Решение № 1202 от 09.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1202 гр. Варна , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100501123 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на Д. П. АТ., ЕГН **********, от гр. Варна, бул. „**********, чрез адв. М.Ж., срещу Решение №251250/16.11.2020г. по гр.д. №11722/19г. по описа на ВРС, ХІV-ти с-в, с което е допуснато изменение на мерките, определени с решение № 1417 от 08.05.2009 г., постановено по гр. дело № 2332/2009 г. на Варненския районен съд, 25-ти състав, като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. К. Д. с ЕГН *************, на бащата К. Д. Д. с ЕГН ********** и е определено местоживеенето му при бащата, определен е на майката Д. П. АТ. с ЕГН ********** режим на лични отношения с детето Д. всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа, за по два дни от Коледната и от Великденската ученически ваканции, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, осъдена е майката да заплаща в полза на детето Д. К. Д. с ЕГН *************, чрез неговия баща и законен представител К. Д. Д. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на исковата молба – 23.07.2019 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, на падеж първо число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно са интерпретирани събраните доказателства. Оспорва се достоверността и обективността на свидетелските показания на К. К. Д. досежно грижите полагани за детето Д. и средата, в която се отглежда същия, като се излага, че свидетелят е предубеден и зависим от ищеца. Същевременно се излага, че от останалите свиделски показания се изяснява действителната обстановка по отглеждане на детето. Жалбоподателката твърди, че тя действително не може да отглежда детето по обективни причини, то сочи, че следва да бъде продължена мярката, наложена по ЗЗДт, като 1 детето да продължи да бъде отглеждано от своите баба и дядо. Сочи, че не може да заплаща и определената й издръжка, тъй като е в тежко финансово затруднение- получава минимална заплата и е длъжник по множество изпълнителни дела, касаещи общи дългове на страните по делото. Твърди, че без затруднения може да заплаща издръжка в размер на 153 лв., колкото е и минималната такава. Сочи, че от няколко месеца плаща извънкласните форми на обучение на детето Д.. Моли решението да бъде отменено и искът за изменение на мерките отхвърлен.

В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от К. Д. Д., ЕГН **********, с който същата се оспорва. Твърди, че е установено, че детето се отглежда от бащата вече година и пет месеца, настаняването при неговите баба и дядо е преустановено, майката не може да полага грижи за него, детето се отглежда заедно със своя брат и доведената си сестра, което е добра семейна среда. Сочи, че решението, с което е допуснато изменение, като са предоставени родителските права на бащата, при когото е определено и местоживеенето е правилно и законосъобразно. Сочи, че правилно е определена и издръжката, дължима от майката, тъй като същата работи, няма алиментни задължения към други деца, няма жилищна нужда, а детето Д. е ученик в осми клас. Моли решението да бъде потвърдено.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не изразява писмено становище по жалбата. Възложен е от съда допълнителен актуален социален доклад, който е депозиран.

Депозирана е и частна жалба от К. Д. Д. срещу определение №263018 от 23.03.2021г., с което ВРС е оставил без разглеждане като недопустима молбата за определяне на привременни мерки по отношение на детето Д., като е поискано същото да бъде настанено при баща си К.Д., където да се отглежда, а на бащата да бъдат предоставени родителските права. В жалбата се излага, че в интерес на детето е да бъде определен титуляр на родителските права предвид прекратяване на настаняването на детето при неговите баба и дядо.

Сочи се, че е допустимо определянето на привременни мерки. Моли съдът да отмени атакуваното определение и да върне делото на ВРС да се произнесе или сам ВОС да постанови привременни мерки.

В отговор Д.А. оспорва частната жалба, като сочи, че е недопустима. Моли същата да бъде оставена без уважение.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.59 ал.9 вр. чл.

59 ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. Д. Д. за изменение на родителските права по отношение на детето Д. К. Д., ЕГН *************.

Ищецът излага, че е баща на детето Д., род. на 03.03.2006г. С влязло в сила решение по гр.д.№ 2323/2009 г. на ВРС е прекратен бракът между бащата и майката Д.П. Д.а по споразумение, като същите са постигнали съгласие детето Д., както и поголямото им детет К., род. ******г., да бъдат отглеждани от майката, на която да се 2 предостави и упражняването на родителските права. Впоследствие през 2013г. поради упражнено физическо насилие от майката върху детето К., упражняването на родителските права само по отношение на К. Д.в К. е предоставено на ищеца. Искът за изменение на мерките по отношение на детето Д. е бил отхвърлен. Ищецът твърди, че майката е била диагностицирана с психично заболяване. Здравословното й състояние се е влошило особено след 2013г. През 2015г. поради невъзможността на майката да се грижи за себе си, както и за детето Д., последното е било настанено първоначално с по административен, а впоследствие и по съдебен ред в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Б. Б. А. и П. М.

А.. Първоначално настаняването е било за една година, а впоследствие за още пет години.

Ищецът излага, че и понастоящем ответницата не е в състояние да полага преки и непосредствени грижи за детето, тъй като здравословното й състояние не позволява това.

