Решение № 261146 от 12.11.2020, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш Е Н И Е

12.11.20г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател: Георги

Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 15.10.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 17074/18г. и констатира следното:

Предявен е иск от В. Ч. против А. В. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законна лихва върху посочената сума за периода след 23.03.15г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 23.03.15г. – ответницата /в качеството на „автор“/ е публикувала /в интернет сайт kliuki-bg.com/ статия, в която са направени обидни – унизителни коментари /квалификации/, касаещи личността на ищцата. Конкретното съдържание на материала не е спорно по делото; същото е и установено в процеса със събрания доказателствен материал /в това число и с влязла в сила присъда на наказателен съд от 06.06.16г.; в дизпозитива на същата са изброени подробно – изчерпателно всички обидни, унизителни изрази – насочени към личността на ищцата/.

Искът е частично основателен /до размера на сумата 3 000 лева/:

Този праг на отговорност е определен от съда в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД при съобразяване на следните обстоятелства:

Процесният деликт - по смисъла на чл. 45 от ЗЗД /в случая и престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК/ е установен при условията на чл. 300 от ГПК /във всички свои елементи: вид, естество и съдържание/ в рамките на предходно проведено наказателно производство /приключило с осъдителна за ответницата присъда, като съдебният акт е бил проверен и в рамките на инстанционен контрол/. По настоящото дело не може да бъде приложена последицата по чл. 146, ал. 2 от НК /с оглед съдържанието на дизпозитива на наказателната присъда, преценено в контекста на правилата по чл. 148, ал. 1, т.

2 от НК и чл. 148, ал. 3 от НК/. Наказателният съд също е изложил съображения /различни от посочените/ досежно неприложимостта на „реторсията“.

Относно конкретния спорен елемент от състава на чл. 45 от ЗЗД /наличието на претърпяна от ищцата неимуществена вреда в причинно-следствена връзка с извършеното престъпление - деликт/:

Председателят на състава намира /принципно/, че: във всяка хипотеза на извършено престъпление /в това число и на такова по чл. 146 от НК, съответно по чл. 148 от НК/ наличието на неимуществени вреди /за пострадалия от престъплението/ следва да се – презумира. В тази връзка: обида /особено разпространена публично, т.е. – доведена до знанието на широка аудитория/ задължително /непременно/ би създала неприятни емоции в съзнанието на всеки човек /с нормално психично здраве/. Обратният извод не може да бъде защитен /обоснован/, тъй като същият противоречи пряко на обикновената житейска логика. Независимо от това - по делото бяха и събрани доказателства /гласни/ досежно конкретното измерение не претърпените от ищцата неимуществени вреди.

С оглед изложеното /предвид горните принципни и конкретни съображения/: защитната теза на ответницата /дори и обоснована с приетата по делото техническа експертиза/ може да наложи само – редуциране на заявената имуществена отговорност, но не и да я изключи изцяло. В контекста на този извод:

Събраният по делото доказателствен материал /преценен в съвкупност/ дава основание да се направи /може да обоснове/ извод, че: процесната обида е била предизвикана /провокирана/ от предходни действия на ищцата /направени публично - в телевизионно предаване коментари относно личността на ответницата и нейната майка/. Това обстоятелство /коментирано и от наказателния съд, съответно - отчетено от последния във връзка с правилото по чл. 54 от НК/ следва да бъде съобразено /по аналогия/ по настоящото дело при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и в контекста на правилата по чл. 118 от НК, чл. 124, ал. 2 от НК, чл. 132, ал. 1 от НК

/всички тези текстове регламентират привилегировани състави в полза на подсъдимия в хипотези - подобни на настоящата/. Именно изброените правни норми /съобразени от съда по аналогия, косвено/ позволяват – ограничаване на заявената имуществена отговорност до размера на горната сума.

Процесното обезщетение се определя от председателя на състава в контекста и на правилата по чл. 78а от НК и чл. 148, ал. 1 от НК - очертаващи предела на наказателната отговорност /обезщетението е съотнесено по размер: към средата на наказанието по чл. 78а от НК и към минимума на наказанието по чл. 148, ал. 1 от НК/, като съдът съобразява и конкретния размер на определената с наказателната присъда отговорност /която в случая също има имуществено – парично изражение/.

На последно място:

Съдът приема, че – процесната статия не е достигнала до особено широк кръг читатели /доколкото публикацията е била направена в не особено популярна интернет платформа/. Това обстоятелство също следва да бъде отчетено в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД /при определяне на размера на обезщетението/.

Основателен е и акцесорният иск:

В полза на ищцата следва да се присъди и законната лихва върху горната сума – за периода след 23.03.15г. /с оглед изричното – императивно правило на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.В.В. ЕГН ********** да плати на В.Д.Ч. ЕГН ********** сумата 3 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ - на основание чл. 45 от ЗЗД; законната лихва върху посочената сума от 23.03.15г. до цялостното й изплащане и 100 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ главния иск за сумата над 3 000 лева.

ОСЪЖДА В.Д.Ч. да плати на А.В.В. 1 575 лева - съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/.

ОСЪЖДА А.В.В. да плати на СГС 120 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: