Решение № 46 от 11.04.2019, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пазарджик, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ П. секретар Галина

Младенова като разгледа докладваното от съдията т. д. № 84/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба вх. №

1653/20.02.2018 г. на „ЕМ ДЖИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Бояна, ул. „Акация“ № 1, и конституираното като съищец по реда на чл. 26, ал. 4 от ГПК „ФИДА“ АД (в хода на процеса в производство по несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на уравление: гр. Брацигово, ул. „Трети март“ № 77, срещу Н.Г.П., ЕГН **********,***, за осъждане на ответника да заплати в полза на „ФИДА“ АД сумата от 35 681 лева, представляваща част от имуществена вреда – претърпяна загуба в общ размер от 69 963 лева, изразяваща се в изплатени от „ФИДА“ АД суми за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. за заплати и осигуровки на две от работничките на дружеството – Ж.И.И. и Д.В.Е. за извършената от тях работа за друго дружество, по нареждане на ответника, за разход за отопление на помещението в което са работили, за поддържане на чистотата в него, за използваните материали за изработените дрехи – платове и конци собственост на „ФИДА“ АД, както и за багренето на ушитите дрехи, на основание чл. 240а от ТЗ. Претендират се разноски от „ЕМ ДЖИ“ АД.

Ищецът „ЕМ ДЖИ“ АД основава предявения иск на следните фактически твърдения, релевирани в исковата и уточнителна молба от 18.05.2018 г.:

Излага се, че „ЕМ

ДЖИ“ АД е акционер с 51 % дялово участие в капитала на „ФИДА“ АД, чийто изпълнителен директор ответникът Н.Г.П. се разпоредил две от работничките в шивашкия цех на „ФИДА“ АД – Ж.И.И. и Д.В.Е. да работят отделно от останалите, на третия етаж от производствената сграда на дружеството, като изработват облекла за друго дружество, но с материали на „ФИДА“ АД. Това продължило през 2014 г. – 2015 г. На ден били изработвани между 6-8 бр. готова продукция – дрехи или общо за процесния период от 2 години – 1 800 бр. Били използвани модели на „ФИДА“ АД, с малки корекции. След като тези обстоятелства били узнати през 2017 г., двете работнички били изненадващо уволнени. Неизползваните платове и конци били преместени в сгради на ответника в гр. Пещера. Изготвените от двете работнички дрехи били предоставени на „Оптимум“ – гр. Пловдив за багрене, като за услугата „ФИДА“ АД е заплатило 1 763 лева, видно от стокова разписка № 14726/29.01.2015 г. Твърди се, че тези нареждания на ответника, извършени в качеството му на изпълнителен директор на „ФИДА“ АД, са извън неговите правомощия като отговарящ за оперативното ръководство на дружеството, с което той причинил имуществени вреди на дружеството, изразяващи се в изплатените суми за 2-годишния период (2014 – 2015 г.) за заплати и осигуровки на двете работнички, за отопление на помещението на третия етаж където работили, за поддържане на чистотата в него, за използваните материали - платове и конци, както и за багренето на ушитите дрехи, или общо в размер на 69 963 лева. В първото открито съдебно заседание от 18.01.2019 г. е уточнено, че искът е предявен като частичен за сума в размер на 35 681 лева. С уточнителна молба вх. № 4594/18.05.2018 г. ищецът „ЕМ ДЖИ“ АД поддържа, че вредите са нанесени на „ФИДА“ АД, а ищецът е процесуален субституент на дружеството, т. е. установява се, че сумата от 35 681 лева се претендира на основание чл. 240а от ТЗ от акционер, притежаващ повече от 10 % дялово участие от капитала за вреди, причинени на дружеството. Моли се за уважаване на иска с присъждане на разноски.

В срока по чл. 367 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от Н.П., чрез адв. С., с който се оспорва иска. Излага се, че през процесния период 2014 – 2015 г. било създадено звено от двама служители на постоянен трудов договор за изпълнение на нови модели дрехи. Работниците в това звено са се упражнявали (обучавали) при създаването на новите модели (доколкото изработването им създавало много проблеми в процеса на масово производство - персоналът не е знаел как да ги изработва). Използваните материали подлежали на бракуване – това били дефектни панталони, дефектни парчета плат и т. н. Това звено е било част от производствения процес на предприятието и е спомагало за развитието му като по никакъв начин не са накърнени интересите на „ФИДА“ АД и неговите акционери.

