Решение № 837 от 18.08.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Добрич, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена П. Колева при участието на секретаря Диана Й. Димитрова като разгледа докладваното от Албена П. Колева Гражданско дело № 20223230100043 по описа за 2022 година разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 43/2022 г. по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.135 ЗЗД от публичен изпълнител при ТД НАП Варна срещу "Т-П"ЕООД гр.Добрич и О.М.А.. ЕГН ********** чрез законния представител С.Р.С. за обявяване недействителността спрямо Държавата на сделка , сключена между „"Т-П"“ЕООД чрез управителя Р.С.Ж. и О.М.А.. чрез С.Р.С. по нотариален акт ******г. по отношение на недвижим имот –ПИ в село Б. , общ.Д. с пл.***** с площ 1500 кв.мнезастроен имот за производствен, складов обект с идентификатор ******.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника О.М.А.. ЕГН ********** чрез законния представител С.Р.С..Не е постъпил отговор от ответника "Т-П"ЕООД гр.Добрич.

Обстоятелства по иска и отговора:

Твърдения на ищеца:Държавата е кредитор на непогасени публични вземания , установени с данъчни декларации срещу "Т-П"ЕООД гр.Добрич в размер на 107 117,57 лв. - главница ; 42 925,90 лв. - лихва , общо 15 0043,47 лв. към 06.12.2021г.Подробно са описани в исковата молба данъчните декларации , касаещи изискуеми публични вземания до 2017г. и 1 към настоящия момент.Съответно за 2017г. са 6501,83 лв. 2836,54 лв. - лихва. главница и

С ревизионен акт № Р – 09000819002401-091/04.03.2020г. е установен Корпоративен данък за 2015г.-27418,54 лв. и лихва 10924,12 лв.; за 2016г.6589,97 лв. и лихва 2086,34лв.; за 2017г. – 28703,61 лв. и лихва 5597,66 лв. ; за 2018г. – 31277,64 лв. и лихва 2267,81 лв.Съгласно Ревизионен доклад № Р – 03000819002401-092-001/17.12.2019г. ревизията е извършена по особения ред на осн.чл.122 ДОПК, тъй като не са представени никакви счетоводни документи.

На 06.11.2017г. е сключена процесната сделка за покупко-продажба на поземлен имот в село Б..

С отговора ответникът О.М.А.. не спори обстоятелствата , че като купувач е сключил атакуваната сделка; не оспорва родствената връзка между него и Р.С.Ж./ негов дядо по майчина линия/.

Правна квалификация:Предявен е иск по чл.135 ЗЗД

Доводи на ищеца: процесната сделка е сключена между свързани лица – О.М.А.. е внук на продавача , а законният му представител и негова майка С.Р.С.. му е дъщеря ; извършена е непосредствено преди деклариране на данъка по ЗКПО за облагане на годишната данъчна печалба през 2017г. и при наличие на задължения до 2017г., след възникване на публичното вземане.Сделката е извършена с намерение за увреждане на кредитора.

Доводи на ответника:

Искът е недопустим, тъй като е налице хипотеза на чл.216,ал.1 от ДОПК и ищецът няма правен интерес от провеждане на иска по чл.135 ЗЗД;

Искът е неоснователен – не са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД: не се установява знание на управителя Р.С.Ж.; няма уведомяване на "Т-П" ЕООД за ревизия или ревизионен кат , с който се установяват публични задължения.Ревизионният акт от 17.12.2019г. е връчен на Г. Т. Д.- новият едноличен собственик на капитала.Към датата на сделката дружеството е разполагало с друго движимо и недвижимо имущество, от което би могъл да бъде удовлетворен кредитора.Оспорва се знание за увреждане от страна на ответника О.М. и законния му представител.Семейството живеело в Германия.По повод първия рожден ден на детето О.М. се 2 завърнали в България и решили да закупят имота , за да инвестират спестяванията си.

Между страните не се спори факта на извършване на описаната продажна сделка - предмет на иска , както и родствената връзка на ответника О.М.А.. и неговата майка и законен представител С.Р.С. с Р.С.Ж..

