Решение № 203 от 13.04.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Разград, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330101941 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.79, чл.86 от ЗЗД във вр. със ЗПК, ЗП, ЗПФУР.

Депозирана е искова молба от „*** Б. Б.“ ЕООД с ЕИК: 203374*** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрк.

Б. Т., срещу Д. М. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Р., ул. „Г.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, обл. Р., с която е предявен осъдителен иск за сумите: 1000 лв. неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 9989**, сключен на 12.01.2024 г. между „С. К." ООД и длъжника; 344,69 лв. договорна лихва върху главницата за периода 12.01.2024г. – 13.01.2025г.; 608,08 лв. неплатени дължими такси; 1271,31 лв. неустойка; 44,79 лв. лихва за забава за периода 14.01.2025г. 06.10.2025г., ведно със законна лихва върху сумите, начислена от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението /28.10.2025г./, както и разноски по делото.

Твърди се, че вземането произтича от сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № 9989**, сключен на 12.01.2024 г. между „С. К.“ ООД, ЕИК 2025318** и Д. М. М., по силата на който длъжникът е получил сумата от 1000 лева, срещу която се съгласил да върне на 12 броя месечни погасителни вноски в срок до 13.01.2025 г., при уговорени ГЛП 50% и ГПР 63,03%. За да се легитимира като кредитор заявителят „*** Б. Б.” ЕООД се позовава на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.05.2025г., с който вземането на кредитора „С. К.“ ООД по Договор за потребителски кредит № 9989**, сключен с ответника, е прехвърлено на заявителя, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като твърди, че длъжникът е уведомен за това обстоятелство. Сочи, че старият кредитор /цедент/ е упълномощил новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, което уведомяване твърди за валидно. В условията на евентуалност - ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника 1 не е извършено надлежно, то моли да се счита за надлежно връчено уведомлението с връчването на исковата молба. Ищецът твърди неизпълнение на договора за кредит от страна на длъжника.

За задължението е инициирано заповедно производство – ЧГД №64**/2025г. по описа на РС - Плевен, по което съдът е прекратил производството, поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности. На кредитора е указана възможността да предяви иск за вземането си по реда на чл. 415, ал. 1, т.3 ГПК, което сочи като обосноваващо правния му интерес. В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените доказателствени искания, моли да му бъде предоставена възможност да вземе становище, както и да ангажира допълнителни доказателства, които ще конкретизира с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената тежест. Прилага: Договор за потребителски кредит № 9989**, сключен с „К.“ ЕООД, ЛОГ – файл, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/, ведно с Приложение № 1 към същия; Пълномощно на юрк. Б. Т.. От свързаното електронно ЧГД – Тарифа за таксите на “С. к.“. Претендира направените разноски по ЧГД и по исковото производство.

Ответникът е получил книжата си лично на 13.01.2026г. В срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца и/или кредитора “С. к.“ и “К.“, в условията на евентуалност – прави възражение за неравноправни клаузи и недействителност на договора.

След анализ на представените по делото доказателства с оглед твърденията и исканията на страните, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че:

-на 12.01.2024 г. между „С. К.“ ООД, ЕИК 2025318** и Д. М. М. е сключен Договор за потребителски кредит № 998923, по реда на ЗПФУР с характеристики, както следва: главница 1000 лева, разсрочено плащане на 12 броя месечни погасителни вноски в срок до 13.01.2025 г., при уговорени ГЛП 50% и ГПР 63,03%.

-на 21.05.2025г. е сключен договор за цесия, по силата на който „С. К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*** Б. Б." ЕООД, ЕИК 2033741**, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България“ № 81В, ап. 3, което вземане е индивидуализирано в Приложение №1.

-на 28.10.2025г. е депозирано заявление от кредитора - цесионера „*** Б. Б.“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, поради неизпълнение на длъжника, като е инициирано ЧГД 64**/2025г. по описа на РС – Плевен.

Представени са преписи от относимите към спора писмени доказателства. На ищеца е указано констатирано от съда несъответствие по отношение приложените писмени доказателства, като е предоставен срок за отстраняването им.

Оспорено от ответника е наличието на валидно облигационно отношение със „С. К.“ ООД, както и представеният Договор за потребителски кредит № 9989**, сключен с „К.“ ЕООД.

С Определение № 166/17.02.2026г. е предоставен последователен срок на ответника и на ищеца дс конкретизират направените оспорвания на документа, като ищецът е следвало да аяви дали ще се ползва от оспорения 2 документ. Разпределена е и доказателствената тежест, като с пглед липсата на становище от ищеца по направените оспорвания от ответника, в о.с.з. не е приобщен към доказателствената съвкупност оспорения документ /Договор за потребителски кредит № 9989**, сключен с „К.“ ЕООД/.

Аализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск е за задължението за заплащане на главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит.