Тези прототипи не са били продавани в търговската мрежа. Оспорва се твърдението, че този тип дрехи са багрени в „Оптимум“ – гр. Пловдив.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се отговаря на възраженията на ответника.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпило становище от особения представител на „ФИДА“ АД – адв. К.А., чиито действия са потвърдени от синдика на дружеството към него момент Б.Л.Б..

В срока по чл. 373 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор на ДИМ, въпреки редовното връчване на препис от допълнителна искова молба и становище от ищците – така изрично разпореждане на съда № 1043/23.10.2018 г.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца „ЕМ ДЖИ“ АД. С Определение № 597/23.07.2012 г. по т. д. № 1050/2011 г., I т. о. състав на ВКС е приел, че т. нар. малцинствени права на акционерите са предмет на изчерпателна законова регламентация: чл. 223, ал. 1 от ТЗ, чл. 223а, чл. 240а и чл. 251а ТЗ, от които разпоредби е видно, че носителите им са само акционери, притежаващи поне 5 % и съответно – поне 10 % от капитала на съответното АД, а редакцията на чл. 240а in fine от ТЗ не оставя съмнение, че притежаващите най-малко 10 % от капитала на дружеството акционери могат да ангажират по исков ред отговорността на членове от управителните му органи, но само "за вреди, причинени на дружеството".

От друга страна, овластяването да се води процес относно чуждото право включва като своя последица важимост спрямо носителя на спорното материално право на последиците от водения процес. Силата на пресъдено нещо се разпростира, както спрямо субституента, така и спрямо носителя на материалното право, затова, наред със субституента, по служебен почин на съда се конституира като страна и носителят на материалното право (така Решение

№ 360 от 4.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 197/2005 г., ТК, I о.).

С оглед гореизложеното, съдът с изрично Определение №

397 от 22.05.2018 г. е конституирал като съищец и лицето, чието право е предявено от ищеца, а именно „ФИДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на уравление: гр. Брацигово, ул. „Трети март“ № 77, на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК вр. чл. 240а от ТЗ.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел, че са налице безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, а именно, че „ЕМ ДЖИ“ АД е акционер с 51 % дялово участие от капитала на „ФИДА“ АД (обстоятелство, което се подкрепя и от представените писмени доказателства - констативен протокол и удостоверение, издадени от нотариус рег. № 036 от НК).

Всичко изложено обосновава извод за допустим иск.

От фактическа страна съдът приема следното:

Не е спорно, че изпълнителен директор на „ФИДА“ АД е

Н.Г.П., че същият е разпоредил две от работничките в шивашкия цех на „ФИДА“ АД – Ж.И.И. и Д.В.Е. да работят отделно от останалите, на третия етаж от производствена сграда на дружеството, като изработват облекла. Видно от публичния търговски регистър към Агенция по вписванията „ФИДА“ АД е с предмет на дейност производство на мъжка, дамска и детска конфекция, ризи, блузи, джинси т. н.

По делото е приета стокова разписка № 14726/29.01.2015 г. за извършени услуги – багрене за сумата от 1 763 лева от доставчик „Оптимум“ ООД и получател „ФИДА“ АД.

Видно от Заповед № 17/02.12.2014 г. на изп. директор на „ФИДА“ АД Н.П., предвид регулярни затруднения в производствения процес при получаване на поръчки, свързани с точността на кройките, се разпорежда създаване на звено от две работнички – Д.Е. и Ж.И., които да проверяват кройките и да ушиват по една предварително, като за целта се извърши обучителен период от 3 месеца, през който да се запознаят с конструриане, градиране, кроене и цялостно ушиване на готовото изделие. Указано е работата в звеното да се прекъсва при нужда от помощ в производството.

Отделянето на машини, инсталирането им и пускането в помещението в експлоатация се възлага на И. К. – електротехник и огняр. Посочено е заповедта да се сведе до знанието на горепосочените (три) лица.

Приетите по делото заявления до СД на „ФИДА“ АД от Т.Р.И. и А.С.И. не следва да се обсъждат, предвид това, че представляват свидетелски показания в писмен вид, т. е. недопустимо доказателство. За сочените от ищеца обстоятелства обаче, заявителите бяха разпитани като свидетели по делото.

Св. Т.Р.И., работила във „ФИДА“ АД в периода 1996 г. – март 2017 г., твърди, че е изпълнявала различни длъжности в предприятието – шивачка, ОТК, бригадир, а през 2014-2015 г. е била на длъжност органзатор производство, като е отговаряла за бригадите, вкл. и за двете шивачки Е. и И., които са работили самостоятелно на трети етаж от производствена сграда на дружеството. Сочи, че дружеството е работило за „Булгарконф“, които са възлагали изработване на дрехи от марката „Мейзън“, като са изпращали скроени детайли, в които понякога е имало дефекти напр. дупка, нишка и т. н. На склад са се поддържали платове на възлагащото дружество, които са използвани за отстраняване на дефектите, като след изпълнение на работата са оставали определени остатъци от платовете. Двете шивачки Е. и И. са кроили именно с тези остатъчни платове. Свидетелят изразява мнение, че тези остатъци е следвало да се връщат на възложителя, а не да се използват от изпълнителя „ФИДА“ АД.

Твърди, че дружеството-възложител „Булгарконф“ никога не е възлагало работа на двете шивачки. Сочи, че ответникът П. им е нареждал да шият по 20-30 бр. различна номерация, по 10 бр. от номер. Излага, че сградата където са работили двете е била заключена, всички работници в дружеството знаели, че там имало две заключени шивачки, които шият. Почивките им дори били след почивките на останалите служители, за да не се засичат. Твърди също така, че белите дрехи били занасяни във фирма за багрене, след което са се връщали във „ФИДА“ АД, където им слагали копчета и ги гладели. Прави извод, че във връзка с проверки от възлагащото дружество „Булгарконф“ относно качеството и технологията на изработването, ответникът П. е наредил да се прекрати дейността в отделения цех и двете шивачки са се върнали в производствения цех при останалите. Изрично сочи, че двете жени са работили в това ново звено в периода 2014-2016 г., около 2 години. Разбрала от съпруга си А.И., че изработените от двете шивачки дрехи са занасяни в гр.

Пещера на склад, при ответника.

Заявява, че „ФИДА“ АД не изработват нови модели. Използвайки готови кройки на „Булгарконф“ и след незначителни корекции създавали други модели дрехи.

Свидетелят твърди, че не знае да е имало нужда от нови модели.

Свидетелят

А.С.И., работил във „ФИДА“ АД в периода 1998 г. – март, април 2015 г., излага твърдения, че през 2014-2015 г. е бил шофьор в дружеството, като е извършвал разнос на дрехи и платове. По нареждане на ответника П. е занасял от платовете на „Булгарконф“ на двете шивачки Е. и И., работещи на третия етаж от производствена сграда на дружеството, които шиели панталони, палта и т. н. Те работели отделно от другите шивачки. Свидетелят твърди, че по нареждане на ответника е носил дрехи в гр. Пловдив за багрене и в гр. Пещера в кооперацията, където живеел П..

Заявява, че всички платове, конци и акцесоари от този трети етаж, които са били собственост на „Булгарконф“ е закарал с автомобил в гр. Пещера в една сграда. Счита, че тези две шивачки са шиели тайно, били заключени в сградата, само той и Т.И. са имали достъп до мястото, където са работели, останалите работници не са знаели какво се случва. От Пловдив идвали техонолози, които проверявали как се шие тяхната продукция и тогава „тайното“ шиене приключило, когато се разчуло за това. По нареждане на П. шивачките се върнали на работа в основния производствен цех за около месец и после били съкратени от работа. Твърди, че макар да е работил до март 2015 г., знае, че двете шивачки са шиели отделно от другите през 2014 г. и 2015 г. След прекратяване на трудовото му правоотношение с „ФИДА“ АД започнал работа в „Булгарконф“.