Решение № 489 от 14.06.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Пазарджик , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20205220103488 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. Н. от гр. Пазарджик срещу Д. ИВ. ИВ. от гр. Пазарджик за предоставяне на ищцата на упражняването на родителските права върху общото им дете С.Д. И., определяне на местоживеенето на детето при майката и следващите от това присъждане на издръжка – поискан е размер от 220 лв. месечно – и режим на лични отношения с бащата, както и за постановяване на решение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето извън България до В. и страните от ЕС, без ограничение на пътуванията, за срок от пет години.

Правното основание на исковете е чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127а от СК.

В исковата молба се заявява, че страните имат сключено писмено споразумение за режима на личните му контакти с детето, но напоследък отношенията им се влошили, тъй като той извършил спрямо ищцата акт на домашно насилие. Той контактува с детето редовно според уговорката в споразумението и заплаща издръжка по своя преценка в размер 150 лв.

В исковата молба се твърди още, че когато страните съжителствали на съпружески начала, ответникът не участвал в разходите за жилището и детето, макар да работел в Испания; след заавръщането си започнал всеки ден да пие с приятели и да прави скандали, затова през октомври 2016 г. ищцата го напуснала заедно с детето.

Заявява се, че към момента ищцата има приятел, който работи във В. – гр. Лондон, а също в Лондон живее и братовчедка на ищцата, която я е поканила на гости за Коледа и да празнуват заедно с нея и с М.. Ищцата твърди, че не е свикнала да се отделя от детето и се 1 чувства по-спокойна, когато са заедно, детето също иска да посети В. и да се види с братовчед си. Твърди още, че е имала и други възможности да пътува в чужбина с детето, например на море в Гърция с близки и приятелки, но ответникът не е съгласен детето да пътува в чужбина. Тя от своя страна му е дала своето съгласие и той e ходил заедно с детето на почивка.

Постъпил е отговор от ответника, който заявява, че не оспорва иска за упражняването на родителските права, но не е съгласен с предлагания ограничен режим на лични контакти и с размера на издръжката. Оспорва и иска за заместване на съгласието му за пътуване на детето. Отрича фактическите твърдения на ищцата за неговото поведение. Твърди, че е осигурявал средства за издръжката на семейството, докато е работил в чужбина, и дори някои от сметките за домакинството да са заплащани от ищцата, средства за тях са осигурявали и той, и неговата майка. През годините неговите родители помагали на ищцата, помогнали и да завърши висшето си образование, а след това да започне работа в счетоводната кантора на майката на ответника. Отрича твърденията, че е пиел с приятели в дома им и е вдигал скандали. Отрича да е упражнявал психически или физически тормоз над ищцата. Счита, че тези твърдения се опровергават от приложените към отговора писмени справки, от които се вижда, че в Районна прокуратура – Пазарджик и РУП – Пазарджик от 2017 г. до момента не са постъпвали сигнали от ищцата срещу ответника, с изключение на случая от 17.11.2020 г., когато двамата се срещнали в кантората на майката по инициатива на бащата, за да съобщи той за своите притеснения относн пътуването на детето в чужбина, свързани както с пандемията от коронавирус, така и със “съмнителна кореспонденция” на детето с приятеля на майката – М.. Няколко дни преди това ищцата се била свързала с майката на ответника, за да поиска от нея да попита сина си за неговото съгласие за пътуването на детето, което тя и направила. Ответникът отначало се колебаел с оглед епидемичната обстановка, тъй като смятал, че не е време за пътуване, но за да вземе категорично решение да откаже съгласието си, роля изиграло и съдържанието на кореспонденцията, на която той се натъкнал, докато то било при него – детето изпращало на М. емотикони във формата на целувки или с текст “обичам те”, а той от своя страна моли С. да каже на майка си да и остави телефона, докато си пишат. По отношение на самата епидемична обстановка той счита, че пътуването крие риск за здравето на детето – макар то да няма хронични заболявания, агресивността на вируса не следва да се подценява, а освен това счита, че във всеки момент не могат да се предвидят измененията на действащите рестрикции за пътуванията и обхватът на бъдещите, а следва да се държи сметка и за това, че Обединеното кралство вече не е член на ЕС. До момента бащата не е отказвал съгласие за пътуване – майката се е обръщала към него само веднъж за такова пътуване, през 2018 г., и той го е дал. В отговора се твърди още, че бащата винаги е бил отговорен към родителските си задължения и към нуждите на детето, спазвал е постигнатата спогодба, а майката е тази, която не я изпълнява в частта за личните отношения, като често се случва тя да пречи на контактите на бащата и детето, поставяйки условия в колко часа да се прибере детето и определяйки продължителност на времето, прекарано с бащата, а понякога и детето бива 2 настройвано срещу бащата и самото то поставя условия за срещите си под натиск на майката. Твърди се освен това, че е извън възможностите на бащата да заплаща издръжка над минималната, предвид това, че е назначен на непълен работен ден и получава около 120 лева месечно. Ответникът иска по-разширен режим на лични контакти от предложения от ищцата и счита, че при неспазването на спогодбата от страна на майката дори сега, което прекъсва физическата връзка между бащата и детето за дълги периоди, при ограничен режим на лични контакти и при пътувания в чужбина ще се прекъсне емоционалната връзка между бащата и детето, при това – във възраст, в която е особено важно присъствието на бащата в живота на детето, както и на бабата и дядото от негова страна.

В хода на делото страните се представляват от пълномощници адвокати и поддържат становищата си. Ответната страна прави предложение за спогодба с подробно изложени и отразени в протокола от заседанието параметри, но то не е прието от ищцата.