Състоянието й оказва пагубно влияние върху родителския й капацитет. Ищецът заявява, че е в състояние да се грижи за сина си, здрав е физически и психически. Грижи се за другите си деца К., който е студент и К., на 6 г. Разполага с доходи, които му позволяват да полага грижи за децата. От 6 месеца преди подаване на молбата синът му живее при него и той упражнява реално родителските права. Не възпрепятства контактите на Д. с неговата майка и детето я посещава. В съдебно заседание процесуалният му представител адв.Д.Ч. моли да се определи режима на лични отношения на майката с детето, който е определен с решението по гр.д. № 15701/2017 г. на ВРС, 24 състав. Счита, че към момента няма основание за промяна на режима, същият е добре прецизиран и следва да се изпълнява така, както е определен.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Д. П. АТ. чрез процесуален представител. Оспорва молбата като неоснователна и моли да се отхвърли. Твърди, че с решение по гр.д.№ 15701/2017 г. на ВРС е определена мярка за закрила по отношение на детето на страните Д. и то е настанено в семейството на неговите баба и дядо и майчина линия за срок от 5 години, считано от влизане в сила на решението, като са определени режим на лични отношения на двамата родители с детето и размера на дължимата от тях издръжка. По отношение емоционалната връзка между детето и неговия баща е налице отчуждение, което не е преодоляно от детето. Между двамата липсва диалог и правилен подход, което е пречка бащата да упражнява адекватно родителски контрол. Счита, че е налице липса на родителски капацитет у бащата. От раздялата на родителите на Д., бащата не е изявявал желание да полага грижи за отглеждането на детето, а в случаите, когато е имало някаква грижа, тя не е била адекватна и пълноценна. Периодът на дистанцираност между детето и баща му е дълъг – 13 години и се е създала психологическа преграда между двамата – проявен е синдрома на родителското отчуждение. Комуникацията между двамата е нарушена, детето се противопоставя чрез вербално изразяване на негативното си отношение към неговия баща. Становището на експертите, които са провели събеседване с детето в приключилото производство по гр.д.№ 15701/2017 г. на ВРС е, че за подобряване на отношенията е необходим по-дълъг период от време и работа с клиничен психолог и детски психиатър. Към момента е в интерес на Д. той да се отглежда от неговите баба и дядо по майчина линия – сем. А.и. Бащата не притежава необходимия родителски капацитет за полагане на адекватни за възрастта на детето грижи. Тъй като полага грижи за малолетната си дъщеря от друг брак и за пълнолетния си син К., бащата не е в състояние да осъществява постоянен контрол над детето. Майката била сигнализирана от директора на училището, което Д. посещава, че не е придружавано от възрастен, а бабата и дядото на детето установили, че то е навън до 22.00 ч.-23.00 ч., тъй като няма ключ за жилището на бащата.

Показало е негативно отношение към сестра си и към брат си. Ответницата счита, че К.Д. няма необходимия родителски капацитет да полага адекватни грижи за отглеждането на детето. Същият е непостоянен в работата си със социалните работници и грижите за детето, предвид случилото се за периода в който той полага грижи. Моли за отхвърляне на молбата и за заплащане на разноски за производството.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Варна изразява становище за основателност на молбата. Процесуалният представител юрисконсулт Т.

3 излага факти във връзка с предприетата мярка за закрила на детето поради обективна невъзможност майката да се грижи за него. С детето са работили специалисти и са налице резултати.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила решение от 08.05.2009 г., постановено по гр.д.№ 2332 по опис а за 2008г на ВРС, е прекратен бракът между страните и родителските права за непълнолетното дете на страните Д. К. Д. и за детето К. Д.в К. са предоставени на майката Д.П. Д.а.

С влязло в сила на 27.06.2013г. решение, постановено по гр.д.№ 7898 по описа за 2009 на ВРС, са изменени определените мерки за родителските права за детето К. К. Д. като същите са предоставени на бащата К. Д. Д. . Със същото решение е отхвърлен иска на К.Д. за изменение на мерките по отношение на детето Д. Д.. Същото е останало да бъде отглеждано от своята майка, на която са били предоставени и родителските права.

От представените документи с молбата, съдържащи се и в административната преписка на ДСП– Варна се установява, че автопатрул на Първо РУ-Варна е посетил сигнал на 19.08.2015 г. около 16.00 часа за лице в безпомощно състояние на ул.“Русе“ , до входа на ОУ „Димчо Дебелянов“. На място е установена г-жа А. със сина й Д.. Същата е откарана в болнично заведение, а синът й е отведен в сградата на Първо РУ, където е предаден на Б. А.

– баба на Д. по майчина линия.

Със заповед № ЗД-ЗЗД-ВН-01/0337/14.9.2015 г. на директора на ДСП -Варна малолетният Д. К. Д. е настанен в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Б. и П. А.и за срок: до произнасяне на съда. С влязло в сила решение от 11.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 14919 по опис за 2015 на ВРС детето Д. К. Д. е настанено в семейството на Б. и П. А.и за срок от една година от влизане в сила на решението, на осн.чл.28 вр.чл.26 и чл.25 ЗЗДт.

Със заповед № ЗД-Д-В-17/26.05.2017 г. на директора на ДСП - Варна е продължено настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Б. и П.

А.и за срок до произнасяне на съда. С решение от 02.2018 г., постановено по гр.д.№ 15701 по описа за 2017 на ВРС, детето Д. К. Д. е настанено в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Б. и П. А.и за срок от пет години от влизане в сила на решението, на осн.чл.28, вр.чл.26 и чл.25 ЗЗДт.