Определение № 23 от 20.01.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. Варна, 20.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20243001000618 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 31495/09.12.2024 г., по опис на Окръжен съд - Варна, подадена от Н. П. Н., чрез адвокат Ф. Р. срещу определение № 1593/28.11.2024 г. постановено по търг. дело № 613/2024 г., по описа на Окръжен съд Варна, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

В изпълнение на задължението си да следи за редовност и допустимост на съдебното производство, въззивният съд намира, че предявената частна жалба е депозирана в срока, указан на страните в обжалвания акт, от страна, чието искане не е било уважено, но като предмет на обжалване е посочен акт, който не подлежи на съдебен контрол.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Н. П. Н. с **********, чрез пълномощник адв. Ф. Р. САК срещу отказ № 20241016163408-3/22.10.2024г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията по заявление с вх.№ 20241016163408, с който е отказано вписване на обстоятелства по партидата на „РЕД ТЕХ“ ООД ЕИК 203998563, изразяващи се в заличаване на Н. П. Н. с ********** като управител на дружеството. Тъй като при решаване на делото по същество в полза на жалбоподателя първоинстнационният съд изложил мотиви за липса на основание за присъждане на разноски, жалбоподателят е поискал от първоинстанционния съд да допълни решението си с определяне на разноски, като е обосновал правото си със специално законово правило по чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ и тълкуването му в съдебна практика на ВАС. Съдът е отказал да уважи искането за допълване на решението за отмяна на отказа на длъжностното лице по регистрацията с присъждане на разноските, направени от жалбоподателя.

Това произнасяне на съда съставлява акт по чл. 248 ГПК, за който законът не предвижда възможност за обжалване, тъй като обжалваемостта му се предпоставя обжалваемост на изменяния акт, който в случая не подлежи на обжалване, доколкото е 1 решение, с което е постановено поисканото от заявителя вписване.

Правната уредба на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ обосновава категоричния извод, че по своята същност и правни белези това производство не се различава от охранителното производство за вписване на юридически лица и търговци, уредено в Глава Петдесет и втора на отменения ГПК от 1952 г. Извеждането след 01.01.2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането й на Агенция по вписванията със Закона за търговския регистър /обн.

ДВ бр. 34/2006 г., в сила от 01.01.2008 г. / не е съпътствано със законодателни промени, засягащи целта на самото регистърно производство, принципните правила за неговото иницииране, обхвата на проверката, която се извършва по повод на заявлението за вписване, редът за защита срещу порочно вписване и последиците от неговото установяване, режима за обжалване на постановените в производството актове.

В този смисъл е формирана непротиворечива практика на ВКС, цитирана и систематизирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. на ВКС, споделяна от настоящия състав, според която в регистърното производство п о чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията няма качеството на страна, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност.

Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението п о чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствената страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа, поради което той е заинтересован да сезира съда с жалба срещу отказа с цел проверка на неговата законосъобразност.

Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно – в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за по-нататъшното развитие на производството. В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието на агенцията като страна в производството е лишено от законово основание.

Неоснователни са доводите в частната жалба относно новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс". Същата не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има дължи разноски. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ следва да се прилага корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за сметка на молителя. С оглед 2 едностранния характер на производството и липса на възможност за обжалване на решението, постановено в същото, като необжалваемо на основание чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК следва да се прецени и определението на окръжния съд, постановено по молба за допълване или изменение на решението му в частта за разноските. Поради това частната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, се явява недопустима.

Определението по чл. 248 ГПК в този случай не съставлява акт, за който законът предвижда възможност за обжалване, а то не е и преграждащо по- нататъшното развитие на делото. Само тези две категории съдебни определения могат да бъдат предмет на инстанционен контрол по чл. 274 ал.1, т.1 и т.2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д. № 618/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна като оставя без разглеждане недопустима частна жалба на Н. П. Н., чрез адвокат Ф. Р. срещу определение № 1593/28.11.2024 г. постановено по търг. дело № 613/2024 г., по описа на Окръжен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните, на основание чл. 274, ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3