С писмена защита ответникът допълва доводите си както за определяне на по-широк режим на лични отношения, така и за отхвърляне на искането за заместване на съгласието на бащата при пътуване или евентуално – за разрешение за такова пътуване само за срок от една година, след който срок детето ще е навършило 10-годишна възраст и ще може да бъде изслушано от съда, само за определен брой дни (предлага 30 дни), несъвпадащи с режима на лични отношения, без придружаване на детето от неуточнени трети лица, различни от майката, и само за държавите от ЕС, без В. – с оглед както съмненията на бащата за отношенията между дъщеря му и новия партньор на майката, така и заради това, че В. вече не е член на ЕС и българските съдебни решения са със съмнителна правна тежест там.

Липсва според ответната страна изобщо причина за пътуване в чужбина, искането е мотивирано със среаща с човек, за когото не са представени никакви доказателства какъв е, с какво се занимава в Лондон и доколко майката го познава. За режима на лични отношения се сочи, че бащата също като майкта има силна емоционална връзка с детето и тя се е установила от показанията на всички свидетели; има данни, че детето, когято е заедно с баща си, стои неотлъчно до него; детето е останало доволно от двете си пътувания с баща си до Италия и Гърция, той се е справил с грижите за него през това време, а самите пътувания са задоволили интелектуални потребности на детето. Не се е установило нищо негативно за родителските качества на бащата, дори напротив. Детето има нужда да общува с него, както и на него детето ще му липсва, когато в поредни седмици ще се случва да не го вижда.

Другата страна според ответника не е изложила никакви разумни доводи за отхвърлянето на предложението за спогодба, направено в съдебно заседание, което включва петата събота и неделя от месеца в месеците, когато има такава, рождените и именните дни на детето и коледните и великденските празници.

От събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания се установява следната фактическа обстановка:

Страните са родители на 9-годишната С. И., и до 2016 г. са живели заедно, а след 3 това майката е напуснала обитаваното от двамата жилище и е заживяла отделно заедно с детето. След раздялата си страните почти не са разговаряли помежду си, а контактите във връзка с детето са се осъществявали чрез майката на ответника или бащата на ищцата.

На 01.06.2017 г. родителите са сключили писмена извънсъдебна спогодба относно упражняването на родителските права и личните отношения с детето. Съгласно спогодбата детето живеели с майката, бащата следвало да заплаща издръжка в размер 140 лв. за в бъдеще и можел да взема детето при себе си всеки първи и трети петък от месеца, след детската градина в петък до 10,00 ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, а рождения си ден, именния си ден и Нова година детето следвало да празнува през четните години при бащата, а през нечетните – при майката.

Не е спорно, че до м. ноември 2020 г. спогодбата като цяло се е спазвала и от двете страни, макар те да не са общували пряко.

До този момент детето било пътувало два пъти с баща си в чужбина с цел почивка, за което майката дала съгласие.

През м. ноември 2020 г. ищцата помолила майката на ответника да говори с него за съгласието му тя да пътува с детето извън страната до В.. Приблизително по същото време, когато бил уведомен обаче от майка си за тази молба, ответникът видял в телефона на дъщеря си записи от нейна кореспонденция (чат) отпреди два месеца със сегашния приятел на майката – М., пребиваващ към момента също във В., където работел. Детето му пишело:

„обичам те“ и „да, но без теб не е същото“ като отговор на въпроса „добре ли си?“, а на свой ред М. бил написал на С. да каже на майка си да и остави телефона, като си пишат.

Разговорът бил воден около 22 ч. българско време. Съдържанието на съобщенията очевидно ядосало и притеснило ответника и дни по-късно, на 17.11.2020 г., той посетил работното и място, представляващо счетоводна кантора, наемана от нея съвместно с колежка. Както сам ответникът обяснява, целта на посещението била да и каже, че не е съгласен детето да пътува до В.. При пристигането си обаче той започнал да отправя към нея обидни изрази – наричал я „курва“ и „боклук“, заявил и, че ще падне още по-ниско, и т.н. Видимо бил в нетрезво състояние. Два дни преди това и бил изпратил и съобщения по телефона също с обидно съдържание по неин и на М. адрес. За тези две прояви срещу него била издадена заповед за защита на Т.Н. от домашно насилие със забрана да се доближава до нея за период от 6 месеца. Данни за протичането на срещата им и за съдържанието на телефонните съобщения се събират от приложеното по делото решение по молбата по ЗЗДН.

Пред социалните работници от Д“СП“ – Пазарджик, изготвили социалния доклад, детето е заявило, че бащата и дядото по бащина линия пият алкохол и се случва да имат скандали, което „напряга“ детето и го кара да се страхува да им гостува. Самото дете, отново според записаното в социалния доклад, никога не е бито от баща си. По думите на майката пред социалните работници, нейната връзка с М. е от около една година. М. има син на 12 години и майката счита, че той се държи и с нейната дъщеря по-отговорно, отколкото собственият и 4 баща.

По делото са разпитани двете баби на детето. Показанията на бабата по майчина линия в частта за това, че понякога детето се връща разстроено от посещения при бащата, когато той „прави номерата си“, подкрепят до някаква степен написаното в социалния доклад. Според другата баба, майката на ответника, на детето съзнателно се влияе от майката в посока да разреди посещенията при тях – това е неин извод въз основа на определени други факти, а не пряко наблюдение. Предвид данните от социалния доклад обаче, може да се предположи, че е възможно и изобщо да липсва подобно целенасочено влияние от страна на майката, а детето понякога да не желае да идва заради поведението на баща си и дядо си след употреба на алкохол. От друга страна, няма причини за съмнение в показанията на тази баба, С. И., за това, че извън тези епизоди детето се разбира добре с баща си, както и с нея. То се е върнало доволно от летуванията си в чужбина със своя баща, а в показанията на другата баба също се споменава, че ако бащата не прави „номера“, то се връща и от срещите с него доволно.