Решение № 264 от 07.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Благоевград, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20201200500767 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано по въззивна жалба подадена от О. Б. ул. Вл. Ч. ..., представлявана от Директора Д.Г.Д., срещу решение № 308 от 10.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 932 от 2019 г. по описа на Районен съд С., с което са уважени претенциите на П. ИЛ. Р., с ЕГН **********, от гр. С. О.

... за заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд като полицай, заедно със законната лихва.

В подадената жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Сочи се, че същото противоречи на материалния закон и събраните доказателства, като са нарушени процесуалните норми, както и че не е мотивирано. Излага се, че решението е необосновано, тъй като не са обсъдени възраженията на О. Доводите наведени в жалбата, са досежно обстоятелството, че служебното правоотношение на ищеца се урежда единствено със ЗМВР, като законодателят е предвидил възможността държавните служители в системата на МВР, работещи на смени, да полагат нощен труд с продължителност от 8 часа за всеки 24-часов период. Посочва се в жалбата, че не е налице празнота в приетия подзаконов нормативен акт, тъй като такава била изричната воля на законодателя. Именно последният регламентирал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР, да е 8:8, а не предвиденото за работещите по трудово правоотношение 8:7. Поддържа се, че в случая няма положен извънреден труд, а нощен такъв, за който е заплатено съответното допълнително възнаграждение. На следващо място се навежда, че съдът неправилно е изтълкувал разширително разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Посочено е, че специалната закрила на служителите, полагащи нощен труд, е неприложима към установената от чл. 179, ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното време през нощта. Излага се, че от приложените доказателства не става ясно ищецът да е работил извън нормата за периода, което да води до заплащане на извънреден труд. Изложени са доводи, че КТ, НСОРЗ и ЗМВР не предвиждат заплащане на извънреден труд, получен след преобразуване на нощните часове в дневни, с възнаграждението, предвидено за извънреден труд, като КТ не може да намери приложение в служебното 1 правоотношение между страните нито субсидиарно, нито по аналогия. Заявено е, че не е налице сходство в главните белези на юридическите факти. Правното основание на нощния труд на служителите в МВР не е по чл. 8-9 от НСОРЗ, а се съдържа в чл. 179 и 187 от ЗМВР. Твърди се, че НСОРЗ е неприложима, защото с нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители в МВР извънреден труд, като дори и да се приеме, че за положения нощен труд след преизчисляването му в дневен с коефициент 1,143 се дължи възнаграждение в увеличен размер, то такова не било поискано, тъй като претенцията има за предмет заплащане на положен извънреден труд.

Твърди се, че решението на съда е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по аргумент от чл.214, ал.1 от ГПК, тъй като след първото по делото съдебно заседание и изслушване на вещото лице ищецът е изменил както размера на исковата сума, така също и основанието на иска, а именно броя на часовете извънреден труд от 260 часа на 80 часа, които умножени с коефициент 1,143 възлизат на 92,37 часа. Излага се, че като е приел направеното изменение досежно размера и основанието на иска и е осъдил ответника съобразно изменения иск, съдът е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде отменено.

Иска се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд като бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски, като в случай че решението е неблагоприятно за жалбоподателя е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски и се иска същите да бъдат намалени до минималния предвиден в Наредбата размер.

Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК, като насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът О. Благоевград се представлява от главен юрисконсулт В. Я., която доразвива доводите за неправилност на решението на районния съд с искане за неговата отмяна. Представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна.

Въззиваемата страна – ищецът П. ИЛ. Р. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който пледира първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Представя писмени бележки.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-С. е сезиран с искова молба, предявена от П. ИЛ. Р., срещу ОДМВРБлагоевград, в която се твърди, че за периода от 31.07.2016г. до 31.07.2019г. ищецът е работил на смени като младши автоконтрольор в РУ С., като е положил общо 1802 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ за превръщането му към дневен труд, води до извънреден труд от 260 часа, които следва да бъдат допълнително заплатени от ответника по силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 10,00 лв., изчислено на база основно месечно трудово възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, т.е. за посочения период ответникът има задължение към ищеца възлизащо на сумата от 2600 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба.

В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на размера на предявения иск, който да се счита предявен за сумата от 656,54 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 31.07.2016г. до 31.07.2019г., като с влязло в сила определение № 204/27.01.2020г. е прекратено производството по делото в частта относно вземането за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 31.07.2016г. до 31.07.2019г. над 2 сумата от 656,54 лева до претендирания размер от 2600 лв., поради отказ от иска от страна на ищеца.

В отговора на исковата молба ответникът О. Б. оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана.

Изложено е възражение, че за периода от 31.07.2016г. до 22.08.2016г. претенцията е погасена по давност, с оглед датата на подаване на исковата молба в съда, тъй като с този период се надхвърля тригодишния давностен срок на претендираното периодично вземане.

В отговора се твърди, че ищецът е държавен служител в МВР, заемащ длъжността младши автоконтрольор I степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на Сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при О. Благоевград. Сочи се, че в Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, изрично е предвидено, че за всеки отработен час през нощта между 22 ч. и 6 ч. на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. Твърди се, че отработените часове за времето от 22 ч. до 6 ч. са отчетени в протоколи, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите бил изпращан в сектор „Финансово осигуряване“ към О. Благоевград за изплащане на отчетения нощен труд.

Ответникът твърди, че за положения от ищеца нощен труд на ищеца е заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд по 0.25 лв. на час. Ответникът счита, че положеният труд между 22 ч. и 6 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, и е недопустимо за същите часове да се претендира и възнаграждение за извънреден труд, което би довело до дублиране на заплащането. В отговора се навеждат правни доводи, че ищецът е държавен служител, а за държавните служители-полицейски органи е неприложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а е приложима Наредба №8121з-776/29.07.2016г.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото правилно е изяснена от първата инстанция.

Не е спорно по делото, че ищецът е назначен при ответника на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на Сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при О. Благоевград, считано от 26.04.2016г., която заема и към настоящия момент, като същия е държавен служител.

По делото са приобщени заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 и 06:00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, както и платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения.

От заключението на изготвената пред първата инстанция счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че положения от ищеца нощен труд е отчитан и заплащан всеки месец. В процесния период ищеца е отработил 662 ч. Тези часове преизчислени с коефициент 1,143 представляват общо 756,68 часа дневен труд. Разликата между преизчисления с коефициент 1,143 нощен труд е 94,68 часа, които представляват извънреден труд, като възнаграждението за тези часове на база основното часово трудово възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 % е в общ размер на 656,54 лв., като същото не е изплатено изцяло.

Събраните по делото доказателствени средства са безпротиворечиви и установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В случая Окръжният съд констатира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира, че жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

3

Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ вр. чл. 86 от ЗЗДог за заплащане на извънреден труд, получил се след преобразуване на нощен в дневен.

По делото не се спори, че ищецът е държавен служител, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР - чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл. 142, ал. 2/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22:00 и 06:00 ч. съгласно графици, а отработеното време се е изчислявало сумарно.

Спорният въпрос по настоящото дело е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите в МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, и в частност - чл. 9, ал. 2 от същата наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, по който въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, по което все още не е постановено тълкувателно решение. Настоящият съдебен състав застъпва тезата, според която в ЗМВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и поради това следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ /чл. 9, ал. 2/, а именно - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове трябва да се превърнат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време.