Решение № 164 от 11.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Варна, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20233100900127 по описа за 2023 година се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д.№ 127 по описа на Окръжен съд Варна за 2023г. е образувано по искова молба на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша ул.Околовръстен път №260, чрез пълномощник адв. Д. М. САК, с която е предявен иск за осъждане на Г. Е. Д., ЕГН **********, Д. А. М., ЕГН ********** и О. А. М., ЕГН **********, общо за ЧАСТ от дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41007/14.07.2008г., ведно с Приложение № 1 от 21.07.2008г., Допълнително споразумение от 10.12.2009г., Допълнително споразумение от 28.07.2010г., Допълнително споразумение от 09.02.2011г., Допълнително споразумение от 29.09.2011г., Допълнително споразумение от 16.05.2012г., Допълнително споразумение от 15.12.2012г., Допълнително споразумение от 30.07.2013г., Допълнително споразумение от 31.03.2014г. и Допълнително споразумение от 05.11.2014г., обявен за предсрочно изискуем, както следва:

1/ Д. А. М. ЕГН ********** и О. А. М. ЕГН ********** в качеството им на наследници - всеки поотделно, по 1/3 от наследствения дълг - главница в размер общо на 138 606.24 швейцарски франка - на починалия кредитополучател А. И. М. ЕГН ********** до размера на приетото от тях наследство, или по 46 202.08 швейцарски франка - представляващи 1/3 от 1 дължимата главница по договора за кредит за периода от 31.08.2017г. до 20.02.2023г. , съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 20.02.2023г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, които суми да заплатят солидарно с Г. Е. Д., ЕГН **********;

2/ Г. Е. Д. ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател, за общо претендираната сума в размер на 138 606.24 швейцарски франка представляващи главница по договора за кредит за периода от 31.08.2017г. до 20.02.2023г., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 20.02.2023г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че на 14.07.2008г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) Кредитодател и Г. Е. Д. и А. И. М., като кредитополучатели/солидарни длъжници е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41007/14.07.2008г., допълнен и изменен с Приложение № 1 от 21.07.2008г., Допълнително споразумение от 10.12.2009г., Допълнително споразумение от 28.07.2010г.,

Допълнително споразумение от

09.02.2011г.

Допълнително споразумение от

29.09.2011г.,

Допълнително споразумение от 16.05.2012г., Допълнително споразумение от 15.12.2012г., Допълнително споразумение от 30.07.2013г., Допълнително споразумение от 31.03.2014г. и Допълнително споразумение от 05.11.2014г.

Твърди се, че поради неизпълнение на задължението на кредитополучателите за заплащане на задълженията в срок и по размер цялото вземане по договора е обявено за предсрочно изискуемо, съгласно условията на договора и чл. 60, ал.2 от ЗКИ. Образувано е пред ВРС заповедно производство по ч.гр.д. № 14633/2017г. по описа на 26 с-в на Районен съд-гр. Варна, по което са издадени заповед за изпълнение № 8416/13.10.2017г. и изпълнителен лист № 11099/13.11.2017г.

Поради подаване на възражение по чл.414 от ГПК пред ВОС е образувано т.д. № 310/2018г., по което е установено със сила на пресъдено 2 нещо в постановеното Решение № 260061 от 29.07.2022г., че в полза на „Юробанк България" АД съществува вземане срещу Г. Е. Д. и А. И. М. в размер на 100 412.97 швейцарски франка, представляваща ЧАСТ от дължимата предсрочно изискуема главница по договора, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението- 25.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Съгласно Решение № 260070 от 31.10.2022г., с което е допълнено Решение № 260061 от 29.07.2022г., Окръжен съд - Варна постановява, че съществуващото вземане на банката в размер на 100 412.97 швейцарски франка се изчислява по курс „купува" на франка към лева към датата на усвояване на кредита на 24.07.2008г., съгласно приложение № 1 към договора за кредит, представляващи част от дължимата предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението на 25.09.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че останалата част от вземането за главница не е погасена от длъжниците, което обуславя правния интерес на банката- ищец от предявяване на настоящия иск. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите Ответниците депозират писмени отговори, в който оспорват изцяло иска.

Ответникът Д. А. М. твърди, че се е отказал от наследството на починалия си баща А. М. още преди предявяване на иска срещу него и конституирането му като ответник в производството, като ангажира удостоверение за вписване на отказа на Д. А. М. от наследството на А. И. М., съгласно Определение № 7728/26.06.2023 г. по ч. гр. д. № 20233110107929/2023 г. на РС - Варна, вписано под № 346/2023 г. и настоява за прекратяване на производството, водено срещу него, поради липсата на пасивна процесуална легитимация. Евентуално, оспорва иска на „Юробанк България" АД за осъждане на Д. А. М. в качеството му на наследник на починалия си баща А. И. М., за 1/3 от твърдения дълг в размер общо на 138 606.24 швейцарски франка, или 46 202.08 швейцарски франка, представляващи 1/3 от част от предсрочно изискуема главницата за периода от 31.08.2017 г. до 20.02.2023 г. по договор за кредит за покупка на недвижим 3 имот № H L 41007/14.07.2008 г., приложение и девет допълнителни споразумения към него, като се присъединява изцяло към и навежда от свое име всички твърдения, оспорвания, възражения, правни доводи, доказателствени и други искания, наведени от Г. Е. Д. и О. А. М. в подадения от тях отговор на искова молба с вх. № 15742/23.06.2023 г., в т. ч. възраженията за погасяване по давност на исковото вземане, за неравноправност на договорната клауза на чл. 6, ал. 2 и за нищожност на целия договор за кредит.

