Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 07.02.2020, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Търговско дело 62/2019
Вид
Решение № 8
Подписан
07.02.2020
В сила
18.03.2022
Състав
КРЕМЕНА ИВАНОВА КРАЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И И Е

№

8 гр.

Силистра, 07.02.2020г.

Силистренският окръжен съд, граждански състав, в открито заседание на осми януари, две хиляди и дванадесета година, в състав :

Председател:

Кремена Краева при участието на секретаря

Д.Георгиева като разгледа, докладваното от председателя т.д. № 62 по описа на СОС за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ - ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с

ЕИК: ********* претендира от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на длъжниците С.П.Х., и Д.С.Х., че същите имат задължение към ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, произтичащо от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ, Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ № 273-61/2008 от 26.05.2008г. и сключените към него Анекс № 1 и Анекс № 2, присъдено със Заповед за изпълнение № 1085 от 09.05.2018г. по частно гражданско дело 555/2018, по описа на Районен съд - Силистра, за ЧАСТ от размера на цялото вземане, а именно:

Главница в размер на 30 677,51 евро, ведно със законна лихва върху главницата считано от 02.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането, Нотариални такси в размер на 914,01 лева за периода 20.02.2018г. - 01.05.2018г., както и направените съдебно деловодни разноски в ч.гр.д. 555/2018, по описа на Районен съд - Силистра в размер на 2 950,73 лева.

В исковата молба се сочи, че ищецът е придобил търговското предприятие на „Алфа банка-клон България“ КЧТ, ЕИК *********, и е неин универсален правоприемник. Твърди се, че между „Алфа банк-клон България“ и ответниците е сключен Договор за кредит № 273-61/2008, продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ от 26.05.2008г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите сумата в размер на 38 115,00 EUR, неразделна част от който са и сключени Анекс № 1 от 2011г. и Анекс № 2 от 2013г.

Обоснова дължимостта на претендираните суми с факта на неизпълнение на договорните задължения на ответниците, произтичащи от чл. 6.2 от Договор за кредит № 273-61/2008, продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ от 26.05.2008г. и чл. 4.1. от Анекс № 2 към Договор за кредит № 273-61/2008, продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ от 26.05.2008г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, а именно вноска с падеж 15.02.2017г., обявената в тази връзка предсрочна изискуемост на цялото задължение, с уведомяване на длъжниците за нея на 11.04.2018 г. чрез връчване на тази дата на нотариални покани. Сочи, че сумите в заповедта са част от цялото кредитно вземане.

Поради подаване на възражение от страна на длъжниците срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, за ищеца се е породил интерес да установи правата си, признати в заповедното производство, по исков ред.

С дадения в срок отговор на исковата молба ответниците С.П.Х., и Д.С.Х., посочват, че ищецът няма качеството на правоприемник на кредитора, респ. и на кредитор в заповедното производство и в настоящото исково производство, поради недоказани приемствени кредиторски права по конкретния кредитен договор. Сочат, че поради липса на погасителни планове и съответно на падежи и дължими суми на тези падежи; липса на документа-анекс към т.З от Анекс № 2 - не се потвърждава неплащане на съответни суми и,съответно, настъпване на условия за предсрочна изискуемост в полза на Юробанк България АД. Изтъкват, че при невръчени лично нотариални покани длъжниците не се считат за уведомени за едностранното обявяване от банката на кредита за предсрочно изискуем, станало и по едностранно оформен от банката погасителен план, неподписан от длъжниците.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 430, ал. 1