Решение № 2619 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2619 гр. ********, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110176667 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Г. С. С. и Х. С. А., чрез адв. Ч. – М., срещу „************“, с която при условията на активно субективно съединяване са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9, т. 1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 5 от Регламент № 261/2004 г. на ********* от 11 февруари 2004 г. Ищците твърдят, че сключили с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който закупили билети за полет *******, плануван да излети на 28.06.2024 г. в 22:15 часа от гр. ****** и да кацне на летище *********** на ****** г., в 00:55 часа. Излагат доводи, че няколко часа преди планираното излитане на полета, били уведомени от превозвача, че полетът се отменя поради лоши метеорологични условия и ограничения на въздушния трафик контрол. Считат, че съгласно Регламент № 261/2004 г. на ********* от 11 февруари 2004 г., при отмяна на полет, авиокомпанията била длъжна да предостави необходимата грижа на пътниците.

Твърдят, че са сторили разходи за храна, транспорт и настаняване, обусловени от отмяната на процесния полет. Навеждат доводи, че на 28.06.2024 г. били настанени в хотел, който се намирал на 26 км. от летището, като представители на авиокомпанията ги уверили, че на сутринта щял да им бъде осигурен автобус, който да ги закара на летището. Предвид факта, че превозвачът не им осигурил храна и напитки, ищците сторили разходи в размер на 39.50 евро на човек. На сутринта, авиокомпанията не им осигурила превоз до летището в *****, нито се свързала с тях, за да ги насочи какво да правят. В резултат на това, ищците решили да се самоорганизират с цел намирането на транспорт до крайната дестинация на пътуването им – ******. Сочат, че единственият полет, за който успели да резервират места, бил на 30.06.2024 г. от ******, което наложило придвижването им до гр. ****** с влак. Твърдят, че сторили за своя сметка разходи за транспорт в общ размер на 191.80 евро или по 95.90 евро за всеки от тях, разходи за за настаняване в хотел в общ размер на 135.36 евро или по 67.68 евро на човек, както и разходи за транспорт от хотела до летището в гр. ******, 1 в общ размер на 20 евро, или по 10 евро на пътник. Считат, че претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, били обусловени от отмяната на процесния полет, поради което ответникът дължи възстановяването им. Въпреки отправената до ответника покана за плащане на процесните вземания, последният не удовлетворил исканията им. В тази връзка, молят съда да осъди ответника да заплати на всеки от тях сумите, както следва: 105.90 евро, представляващи разноски за транспорт; 39.50 евро, представляваща разноски за храна и напитки; 67.68 евро, представляваща разход за хотелско настаняване, сторени по повод на отмяната на полет *******/28.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание на 09.02.2026 г. е постъпила молба от ответника, с която представя доказателство за извършено плащане в полза на ищците по банковата сметка на процесуалния им представител в размер на 473.41 евро, с които твърди, че погасява претенциите за главници и законна лихва. В проведеното открито съдебно заседание чрез депозирана молба от 03.02.2026 г. ищцовата страна потвърждава извършено плащане в размер на 473.41 евро, с които били погасени претендираните главници в общ размер от 426.16 евро, като поддържа, че остатъкът от 47.25 евро не достигал за покриването на останалите акцесорни задължения.

Претендират присъждане на законна лихва върху всяка от главниците, на адвокатско възнаграждение и на държавна такса.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9, т. 1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 5 от Регламент № 261/2004 г. на ********* от 11 февруари 2004 г. в тежест на ищците е да докажат по делото пълно и главно наличието на облигационна връзка по сключен с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът следвало да изпълни полет *******, който бил отменен, вследствие от което ищците претърпели имуществени вреди, свързани със сторени разходи за достигане до техния краен пункт на пристигане, в това число, разходи за превоз, хотелско настаняване и храна и напитки, както и техния размер, които били реализирани в резултат от отмяната на процесния полет, поради което превозвачът дължи възстановяването им, както и отправянето на покана за плащане на процесните вземания до ответника.

В тежест на ответника (при установяване на горните обстоятелства) е да докаже плащане.

