка. На следващо място място безспорно става въпрос за договор, сключен с потребител. В този смисъл е и Определение № 60132 от 29.06.2021г. по т.д. № 1835/2020г. на ВКС. Наред с това става въпрос за типов договор, който се сключва с множество собственици в комплекса, като ищецът не твърди и не доказва, че клаузите в договора са индивидуално уговорени. Ето защо те подлежат на проверка по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е даден неизчерпателен списък от възможни неравноправни клаузи, с оглед предвиденото в чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП, че такива са и клаузи с други подобни условия.