Решение № 92 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330109219 по описа за 2025 година

Предявен е по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) първоначален иск за нищожност на договорна клауза с правно основание чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с ал. 5 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и насрещни обективно евентуално съединени искове с правна квалификация на главния чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и на евентуалния чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК.

Първоначалният ищец А. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********, ********, бл. ***, вх. „**”, ет. **, ап. **, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С. Н., вписан в регистъра на ************, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *******, ул.

„*****“ № ***, *****, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П. в качеството на ***** и по процесуално пълномощие от адв. Х. М. Г., вписан в регистъра на ************, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „********“ № ***, офис***, че клаузата за дължимост на неустойка по чл. 7, ал. 5 от сключения помежду им Договор за обезпечен потребителски кредит № ............../..........г., е нищожна.

Първоначалният ищец поддържа, че между страните е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № ............../..........г., по силата на който ответното дружество му е предоставило паричен заем в размер от 500, 00 лева. Сумата следвало да бъде върната ведно с акцесорните вземания по договора на 6 месечни вноски до 15.08.2025 г. Поддържа се, че в клаузата на чл. 7, ал. 5 от договора била уговорена и неустойка в размер от 323, 18 лева, ако 1 ищецът не осигури в тридневен срок от сключване на договора обезпечение под формата на едно или две лица поръчители, които следва да отговарят на многобройни, кумулативно предвидени критерии в чл. 6 от договора. Изтъква се, че дължимата по чл. 7, ал. 5 от договора неустойка не е включена при формиране на годишния процент на разходите (ГПР), въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Кредиторът не е включил този разход в ГПР по договора, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което, от своя страна, води до нищожността на клаузата на чл. 7, ал. 5 от договора.

Сочи се и че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора и именно поради това следва да бъде включена при формиране на ГПР.

Претендират се и сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК e подаден писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Ответникът изтъква и че на ищеца е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка не би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР. Моли така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и сторените в процеса разноски.

С предявените в срока по чл. 211, ал. 1 от ГПК главен и евентуален иск ответникът претендира осъждането на ищеца да му заплати сумата от 500, 00 лева – главница, дължима по сключения помежду им Договор за обезпечен потребителски кредит № ............../..........г., или евентуално като дадена без основание по недействителния Договор за обезпечен потребителски кредит № ............../..........г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда (09.07.2025 г.) до окончателното й погашение.

Насрещният ищец поддържа, че между страните е налице сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № ............../..........г. Ответникът по насрещния иск усвоил сума в размер от 500, 00 лева, която следвало да върне ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания на 6 месечни вноски до 15.08.2025 г.

Поддържа се, че усвоената главница по договора не е върната на кредитора. Предвид изложеното, за него съществува интерес да иска от длъжника връщане на чистата стойност на усвоения финансов ресурс. Моли да бъде уважен предявеният главен насрещен иск. В случай че се приеме, че процесният договор за кредит е нищожен, то моли да бъде уважен предявеният при евентуалност насрещен иск, тъй като потребителят би се обогатил без основание, ако задържи дадената му по недействителния договор сума. Претендират се сторените разноски по насрещния иск.

2

В срок е постъпил отговор от ответника по насрещните искове. Поддържат се изложените в първоначално подадената искова претенция съображения за наличие на порок в процесния договор за потребителски кредит. Изтъква се, че е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че в него не е разписана методиката, по която се формира ГПР, и какви компоненти са включени в нея, че вземането за неустойка при неосигуряване на обезпечение не е включено в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Възразява се, че непосочването на действителния размер на ГПР води до цялостна недействителност на договора за кредит.

Поради това се поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. При условията на евентуалност се твърди, че е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Претендират се и сторените в процеса разноски.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Писмено становище вх. № 96552/17.09.2025 г. и Молба вх. № 121931/25.11.2025 г., депозирани от пълномощниците им, отстояват процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по Искане № ............../..........г. (л. 37) на първоначалния ищец Договор за обезпечен потребителски кредит № ............../..........г. (л. 39 – л. 45) първоначалният ответник, от една страна като „Кредитор”, му отпуснал потребителски кредит от 500, 00 лева.

Първоначалният ищец, от друга страна като „Кредитополучател”, предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 32 – л. 35), усвоил в брой заемната сума, признание в какъвто смисъл обективирал в чл. 5, ал. 1 от договора, и се съгласил в периода от 17.03.2025 г. до 15.08.2025 г. да я възстанови на заемодателя и да му заплати лихва от 94, 82 лева при фиксиран лихвен процент от 50, 00%, или общо да престира 594, 82 лева при годишен процент на разходите от 62, 96%, при определянето на който били взети предвид разходите по кредита по смисъла на §1, т. 1 от ЗПК, а именно възнаградителната лихва, и следните допускания: валидност на съглашението за уговорения срок, изправност на договарящите и зачитане като начална дата тази на усвояването на заема. Издължаването следвало да се осъществи разсрочено на шест месечни вноски, първите две от които от по 20, 83 лева, а останалите четири от по 138, 29 лева с падеж и компоненти, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в чл. 3, ал.

1 от договорния текст.

В чл. 7, ал. 5 от него било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя в пълен размер от деня, следващ изтичането на срока за осигуряване на обезпечение, неустойка от 323, 18 лева, която според ал. 7 на същата клауза не участвала при формирането на годишния процент на разходите, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 6 от договора в 3-дневен срок от подписването му да предостави на първия обезпечение 3 във вид на поръчителство на едно или две физически лица, всяко от които отговарящо кумулативно на следните изисквания: да има осигурителен доход от една минимална работна заплата (ако поръчителите са двама) или два пъти минималната работна заплата за страната (ако поръчителят е един); да не е поръчител по други заемни договори с кредитора или свързани с него лица или заематели по такива, по които е налице неизпълнение; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и/или при липса на активно задължение – по погасени задължения, за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

В чл. 8 и чл. 10, ал. 1, т. 2 от договора били регламентирани правата на потребителя на отказ от него и на безвъзмездно получаване на информация за извършените и предстоящите платежи.

Страните еднопосочно твърдят, а и видно от осчетоводените от кредитора данни, отразени в представените от него Извлечение за извършените и предстоящи плащания от 12.06.2025 г. (л. 38) и Справка за движенията и актуалния размер на дълга (л. 49 – л. 50), по кредита не са постъпвали погасителни плащания. С оглед на допуснатата към 09.07.2025 г. забава на вноски, дължими се на 17.03.2025 г., 15.04.2025 г., 15.05.2025 г. и 16.06.2025 г., насрещният ищец отправил до длъжника Уведомление от 09.07.2025 г. (л. 36) за обявяване на задължението му по договора за изцяло и предсрочно изискуемо, което му било връчено на 31.07.2025 г. в хода на текущия процес по реда на чл. 131 от ГПК като приложение към насрещната искова молба.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от желаните правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира. Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

4

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).