Определение № 729 от 15.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. Велико Търново, 15.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20254100500371 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 5643/16.04.2025 г. от А.

Д. А. чрез адв. М. С. от ВТАК против Определение № 486/15.04.2025 г., постановено по гр. дело № 995/2025 г. по описа на ГОРС, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят намира за незаконосъобразно обжалваното определение. Сочи, че неправилно съдът е приел, че предявеният иск е недопустим. Твърди, че неразглеждането му представлява отказ от правосъдие.

С оглед на горното моли за отмяна на атакуваното определение на ГОРС и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх.

№ 5453/14.04.2025 г. от А. Д. А. срещу „Поделение за пътнически превози Горна Оряховица” към „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, с която се иска да бъде прието за установено, че ищецът не е имал прекъсване на трудовия си стаж през месец декември 2024 г.

С обжалваното Определение № 486/15.04.2025 г. съдът е приел, че така 1 предявеният иск за установяване на факти е недопустим, доколкото същият не попада в приложното поле на чл. 124, ал. 4 ГПК, като е изложил мотивирано своите съображения в тази насока.

Постъпилата частна жалба отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, същата е подадена в законоустановния срок и срещу акт на съда, който подлежи на обжалване, поради което се явява допустима.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК предвижда, че иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. Въпреки яснотата и категоричността на тази разпоредба, по нея е формирана и трайна съдебна практика, съгласно която иск за установяване съществуването или несъществуването на факт с правно значение (какъвто безспорно е твърденият в исковата молба факт, че ищецът е положил непрекъснат трудов стаж на определена длъжност през определен период от време при даден работодател), е допустим само в случаите, предвидени в закон. В случая законова разпоредба, даваща правна възможност за предявяване на горепосочения иск, липсва. В тази връзка е нужно да се отбележи, че фактите с правно значение сами по себе си, извън предвидените от закона случаи, не могат да бъдат предмет на делото, тъй като с тях законът свързва правна последица и позволява предмет на делото да бъде правната последица, а не фактът.

Именно това елиминира правния интерес. В допълнение, следва да се обърне внимание, че ищецът все пак разполага и с други възможности за защита на правата си, при които да бъдат установени твърденията му.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 486/15.04.2025 г., постановено по гр. дело № 995/2025 г. по описа на ГОРС.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 2 едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките на чл.

280, ал. 1 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3