Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20603 от 13.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 35143/2025
Вид
Решение № 20603
Подписан
13.11.2025
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 5 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл.27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.139б · Закон за енергетиката
  • чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 и 6 · Закон за енергетиката
  • чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.16 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 71 · Наредба за трудоустрояване
  • чл. 73 · Наредба за трудоустрояване

РЕШЕНИЕ

№ 20603 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110135143 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД против С. Г. С. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12785/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу двамата длъжници-настоящи ответници за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *****************. Тъй като издадената заповед били оспорена от длъжника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви установителни искове за вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се 1 още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Термокомплект” ООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 3 982,65 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 504,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.02.2025 г., сумата от 71,64 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 15,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 24.02.2025 г.

Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Излага доводи, че при начисляване на сумите за потребена топлинна енергия е използвана методика, при която се използва методика на прогнозните сметки, а не на заплащане на реално потребена топлинна енергия. Изразява становище, че заплащането на такса за сградна инсталация и прогнозни дялове противоречат на европейското право, което има приоритет пред българското национално право. Поддържа още, че при изчисляване на дължимата сума за топлинна енергия са допуснати редица нарушения на нормативните актове, в т.ч. на европейски директиви. Излага доводи, че не е ясен начина на изготвяне на изравнителните сметки от Термокомплект ООД, както и използваната методика за 2 това. Прави възражение за недължимост на посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по давност. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по производството разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД не изразява становище. Представя доказателства за извършените главни отчети, връчването им на представител на етажната собственост и издадените изравнителни сметки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 12785/2025 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата от 3 982,65 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в *****************, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 504,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.02.2025 г., сумата от 71,64 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 15,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 24.02.2025 г.

С разпореждане от 23.05.2025 г. съдът е указал на заявителя, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което може да предяви иск за установяване на оспореното вземане. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Между страните не се спори, а и от приложения по делото заверен препис от нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 133, том LXIX, дело № 13791/93 г. по описа на Първи нотариус при Софийска нотариална служба към Втори районен съд се установява, че ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

По делото е приложен протокол от проведено на 24.02.2004 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергияс Термокомплект ООД, както и договор от 11.03.2004 г., сключен в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото 3 дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за период от три години, считано от 01.05.2020 г.

По делото са представени издадените през исковия период общи фактури, справка за издадени фактури, без данни за съставител, както и приложимите ОУ на дружеството-ищец.

По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки на абоната и главен отчет на уредите.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които са приети от съда като обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че през процесния исков период недвижимия имот е бил с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребена ТЕ. През исковия период топлинния счетоводител е извършил дялово разпределение в съответствие с нормативната уредба. Вещото лице е посочило още, че в ап.22 има прикачени към отоплителната инсталация на блока пет радиатора с монтирани върху тях уреди за дялово разпределение и два затапени радиатора, а пред двете бани преминават щранг-лири от гладки тръби с диаметър 2“ и мощност 36 W.

Общите части на сградата се отопляват, като има монтирани радиатори без измервателни уреди. През исковия период за ап.22 е начисляване топлинна енергия за отопление на имот и за сградна инсталация. Вещото лице е констатирало още, че извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за аб.№ 355285, са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период. Ищецът редовно е приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/ от отчетената ежемесечна енергия, а общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 4054,29 - главница, в т.ч. сумата от 71,64 лева – за дялово разпределение и сумата от 519,39 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 15,06 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния 4 период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че в случая потребителите са се възползвали от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.