С оглед правилото на чл. 153 от ГПК в проведеното открито съдебно заседание на 09.02.2026 г. съдът е отделил като безспорни следните обстоятелства: че ответното дружество е заплатила по сметка на процесуалния представител на ищците сумата в размер от 473.41 евро. Страните не спорят, че разстоянието между летище ******** (****) и летище *****, измерено по метода на дъгата на големия кръг е 780 км.; че между ищците и ответника е сключен договор за въздушен превоз за полет ******, планиран да излети на 28.06.2024 г. и да кацне на летище ******** на ****** г., че процесният полет бил отменен.

Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на исковете с правно основание чл. 9, т. 1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 5 от Регламент № 261/2004 г. на ********* от 11 февруари 2004 г. са налице, респективно исковете са основателни.

2

По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на исковата молба до приключване на съдебното дирене в производството по иска.

Доколкото в настоящия случай и двете страните се съгласяват, че исковата сума е погасена от ответника досежно главниците, то съдът следва да се съобрази с този факт и да отхвърли исковете, с които се претендират главници поради плащане в хода на процеса. По отношение на претенцията за законна лихва- в случая по делото е установено възникването на вземане на ищците срещу ответника за следните размери:

105.90 евро, представляващи разноски за транспорт; 39.50 евро, представляваща разноски за храна и напитки; 67.68 евро, представляваща разход за хотелско настаняване, сторени по повод на отмяната на полет *******/28.06.2024 г. по направление *****-********, както и че задължението е погасено от ответника чрез плащане, извършеното в хода на процеса – на 05.11.2025 г. С оглед наличието на главен дълг, който не е бил погасен към момента на подаване на исковата молба, за ищците е възникнало вземане за законна лихва за периода от 23.12.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 05.11.2025 г. /датата на плащането/. Неговият размер съдът определи на основание чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на точно 47.26 евро. Предвид правопогасяващият ефект на плащането и обстоятелството, че в молба от 09.02.2026 г. ответникът изрично посочва, че с плащането погасява главниците и законната лихва върху тях, съдът намира, че претенцията и за законна лихва следва да се отхвърли.

По разноските:

С оплакване/жалба до авиокомпанията с № ******(вж. л. 28-30), изпратена чрез електронна платформа, ответникът е поканен да заплати претендираната сума преди подаване на исковата молба в съда, но в предоставения срок той не е направил това, поради което с поведението си той е дал повод за завеждане на делото срещу него и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима в настоящия случай.

Ето защо, в полза на ищците следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство. Те претендират 100 лева – разноски за държавна такса, които им се дължат. Претендират и разноски за адвокатски хонорар – 960 лв. с ДДС, доказателства за които са ангажирани – вж. л. 11-12 по делото – с договори за правна защита и съдействие, в които се съдържа и плащането на екзактно сумата от по 480 лева с ДДС за всеки от ищците в полза на адвокат Ч.-М.. Инвокирано е възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника, което съдът намира за основателно.

С оглед на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/2022 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и действително извършената работа. Като отчита характера на исковете, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес (който е приблизително равен на претендирания общ размер на адвокатското възнаграждение) и извършените от процесуалния представител на ищците действия, както и обстоятелството, че ответникът е заплатил претендираните суми, съдът намира, че в полза на всеки от ищците се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева за всеки от тях.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. С. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ********* и Х. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ж.к. „**************, срещу „***************“ (*********), дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно законите на ******, със седалище и адрес на управление ********* ***********, ******, със съдебен адрес: гр. ********, бул. „***********обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9, т. 1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 5 от Регламент № 2**** на ********* от 11 февруари 2004 г. за следните суми, претендирани от всеки от ищците, а именно: 105.90 евро, представляващи разноски за транспорт; 39.50 евро, представляваща разноски за храна и напитки; 67.68 евро, представляваща разход за хотелско настаняване, сторени по повод на отмяната на полет *******/28.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията, поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА „***************“ (*********), дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно законите на ******, със седалище и адрес на *******************, със съдебен адрес: гр. ********, бул. „********4 да заплати на Г. С. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ********* и Х. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ж.к. „************** на основание чл.78, ал.1 ГПК сума в общ размер от 460.16 евро (с левова равностойност 900 лева), представляваща сторени разноски в производството пред СРС за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4