Спори се налице ли са предпоставки по чл.216,ал.1 ДОПК и по чл.135 ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото , намира от фактическа и правна страна следното:

С Договор за покупко – продажба от ********* на СВп Добрич „"Т-П"“ ЕООД чрез управителя Р.С.Ж. продава на О.М.А.. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител С.Р.С. недвижим имот в село Б., общ.Д. – ПИ с пл.№ 15 с площ 1 500 кв.м, парцел II, кв.25 ведно с правото на строеж за изграждане на склад за селскостопанска продукция за сумата от 9 250 лева с ДДС.Имотът е с данъчна оценка 2 296,80 лв..

С Договор за покупко – продажба от ******* на СВп Добрич „"Т-П"“ ЕООД чрез управителя Р.С.Ж. продава на Р.С. СА. ЕГН ********** недвижим имот в село Б. , общ.Д. – ПИ с пл.№ 15, парцел III , кв.25 с площ 1341 кв.м с идентификатор № *****, представляващ незастроен имот за производствен , складов обект за сумата от 9600 лева с ДДС.Данъчната оценка на имота е 2 171,30 лв.

С.Р.С. ЕГН ***** е дъщеря на Р.С.Ж..О.М.А.. ЕГН ********** е син на С.Р.С. и внук на Р.С.Ж..

Представен е ревизионен доклад № Р – 03000819002401-092001/17.12.2019г. на ТД НАП Варна с констатации по ревизията на Т-П ЕООД :установен данъчен финансов резултат и корпоративен данък за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер на 31 277,64 лв. - дължим корпоративен данък.

Представен е ревизионен акт № Р-03000819002401-091-001/04.03.2020г. , издаден от Д.Б.К. - началник сектор, възложил ревизията и Г.В.К. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията.С акта са установени 3 следните публични задължения на Т-П ЕООД ЕИК *****: - корпоративен данък за 2015г. - 27 418,54 лв. / разлика корпоративен данък/; -за 2016г. – 6589,97 лв. / разлика корпоративен данък/ ; - за 2017г. – 28703,16 лв. / разлика корпоративен данък/-за 2018г. – 31 277,64 лв.освен това са начислени и лихви върху декларирания , но невнесен данък в общ размер 93 989,76 лв.

Дължимите лихви са общо 115 404 ,63 лв.

Спрямо Т-П ЕООД са предприети действия по принудително изпълнение изп.дело № 180523115/2018г.

С Договор от 27.112.2018г. Р.С.Ж. прехвърля на Г.Т.Д. 500 дружествени дяла на Т-П ЕООД.

Правни изводи:Предявеният иск е с правна квалификация по чл.216,ал.3ДОПК вр.с чл.135 ЗЗД.В доклада по чл.146 ГПК правната квалификация на иска - предмет на делото е дадена само по чл.135 ЗЗД.Коректна е квалификацията по чл.216,ал.3 ЗЗД.Тъй като по своята правна природа искът по чл.216,ал.3 ДОПК е свързан с чл.135 ЗЗД и правният ефект е същия-относителна недействителност спрямо кредитора, респ.държавата, предявеният иск ще се разглежда като такъв по чл.216,ал.3 ДОПК вр. с чл.135 ЗЗД.Прецизирането на правната квалификация не променя разпределената доказателствена тежест и не засяга защитата на страните.Искът е предявен от публичен изпълнител и с оглед изложеното е допустим.Исковете по чл.216,ал.1 ДОПК и чл.216,ал.3 ДОПК могат да бъдат предявявани самостоятелно.

По съществото на спора:Съгласно чл. 216, ал. 1 ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са изчерпателно изброените в следващите шест точки сделки, сключени след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.

Оттук следва, че за да е изпълнен фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 216 ДОПК е необходимо да са налице: 1) длъжник по установено публично задължение, 2) който е извършил разпоредително действие със свое имущество, 2.1) след датата на установяване на задължението или 2.2.) респективно след връчване на заповедта за ревизия, ако същата е с резултат установяване на публични задължения.

Съгласно чл.216,ал.3 ДОПК извън случаите по ал.1 правата на кредитора 4 могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител.в тези случаи знанието на лицето , с което длъжникът е договарял за увреждането се предполага до доказване на противното , ако третото лице и длъжника са свързани лица.По пар.1 , т. от ДОПК свързани лица са роднините по права линия.

При иска по чл.216,ал.3 ДОПК във вр. с чл.135 ЗЗД съществен е въпроса за пораждане на вземането в патримониума на ищеца.Според съдебната практика данъчните задължения са определени по основание, субект и размер в съответните данъчни закони, т.е те винаги са определяеми/ликвидни/ и с настъпване на датата на падежа им , стават и изискуеми. А когато едно ликвидно и изискуемо данъчно задължение не бъде изпълнено доброволно, то може да бъде събрано по принудителен ред.

Следователно, основната функция на ревизионния акт като правен инструмент, е да послужи като изпълнителен титул". Предназначението на ревизионния акт е да направи задължението на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо, в случаите на констатирани несъответствия, липса на декларация, на документация и др. Така и Решение № 190 от 1.01.2018 г. на САС по т. д. № 3599/2017 г. , Решение № 21 от 09.10.2018г. по търговско дело № 68 по описа за 2018г. на ОС Разград.

Следователно без значение за спора е дали атакуваната сделка е извършена преди или след изготвяне , връчване и т.н на ревизионен акт.Ищецът доказва качеството си на кредитор с представените ревизионни документи , установяващи наличие на публични задължения по отношение на ответника Т-П ЕООД.

В случая Държавата е избрала защита по иска по чл.216,ал.3 и следва да бъдат разгледани предпоставките на чл.135 ЗЗД.

Налице е разпоредителна сделка , с която намалява имуществото на дружеството – длъжник и при наличие на публични задължения , това разпоредително действие има характер на увреждащо кредитора.

Самото увреждане трябва да е съзнавано от длъжника, а в случаите на възмездни действия знанието се изисква и по отношение на третото лице страна по правоотношението, за което се твърди, че уврежда кредитора. Това знание според нормата се предполага в случаите, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, а когато се твърди 5 увреждане на кредитор с публични вземания знанието се предполага ако третото лице и длъжникът са свързани лица /чл.216,ал.3 ДОПК/ В разглеждания казус Купувач по атакуваната сделка е внукът на Р.С.Ж./ тогава – управител на Т-П ЕООД / – О.М.А.. , действащ чрез законния си представител С.Р.С./ майка на О.А. и дъщеря на Р.С.Ж./.Ответниците ангажират свидетели, които дават данни , че семейството на С.Р.С. живее от години в Германия; контактуват с Р.С.Ж. основно по телефона; подпомагани са финансово от него през годините.Според св.А. / съпруг на С.Р. и баща на О.А./ имали спестявания , които решили да инвестират в имот и така се стигнало до идеята да се закупи земята в село Б..На свидетеля не му е известно Р.Ж.С. да е имал някакви финансови проблеми, задължения и пр.Според св.СА. / другия зет на Р.Ж.С./ не са били обсъждани финансови проблеми на Р.Ж.С..

Съдът намира , че ангажираните от ответника А. гласни доказателства преодоляват презумпцията на чл.216,ал.3 ДОПК, обсъдени ведно с останалите доказателства по делото.

Освен това , не се доказа знание на длъжника за увреждащо кредитора действие.Това е така , защото задълженията на продавача са установени с ревизионен доклад № Р – 03000819002401-092-001/17.12.2019г. на ТД НАП Варна с констатации по ревизията на Т-П ЕООД :установен данъчен финансов резултат и корпоративен данък за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер на 31 277,64 лв. - дължим корпоративен данък.

Сделката – предмет на спора е от дата 06.11.2017г.

Така не се доказват по безспорен начин две от предпоставките на иска по чл.135 ГПК знание на длъжника и на трето лице за увреждане на кредитора в лицето на Държавата при сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 06.11.2017г.

Това налага извод за неоснователност на иска, поради което ще бъде отхвърлен от съда.На осн.чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника О.М.А.. съдът присъжда разноски – 1500 лева – адвокатско възнаграждение.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

6

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.216,ал.3 ДОПК вр. с чл.135 ЗЗД от В.Б. – главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна,ИРМ Русе , гр.****** срещу „Т-П“ЕООД ЕИК *****, представлявано от Г.Т.Д. със седалище и адрес на управление гр.****** и О.М.А.. ЕГН ********** чрез законния представител С.Р.С. ЕГН ********** , двамата с адрес в гр.****** за обявяване недействителността спрямо Държавата на Договор за покупко – продажба от 06.11.2017г. , сключен между „"Т-П"“ЕООД чрез управителя Р.С.Ж. и О.М.А.. чрез законния си представител С.Р.С. по нотариален акт ****** на СВп Добрич по отношение на недвижим имот –ПИ в село Б. , общ.Д. с пл.***** с площ 1500 кв.м- незастроен имот за производствен, складов обект с идентификатор ******.