Решение № 62 от 19.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Плевен, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400501071 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд – гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Д. Н. Ч. с ЕГН********** срещу Решение № 1726/ 12. 11. 2025 г. по гр. д. № 4735/ 2025 г. по описа на РСПлевен.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявеният иск, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият „ВиК“ ЕООД – гр. Плевен с ЕИК*** е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. В. В. от САК, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски 1 във въззивната инстанция.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА съображения: по следните

С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е отхвърлил предявеният от Д. Н. Ч. с ЕГН ********** иск срещу „В и К“ ЕООД с ЕИК*** с правно основание чл. 344, ал.1, т.-1 КТ за отмяна на Заповед № 248/ 04. 07. 2025 г. на управителя на ответното дружество като неоснователен и недоказан. Със същото решение на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв./ 409, 03 евро.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца е спазена законовата процедура по издаване на заповедта, съответно срокът по чл. 194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание, съответно са спазени формалните изисквания за съдържанието на заповедта, с подробно излагане на фактическото основание на дисциплинарното наказание. Съдът въз основа на писмените и гласни доказателства е приел, че е налице доказано дисциплинарно нарушение от страна на ищеца по чл. 187, т.3 и т. 10 КТ – неизпълнение на възложената работа и на други трудови задължения, възложени от работодателя. Съответно съдът е обсъдил и съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършените нарушения съгласно чл. 189, ал.1 КТ, като е съобразил обстоятелствата при които са извършени нарушенията и поведението на ищеца във връзка с тях. Въз основа на извършената цялостна оценка на обстоятелствата районният съд е приел, че е наложено законосъобразно дисциплинарно наказание, съответстващо на извършеното дисциплинарно нарушение, поради което е отхвърлил 2 предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

Въззивният съд възприема изложените мотиви в обжалваното решение относно законосъобразността на процедурата при издаване на процесната заповед, както и обстоятелствата относно поведението на въззивника преди налагане на дисциплинарното наказание.

При преценката на обстоятелствата обуславящи дисципли-нарното нарушение обаче районният съд не е съобразил липсата на правоспособност на въззивника за работа с моторния храсторез, с който е следвало да бъде извършено почистването на района около пречиствателната станция, като тези обстоятелства са посочени от ищеца в първоинстанционното производство и са изложени отново във въззивната жалба.

Безспорно от длъжностната характеристика на въззивника става ясно, че същият има задължение да извършва почистване на производствените зони – в сградите със съоръжения и около техническото оборудване и да изпълнява други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността.

От доказателствата по делото (доклад от В.В. –ръководител РОЗ Белене, мотивите на процесната заповед, покана за писмени обяснения от управителя на въззиваемия) се установява, че въззивникът е следвало да извърши почистването с моторен храсторез с бензин, което е посочено в доклада на В.В., потвърждава се и от разпитаните свидетели.

Моторният храсторез попада в правния режим на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), като съгласно чл. 13, ал.1 от цитирания нормативен акт с техника могат да работят само лица, притежаващи съответната правоспособност. Разпоредбата на чл.13, ал.4, т.5 ЗРКЗГТ посочва категория Тпс – преносима и стационарна техника като отделен вид правоспособност на лицата за работа със земеделската и горската техника. Легалното определение на преносимата и стационарна техника е дадено в §1, т.2 ДР на Наредба №1/ 15. 02. 2019 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение, като в тази техника са включени моторните храсторези, какъвто е използван при почистването на ПСОВ в гр. Белене. Следователно, за да ползва моторния храсторез, въззивникът е следвало да притежава правоспособност по чл. 13, ал.4, т.5 3

ЗРКЗГТ, каквато същият не е притежавал към момента на почистването на ПСОВ и съответно не е следвало да използва при почистването на ПСОВ и не е следвало работодателят да му възлага такава задача, тъй като същата противоречи на цитираните правни норми.

