Решение № 260088 от 12.01.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ

СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА при секретар Ирина

Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 16289 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано е по искова молба от „У.Б.“ АД, с която са предявени срещу Л.М.Н. и М.В.Н. – солидарно отговорни длъжници, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 430 ТЗ, чл.138 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал.

1 ЗЗД, както следва:

1) сумата от 12 571.96 евро – главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №254/3766/17982087 от 21.11.2012 г., и анекс № 1/11.09.2015 г. и №2/25.11.2016 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата от 23.03.2018 г.. до пълното й погасяване;

2) сумата от 244.58 евро – редовна /възнаградителна/ лихва за периода 17.03.2017 г. – 22.03.2018 г.;

3) сумата от 636.47 евро – лихва върху просрочена главница за периода 17.03.2017 г. – 22.03.2018 г.;

4) сумата от 14.38 евро – неустойка за просрочена лихва за периода 17.03.2017 г. – 22.03.2018 г.;

5) сумата от 654.66 евро – неустойка за просрочена главница за периода 17.03.2017 г. – 22.03.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №19769/2018 г. по описа на СРС, 41-ви състав. Претендират се и разноски в заповедното производство и разноски в настоящото производство.

Ищецът твърди, че е сключил с ответниците Л.М.Н. - кредитополучател и М.В.Н. – солидарен длъжник Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №254/3766/17982087 от 21.11.2012 г., и анекс № 1/11.09.2015 г. и №2/25.11.2016 г. към него.

С договора за банков потребителски кредит страните са се договорили банката да предостави потребителски кредит в размер на 15 000 евро с цел „текущи разходи“; кредитът е предоставен от банката по разплащателна сметка на кредитополучателя на 22.11.2012 г. Кредитът е усвоен по банков път, еднократно с нареждане за превод с дата 22.11.2012 г. за сума в размер на 15 000 евро. Прилаганите по кредита лихви – редовна и /или наказателна са уговорени в договора за банков потребителски кредит и анексите към него. В исковата молба ищецът твърди, че кредитът е предоставен за срок от 10 години, с краен падеж: 21.11.2022 г. съгласно чл. 7 от договора за банков потребителски кредит.

С анекс № 1 от 11.09.2015г. към договора за банков потребителски кредит страните са приели са установено в отношенията си, че към датата на сключване на анекса усвоеният размер на кредита е 15 000 евро, а остатъчният размер е 12 950.00 евро, от които: 12 210.62 евро – просрочена и изискуема главница и 739.38 евро – просрочена и изискуема лихва. Твърди, че поради просрочие на вноски по главница и лихва дължими за периода от 17.03.2017 г. до 17.08.2017 г. банката е направила кредитът предсрочно изискуем на осн. чл. 17 от анекс №1. До всички длъжници по кредита е изпратена и нотариална покана, с рег. № 136/2018 г., том 1, № 12 на нотариус Х.В., с рег. № 628 в НК, връчена със залепване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Тъй като ответниците не е погасили задълженията по договора за банков потребителски кредит, банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите по договора за банков потребителски кредит суми по ч.гр.д. №19769/2018 г. по описа на СРС, 41-ви състав, срещу която заповед за незабавно изпълнение ответниците са подали възражение.

Ищецът твърди, че до момента задълженията по кредита не са погасени.

При условията на евентуалност ищецът е предявил срещу ответниците Л.М.Н. и М.В.Н. – солидарно отговорни длъжници, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

430 ТЗ, чл.138 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както следва:

1) сумата от 12 571.96 евро – главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №254/3766/17982087 от 21.11.2012 г., и анекс № 1/11.09.2015 г. и №2/25.11.2016 г. към него, ведно със законната лихва върху главницата от 23.03.2018 г.. до пълното й погасяване;

2) сумата от 244.58 евро – редовна /възнаградителна/ лихва за периода 17.03.2017 г. – 22.03.2018 г.;

3) сумата от 636.47 евро – лихва върху просрочена главница за периода 17.03.2017 г. – 22.03.2018 г.;

4) сумата от 14.38 евро – неустойка за просрочена лихва за периода 17.03.2017 г. – 22.03.2018 г.;

5) сумата от 654.66 евро – неустойка за просрочена главница за периода 17.03.2017 г. – 22.03.2018 г.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответниците Л.М.Н. и М.В.Н. са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят, че не са уведомявани за предсрочната изискуемост на кредита. Оспорват акцесорните искове по основание. Сочат, че с определение от 04.10.2018 г., СГС, ГО, II – ри въззивен брачен състав по гр.д. № 11675/2018 г. разпореждането за незабавно изпълнение е отменено и е обезсилен издадения изпълнителен лист. Претендират разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.03.2018 г. „У.Б.“ АД, като заявител, е поискала от съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които да осъди длъжниците Л.М.Н. и М.В.Н. в режим на солидарна отговорност, да платят на банката заявените със заявлението суми, дължими по договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) №254/3766/17982087 от 21.11.2012 г., и анекс № 1/11.09.2015 г. и №2/25.11.2016 г. към него.

В заявлението се твърди, че кредитът е направен изцяло и предсрочно изискуем, за което са уведомени кредитополучателя и солидарния длъжник. Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 30.03.2018 г. по ч.гр.д.

№19769/2018 г. по описа на СРС, 41-ви състав, съдът е осъдил Л.М.Н. и М.В.Н. да платят на банката, в режим на солидарна отговорност, претендираните със заявлението суми.

Длъжниците са подали в срок възражения по чл.

414 ГПК и са обжалвали разпореждането за незабавно изпълнение. С Определение 04.10.2018 г. постановено по гр.д. № 11675/2018 г. по описа на СГС, ГО, II – ри въззивен брачен състав, съдът е отменил разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. Съгласно установената съдебна практика отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение не води до обезсилване на самата заповед за изпълнение, поради което, заявителят в заповедното производство – ищец в настоящото има интерес от предявяване на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение (в т. см. Решение № 17/07.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 539/2017 г., ТК, II т. о., Решение № 41 от 8.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 653/2014 г., II т. о., ТК). Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок след указания на съда, допустим е и следва да бъде разгледан по същество.

Установява се от приложения по делото договор за потребителски кредит, сключен между кредитора „У.Б.“ АД, кредитополучателя Л.М.Н. и солидарния длъжник

М.В.Н., че банката се е задължила да предостави на кредитополучателя банков кредит за текущи разходи в размер на 15 000 евро с начален срок за усвояване от 21.11.2012 г. и срок на издължаване – до 21.11.2022 г. Установява се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че банката е предоставила на кредитополучателя договорената сума на 22.11.2012 г. по сметка на кредитополучателя съгласно договора за кредит както и, че сумата е усвоена от кредотополучателя. Следователно, банката е изпълнила задълженията си по договора за кредит да предостави договорената сума на кредитополучателя съгласно договорените срокове и условия.

Договорът за кредит е сключен при

Общи условия, при които „У.Б.“ АД предоставя потребителски кредити на физически лица. Към договора за кредит е сключен анекс №

1 от 11.09.2015 г., подписан между банката, кредитополучателя и солидарния длъжник. Както в анекса, така и в договорa за кредит е посочено, че Общите условия са предоставени на кредитополучателя и солидарния длъжник при подписване на договора, запознали са се с Общите условия, приемат ги изцяло като неразделна част от договора като страните, включително поръчителя са подписали на договора. Няма спор, че приложените по делото Общи условия са тези, които са предоставени на страните, поради което, на осн. чл. 298, ал. 2, вр. с чл. 430, ал. 3 ТЗ, приложените Общи условия са обвързващи за страните по договора.

Съгласно чл. 17 от анекса от

25.11.2016 г. страните приемат, че при неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя по договора или по Общите условия и/или при пълно или частично неплащане на което и да е парично задължение по кредита, правото на ползване на неусвоените суми по кредита и/или по всеки друг кредитен инструмент между банката и кредитополучателя се погасява, а също така цялата част от кредита, ведно с обезщетението (неустойката) за забава, автоматично стават предсрочно и незабавно изискуеми. Относно предсрочната изискуемост на договора за банков кредит е налице задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, съгласно което обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

По делото не е доказано, че кредиторът е съобщил на длъжника волеизявлението си да направи кредитът предсрочно изискуем. В приложеното по делото заповедно производство е приложена нотариална покана от банката до кредитополучателя и солидарния длъжник за обявяване на кредита по процесния договор за изцяло и предсрочно изискуем, оформена като връчена от нотариус Х.В., с рег. № 628 в НК. Независимо, че ответниците са търсени на адрес, които съвпада с настоящия и постоянния им адрес, посочени в Национална база данни „Население”, където връчителят е залепил уведомления, нотариусът не е изпълнил задължението си съобразно разпоредбата на чл. 47, ал.3 ГПК да извърши проверка за местоработата на адресатите и да разпореди връчване там. Поради това, съдът приема, че приложената нотариална покана не е валидно връчена на кредитополучателя и солидарния длъжник. По делото не са приложени други доказателства за връчване на изявление на кредитора за предсрочна изискуемост на кредита до кредитополучателя, поради което съдът приема, че кредитополучателят не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, съответно – не са налице предпоставките, за да се счита кредитът за предсрочно изискуем от банката.

Предвид ненастъпилата предсрочна изискуемост на договора за кредит към датата на подаване на заявлението, съдът следва да установи дали е доказано наличието на непогасени вноски и техния размер към датата на приключване на съдебното дирене в рамките на заявения петитум в исковата молба (арг. от разясненията на ТР № 8/2017г. от 02.04.2019г. на ВКС, ОСГТК), като на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК следва да съобрази неприложимостта на релевантните неравноправни клаузи в договор за кредит с потребител, какъвто безспорно е процесният, и по арг. на чл. 5 ГПК – неприложимостта на нищожните клаузи в договора за кредит, релевантни за формиране на дълга.

С анекс № 1 страните са договорили, че размерът на неиздължената и просрочена главница е в размер на 12 691.76 евро (чл. 2.5). Договорените клаузи в анекс №1, с които се постига съглашение за капитализиране на лихвата към главницата, съдът намира за нищожни, т.к. представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД (в т.см. Решение № 66/29.07.2019г. по т.д. № 1504 по описа за 2018г. на ВКС, ТК, II т.o.). Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка, каквито не е имало към момента на сключване на анекса към договора за кредит, няма и към настоящия момент. За разлика от търговското право и нормата на чл.294, aл. 2 от ТЗ, предвиждаща, че между търговци лихва върху лихва се дължи, ако е уговорена, то в правоотношението, възникнало по повод сключен договор за кредит, по който кредитополучател е физическо лице, сочената норма не може да бъде приложена. Въпреки че, банковата сделка, каквато е тази по договор за банков кредит е търговска по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ, то правилото на чл.294, ал.2 от ТЗ е неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба, касаеща отношения между търговци /при кредитополучател-търговец/, в хипотезата на страна по сделката - физическо лице е приложима общата гражданско правна норма на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Дори да се приеме да е налице колизия между двете разпоредби, то съгласно §1 от ДР на Закона за защита на потребителите при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.