Решение № 14702 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14702 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110110022 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е образувано по искова молба от Т.С. против Д. В. Ш., Т.а В. Ш. и Н. В. Ш., действаща чрез своята майка и законен представител С.

Ж. Ч. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на топлофикационното дружество при равни квоти следните суми: 0,90 евро – главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр. *** за периода 01.05.2022 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 15.04.2026 г. до изплащане на вземането, 0,25 евро – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 16.10.2023 г. до 20.03.2026 г., 1,79 евро – цена за извършена услуга дялово разпределение за имот с адрес гр. *** за периода от 01.03.2023 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 15.04.2026 г. до изплащане на вземането и 0,69 евро – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 16.05.2023 г. до 20.03.2026 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговор. Не оспорват фактите по делото. Представят доказателства за плащане.

В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се явява, изпраща представител, чрез когото признава направеното плащане.

Ответникът Д. В. Ш. се явява, поддържа исканията си. Останалите ответници не се явяват, не изпращат представител и не взимат становище.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

С оглед направените от ответницата признания, съдът намира, че всички правнорелевантни факти, от които произтичат нейните задължения, са осъществени. Тя има качеството на потребител и за процесния период ищецът е доставил претендираната топлинна енергия и услуга дялово разпределение. Възражението за плащане на вземането в цялост също се доказва от представеното платежно нареждане. С оглед на това исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.

Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответницата плащане е направено на 10.10.2025 г. след входирането на исковата молба по настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От ищеца се претендират 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение които следва да бъдат присъдени на всеки ответник съобразно квотите му – по 34,08 евро.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Д. В. Ш., ЕГН: ********** с адрес гр. *** искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите 0,90 евро – главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр.

*** за периода 01.05.2022 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 15.04.2026 г. до изплащане на вземането, 0,25 евро – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 16.10.2023 г. до 20.03.2026 г., 1,79 евро – цена за извършена услуга дялово разпределение за имот с адрес гр. *** за периода от 01.03.2023 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 15.04.2026 г. до изплащане на вземането и 0,69 евро – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 16.05.2023 г. до 20.03.2026 г. като погасени чрез плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Т. В. Ш., ЕГН: ********** с адрес гр. *** искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите 0,90 евро – главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр.

*** за периода 01.05.2022 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 15.04.2026 г. до изплащане на вземането, 0,25 евро – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 16.10.2023 г. до 20.03.2026 г., 1,79 евро – цена за извършена услуга дялово разпределение за имот с адрес гр. *** за периода от 01.03.2023 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 15.04.2026 г. до изплащане на вземането и 0,69 евро – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 16.05.2023 г. до 20.03.2026 г. като погасени чрез плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Н. В. Ш., ЕГН: ********** действаща чрез своята майка и законен представител С. Ж. Ч., ЕГН: ********** с адрес гр. София, ул. Елемаг, № 307, ет. 19, ап. 109 искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите 0,90 евро – главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр. *** за периода 01.05.2022 г.

– 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 15.04.2026 г. до изплащане на вземането, 0,25 евро – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 16.10.2023 г. до 20.03.2026 г., 1,79 евро – цена за извършена услуга дялово разпределение за имот с адрес гр. *** за периода от 01.03.2023 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от 15.04.2026 г. до изплащане на вземането и 0,69 евро – мораторна лихва за забава върху тази главница за периода от 16.05.2023 г. до 20.03.2026 г. като погасени чрез плащане.

ОСЪЖДА Д. В. Ш., ЕГН: ********** да заплати на Т.С., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 34,08 евро – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Т. В. Ш., ЕГН: ********** да заплати на Т.С., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 34,08 евро – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н. В. Ш., ЕГН: ********** действаща чрез своята майка и законен представител С. Ж. Ч., ЕГН: ********** да заплати на Т.С., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 34,08 евро – юрисконсултско възнаграждение.

3

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач *** *** на страната на ищеца Т.С..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4