Съгласно чл.126, т. 7 и т. 13 КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да изпълнява законните нареждания на работодателя, да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата. Следователно работникът или служителят са задължени да изпълняват заповеди на работодателя, които съответстват на закона и на всички останали правни актове, които имат силата на закон между работодателя и работника / служителя, съответно има право да откаже да изпълнява незаконосъобразни заповеди на работодателя. В случая въззивникът като работник при въззиваемия не е отказал пряко да изпълни разпореждането на представител на работодателя за почистване около ПСОВ – Белене с моторния храсторез, но неизпълнението на разпореждането ( което е безспорно установено по делото от събраните доказателства) не би могло да води до налагане на дисциплинарно наказание, тъй като разпореждането не е съобразено с чл. 13,ал.1 и ал.4, т.5 ЗРКЗГТ, които в императив изискват правоспособност за работа с моторен храсторез и съответно притежаването на категория Тпс от въззивника като вид пвавоспособност по цитирания нормативен акт. Липсата на такава правоспособност е законова пречка за работника да работи, съответно за работодателя да разпореди извършването на почистването около ПСОВ с моторния храсторез от въззивника, тъй като това е в нарушение на закона.

Следователно, като не е изпълнил незаконосъобразно разпореждане на работодателя, въззивникът не е извършил дисциплинарно нарушение по чл.

187, ал.1, т.3 и т. 10 КТ и съответно липсва материалноправно основание за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“.

По отношение на инструктажа за работа с моторния храсторез въззивният съд приема, че липсва такъв инструктаж, тъй като от представеното копие от книгата за инструктаж за процесния период е видно, че за въззивника е проведен инструктаж по спазване на здравословни и безопасни условия на труд, но не става ясно точно за каква дейност, като е 4 отразено „Периодичен инструктаж на второ тримесечие 2025 г.“ с дата 02. 04.

2025 г. В копието от книгата за инструктаж е видно, че на някои от работниците е извършван извънреден инструктаж с конкретна работа, но за въззивника не е извършван извънреден инструктаж за работа с храстореза.

Следва да се има пред вид, че дори и да е извършен инструктаж и за работа с моторния храсторез, това не изключва законовото изискване на чл. 13, ал.1 и ал.4, т.5 ЗРКЗГТ за правоспособност на работника при работата с моторния храсторез.

При така развитите мотиви въззивната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва същото да бъде изцяло отменено на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК и процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

С въззивната жалба е отправено искане при отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на въззивника съдът да се произнесе и по искане за възстановяване на въззивника на длъжността, заемана преди дисциплинарното уволнение.

Въззивният съд счита, че това искане е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. От данните по делото става ясно, че с разпореждане № 10377/ 31. 07. 2025 г. районният съд е оставил исковата молба без движение с указания към ищеца в едноседмичен срок да уточни петитума, като посочи предявява ли искове по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3. Разпореждането е получено лично от ищеца и с молба от 14. 08. 2025 г., озаглавена „уточнение“ е посочил, че правно основание на предявения иск е чл. 344, ал.1, т.2 КТ – отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение. Въз основа на това уточнение съдът с определението си по чл. 146 ГПК е посочил правната квалификация на иска чл. 344, ал.1, т.1 КТ и по тази правна квалификация в първото и единствено съдебно заседание ищецът и неговият процесуален представител не са възразили и проекто- докладът е обявен за окончателен. С молба - уточнение от 03. 11. 2025 г., след като е даден ход на делото по същество и в срока за произнасяне ищецът е направил искане по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването му на заеманата длъжност преди дисциплинарното уволнение.

Районният съд е приел, че е предявен редовно иск само по чл. 344, ал.1, т.1 ГПК и с обжалваното решение се е произнесъл само по него. Въззивният 5 съд счита, че редовно е предявен иск само за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, липсва направено своевременно изменение на иска за предявяване и на иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на длъжността заемана преди дисциплинарното уволнение, поради което не следва да е налице произнасяне със съдебното решение по този въпрос.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.6 вр. чл. 83, ал.1, т.1 ГПК и чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25, 56 евро (50 лв.)

Следва с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511, 29 евро( левова равностойност на 1000 лв.) в първоинстанционното производство.

Въззиваемият следва да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.6 вр. чл. 83, ал.1, т.1 ГПК държавна такса в полза на Плевенския окръжен съд в размер на 12, 78 евро ( 25 лв.) с оглед изхода на делото.

С въззивната жалба е отправено искане за присъждане на деловодни разноски, процесуалният представител на въззивника е заявил в съдебно заседание, че представя списък по чл. 80 ГП, но такъв списък по делото не е представен. Пред вид на това съдът счита, че не следва да се произнася по въпроса за присъждане на деловодни разноски в полза на въззивника поради липса на доказателства за направени такива по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 2 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло като неправилно Решение № 1726/ 12. 11. 2025 г. по гр. д. № 4735/ 2025 г. по описа на РС- Плевен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: