Решение № 13191 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13191 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110159820 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: т е предявило срещу П. Ц. К., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 170,70 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 322, вх. 2, ет. 1, ап. 18, аб. № 175925, ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 138,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 31.07.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 7,16 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,18 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 44586/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в случая такава не била заплатена за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на твърдяното облигационно правоотношение между него и ищеца, както и размера на задължението. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

1

Третото лице – помагач т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последния е да докаже, че са погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В разглеждания случай от неоспорените и приети по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 31.07.2012 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот от 23.10.2020 г., се установява, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот. Следователно съобразно действащата нормативна уредба същият е бил клиент на топлинна енергия през исковия период, поради което се налага извод, че е налице договорна връзка между страните за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на която ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника е възникнало задължение да плати дължимата цена съобразно притежаваната от тях квота от съсобствеността на имота.

Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.

Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Установява се, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Съгласно заключението за процесния период е начислена единствено топлинна енергия, отдадена за БГВ, като поради липсата на осигурен достъп за отчет същата е начислена служебно на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 206,40 лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки.

Претенцията на ищеца е в по-малък размер, което с оглед липсата на твърдения и данни за извършени плащания, налага извод за основателност на предявения иск за главница за стойност на доставена топлинна енергия.

2

На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния период от 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г. е в общ размер на 7,16 лева. Доколкото в посочената по-горе сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза не е включена и дължимата сума за дялово разпределение, то претенцията за същата се явява основателна.

С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по което съдът намира следното:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от 08.08.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 08.08.2020 г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2020 г., започва да тече от 16.07.2020 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2023 г. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., тъй като давността за задължението за месец юни 2020 г. изтича на 14.08.2023 г., но същата е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – на 08.08.2023 г., от който момент се счита предявен разглежданият иск.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза погасените по давност вземания за главница за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. възлизат на сумата в общ размер на 42,62 лева, а за непогасения по давност период от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г. възлиза на сумата в общ размер на 165,78 лева. Именно за този размер и период предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 170,70 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението. При това положение частично погасена се явява и претенцията за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. в размер на 1,79 лева. За периода от 01.08.2020 г. до 31.10.2020 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума 3 в размер на 5,37 лева. Именно за този размер и период искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 7,16 лева и за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.