Същият е допустим, с оглед твърдяното неизпълнение на договорно задължение.

За преценка основателността на иска следва да се анализира наличието и валидността на правопораждащото облигационно отношение между страните.

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между Д. М. М. и „С. К.“ ООД Договор за потребителски кредит № 9989**, по своята същност представляващ такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто съобразно чл. 6 от ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно чл. 18 при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ. С оглед предмета на договора, същия попада в приложното поле на ЗПК /Закон за потребителския кредит/, чл.6 от който урежда формалния му характер. Ищецът твърди, че същият цели предоставяне на финансова услуга от разстояние и респективно за него е приложим и ЗПФУР /Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние/.

За да възникне валидно, обвързващо страните по същото, облигационно правоотношение е необходимо да са налице съвпадащи насрещни волеизявления на двете страни - кредитор и кредитополучател. В конкретния случай ищецът, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест, не е предоставил никакви доказателства за съществуването на твърдяното облигационно правоотношение – представените писмени доказателства касаят идентичен по вид и клаузи договор, но между други страни – заемодател е „К.“ ЕООД, а заемополучател – ответникът.

С исковата си молба ищецът определя вида и обема на търсената защита, както и спрямо кого, очертава и предмета на спора. Негова е тежестта да докаже основателността на претенцията си. При анализа на доказателствената съвкупност се установява, че представените писмени доказателства не подкрепят твърдените в исковата молба обстоятелства, включително по отношение на процесуалната легитимация на ищеца – същия черпи права от договор за цесия, сключен с „К.“ ЕООД за правоотношение, кредитор по което се твърди да е „С. К.“ ООД.

3

Отделно съдът е задължил „*** Б. Б.“ ЕООД да представи извлечения от счетоводни сметки, отразяващи извършените погашения, ведно с начина на счетоводното им отнасяне. Указал е на ищеца и необходимостта да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение. Договор, съдържащ съществените уговорки на договор за потребителски кредит и подписан физически от страните при спазване на ЗПК и ЗЗП /Закон за защита на потребителите/, би породил целените правни последици, дори същия да е бил предназначен за предоставяне на финансова услуга от разстояние, ако е налице изпълнение на насрещните задължения на страните. Въпреки указанията на съда, ищецът не е отстранил констатираните нередовности в срок, не е взел становище по оспорванията на ответника и не се е явил в насроченото съдебно заседание. В условията на пълно и главно доказване, „*** Б. Б.“ ЕООД не доказа по несъмнен начин наличието на валидно облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № 9989**, сключен на 12.01.2024 г. между „С. К.“ ООД и Д. М. М..

Недоказаните факти са неосъществени за съда, с оглед преценката на събраните по делото писмени доказателства в цялост, съдът приема, че между страните не е възникнало и понастоящем не съществува валидно облигационно провоотношение, пораждащо исковата претенция.

С оглед твърденията на ищеца, че вземането, ведно с всички негови принадлежности, е придобил по силата на договор за цесия с кредитора, е представен и договор за цесия, ведно с Приложение №1, съдържащо информация за всеки от цедираните кредити към момента на прехвърлянето им. Същия, бидейки сключен с „Кредирект“ ЕООД не доказва наличието на правен интерес и процесуалната легитимация на ищеца като правоприемник на кредитора „С. К.“ ООД.

По делото не се установява по безспорен начин възникването, респ. съществуването на правното основание за претендираното парично вземане.

С оглед гореизложеното, съдът не следва да обсъжда наличие, респ. липса на неравноправни клаузи на процесния договор, както и направените възражения от ответника. Всички горепосочени обстоятелства биха били релевантни при наличие на валидно облигационно отношение по правопораждащия ги юридически факт, каквото в процесния случай не е установено да е възникнало.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, но в настоящия случай ответникът не претендира разноски и не му се следват такива с оглед липсата на представени доказателства за извършени такива.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*** Б. Б.“ ЕООД с ЕИК: 2033741**, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, общ. Столична, обл.

София, бул. “България” № 81 В, ап. 3, представлявано от управителите Христо 4

Маринов и Петр Валента, против Н. Л. К. с ЕГН: ********** с адрес гр. Р., УЛ.С.К. **, ет.0*, ап.0**, общ. Р., обл. Р., обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр с чл. 6 от ЗПФУР, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на следните суми: 1000 лв. неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 9989**/12.01.2024 г. С кредитор „С. К.“ ООД; 344,69 лв. договорна лихва върху главницата за периода 12.01.2024г. – 13.01.2025г.; 608,08 лв. неплатени дължими такси; 1271,31 лв. неустойка; 44,79 лв. лихва за забава за периода 14.01.2025г. 06.10.2025г., ведно със законна лихва върху сумите, начислена от подаване на заявлението в съда /28.10.2025г./ до окончателното изплащане на задължението.