Решение № 763 от 17.12.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 880/2023
- Вид
- Решение № 763
- Подписан
- 17.12.2023
- В сила
- 28.03.2024
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.153, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.24 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5, предл.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.3 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.3 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за закрила на детето
- чл.46 ал.1 · Закон за закрила на детето
- чл.8 ал.3 и ал.4 · Закон за закрила на детето
- чл.8 ал.3 и ал.4 · Закон за закрила на детето
- чл. 167 · Закон за туризма
РЕШЕНИЕ
№ 763 гр. Благоевград, 17.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Н. при участието на секретаря Македонка Ст. С. като разгледа докладваното от Екатерина П. Н. Административно наказателно дело № 20231210200880 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г “ ООД, с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.Б , бул.“С “ № , вх. , ет. , ап. , представлявано от управителите А Г А и М Г Г , подадена , против Наказателно постановление № 244а-51 от 23.01.2023г., издадено от Директора на ОДМВР - Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.45 ал.2, във връзка с чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето .
С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Алтернативно се застъпва, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, а ако е извършил такова, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото. В придружително писмо с преписката, санкционният орган прави възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника на жалбоподателя и изразява позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП.
Заинтересованата страна по реда на чл.63д, ал.3 и ал.4 от ЗАНН /ОДМВР[1]Благоевград/, редовно и своевременно призована, не ангажира становище и 1 представител по делото. /За конституирането на 1 заинтересованата страна, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС, че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са:
Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл.
153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че 2 законодателят в нормата на чл.
63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като 2 заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. /
Районна прокуратура –Благоевград, надлежно призовани, нямат процесуален представител и не изразяват становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 28.04.2023г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото, а именно на 11.05.2023г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 20.08.2022г., около 02.20 часа, при проведена специализирана полицейска операция на органите на МВР и извършена проверка в „Г “, находящ се в гр.Благоевград, бул.“С “ № 1, стопанисван от „Г “ ООД, с ЕИК и със седалище и адрес на управление гр.Б , бул.“С “ № , вх. ет. , ап , представлявано от управителите А Г А и М Г Г , служители на 01 РУ при ОДМВР – Благоевград установили в обекта непълнолетни лица без възрастен придружител. Като такъв присъстващ в заведението непълнолетен от 22.00 часа до 06.00 часа включително, идентифицирали по лични документи и детето С С Г с ЕГН**********, живущ в гр.Р , обл.К , ул.“Д. “№ . Заради последното, св.С. /полицейски инспектор при 01 РУ на МВР/, в присъствието на колегите си /св.Н. и св.Х./, съставил срещу „Г “ООД, представлявано от управителите М Г и А А , процесният АУАН№1899а-39/26.08.2022г. за това, че „като управител“ на „Г “ /без да се уточнява кой т двамата управители/, е допуснал в управляваният от него търговски обект детето С С , от 22.00 часа до 06.00 часа, в нарушение на чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за Закрила на детето, което е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл. 45, ал.2 от ЗЗД. Акта е връчен срещу подпис на управителя М Г на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 23.01.2023г., Директорът на ОДМВР - 3 Благоевград е издал обжалваното Наказателно постановление № 244а-36, с което за нарушение по чл.45 ал.2, във връзка с чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, е наложил на дружеството-жалбоподател „Г “ ООД, „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Наказателното постановление е връчено лично на управителя М Г Г на дружествотожалбоподателя срещу подпис и с разписка на 28.04.2023 .
Наведените фактически твърдения в АУАН се потвърждават и с разпита 3 на свидетелите по акта С., Н. и Х., които сочат, че са участвали в извършената проверка на място в „Гоа клуб“, находящ се в Б на отразената в акта дата, при която проверка в заведението след 22.00 часа били идентифицирали непълнолетни лица без възрастен придружител. Заради последното непълнолетните били заведени в полицейско управление, снети са им обяснения, след което са предадени на възрастен придружител /родител или друго познато лице/. Свидетелите заявяват, че на място в провереният обект била ангажирана специална фирма за осигуряване на охрана и пропускателния режим в заведението. Акта бил съставен именно в полицейското управление и връчен на един от управителите на процесното дружество, стопанисващо провереният клуб .
Между страните не е спорно, в тази насока се представи и нарочно Удостоверение №212 от 05.02.2021г. за утвърдена категория от Община[1]Благоевград, че процесният клуб е вписан в електронния регистър на Община-Благоевград, в който съгласно чл. 167 от Закона за туризма се вписват всички туристически обекти на територията на общината, за които има издадени удостоверения за категоризация и регистрация.
Не е спорно също така, че на „Г “ е издадено и удостоверение за регистрация по Закона за храните преди процесната дата 20.08.2022г./Това обстоятелство е известно служебно на съда и от други съдебни дела с това дружество и аналогичен предмет./
В хода на процеса бе представен Договор за охрана на обект от 28.04.2021г., сключен между процесното дружество в качеството му на възложител и фирма“А “ЕООД, със седалище в Б , в качеството й на изпълнител. Съгласно този договор, изпълнителя се задължава да осъществява невъоръжена физическа охрана на обекта „Г “, съобразно особеностите на този обект и изискванията на ЗЧОД и план за охрана.
Изпълнителя се задължава също така да изгражда организацията на охраната самостоятелно, чрез подбор на собствени кадри, като носи отговорност при неизпълнение на поетите договорни задължения.
Според снети обяснения при проверката от детето С С Г , на процесната дата то е било придружено от възрастен, а именно лицето А Ф., която обаче не бе намерена на адрес за призоваване и разпит в процеса .
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към административно-наказателната преписка и цитирани в решението писмени доказателства.
При така установената фактическа страна, съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя по чл.45 ал.2, във връзка с чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето .
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, предвид разпоредбата на чл.46 ал.1 от Закона за закрила на детето, същото е връчено надлежно на жалбоподателя и е издадено в срока по чл.34 от ЗАНН, както и обосноваващият го АУАН. При изготвянето на това НП обаче са допуснати 4 съществени процесуални нарушения, които са довели до съществено засягане правото на защита на жалбоподателя. За такова нарушение на първо място съдът приема, констатираната неяснота в описанието на твърдяното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и респ. начинът на извършването му. Видно от съдържанието на АУАН, който обосновава издаването на обжалваното НП, в него е посочено, че нарушението се изразява в допустителство от страна на управител на процесното дружество, доколкото словесно е употребен израза „като управител на „Г “ООД допуска в управлявания от него търговски обект от 22.00 часа до 06.00часа непълнолетния С С Г в нарушение на чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето“. Така въпреки че вменяваното нарушение се изразява в допустителство на управител на процесното дружество, в НП адресат на санкцията заради това нарушение не е нито един от двамата управители на „Г “ООД , а е самото ЮЛ и дружество, което е различен субект от своите управители и за негово поведение на процесната дата и място липсва каквото и да е фактическо описание и наведени фактически твърдения и обстоятелства за извършване на нарушение.