Ответниците от Г. Е. Д. и О. А. М. подават писмен отговор с вх. № 15742/23.06.2023 г., който след изричното му конституиране като страна по делото отв. О. М. изцяло поддържа, в т. ч. възражението за погасяване по давност на исковото вземане, за неравноправност на договорната клауза на чл.

6, ал. 2 и за нищожност на целия договор за кредит.

В писмения отговор отв. Г. Д. признава, че пълната предсрочна изискуемост на кредита е настъпила на датата на обявяването с връчване на нотариални покани на Г. Д. на 31.08.2017 г. и на А. М. на 22.08.2017 г.

Въвежда възражение за погасяване по давност на предявеното с исковата молба вземане, като се позовава на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, и сочи, че давността погасяване на исковото вземане е започнала да тече от 31.08.2017 г.

- деня, в който вземането е станало изискуемо, и е изтекла на 31.08.2022 г., а исковата молба по настоящото дело е подадена на 27.02.2023 г., след като вземането вече е било погасено по давност.

Сочи, че съгласно чл. 116а ЗЗД, когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част.

Настоява се, че с предявяването и уважаването на предходния частичен иск давността за непредявената с него част от вземането, която е предмет на настоящото производство, не е прекъсната и тази част е погасена по давност.

Въвежда възражение за неравноправност на договорната клауза на чл. 6, ал. 2, изр. първо, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП и по силата, на която погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове.

Като се позовава на практика на СЕС сочи, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, следва да бъде преценена за неравноправност в настоящото 4 производство, тъй като такава преценка не е направена в предходните производства и двете влезли в сила решения не се ползват със сила на пресъдено нещо за действителността на тази клауза, нито по друг начин са преклудирали възможността на потребителите да я оспорят и правомощието на съда да се произнесе по този въпрос.

Конкретно се твърди, че подобна клауза, включена в договор за кредит в чуждестранна валута, по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, възлага валутния риск върху потребителя, не е изразена на ясен и разбираем език, не отговаря на изискването за добросъвестност и създава съществено неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Сочи се, че механизмът за опреД.е на размера на кредита в швейцарски франкове, предвиден в клаузите на чл. 1, чл. 6, ал. 2 и приложение 1 към договора за кредит, не отговаря на изискването за прозрачност, тъй като валутният курс на швейцарския франк, по който е определен размерът на кредита, посочен в приложението, е поставен в зависимост единствено от волята на банката и се определя по търговски курс „купува" за швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България" АД към датата на усвояване на кредита и се посочва в приложение № 1. При неяснота относно факторите, от които зависи приложимият обменен курс, не е спазено изискването в договора за кредит да са изложени прозрачно основанието и механизмът на конвертиране на чуждестранната валута, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи на договора, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. 4.3. Уговореното в чл. 6, ал. 2 задължение на потребителите в швейцарски франкове е в тяхна вреда, тъй като те могат да закупят и престират швейцарска валута само по нейния актуалния пазарен курс към датата на плащането, който е значително по-висок от курса към датата на сключване на договора. Счита се, че неравноправните клаузи за погасяване на кредита в швейцарски франкове и прехвърляне на валутния риск върху потребителя са нищожни, не го обвързват и съдът е длъжен да не прилага тези клаузи така, че те да нямат задължителна сила за потребителя.

Настоява се, че неравноправността на клаузите на чл. 6, ал. 2 във връзка с чл. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 21, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит лишава от правно основание иска за вземането в швейцарски франкове, 5 уговорено в тези клаузи.

На трето място се въвежда възражение за възражение за нищожност на целия договор за кредит. Конкретно се сочи, че договорът за кредит е недействителен в цялост поради неравноправността на клаузите на чл. 6, ал. 2, по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен - швейцарски франкове, и свързаните с нея чл. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 21, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 относно валутния риск.

Настоява се, че неравноправна клауза за погасяване на кредита в швейцарски франкове и прехвърляне на валутния риск върху потребителя определя основна, характеризираща този договор престация, попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора" по смисъла чл. 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО и след премахването й съдът няма правна възможност за запазването на договора. Като се позовава на практика на СЕС се твърди, че съдът не е овластен да допълва или да изменя договор за кредит в чуждестранна валута, като тълкува, преразглежда, изменя, заменя, замества или по друг начин променя съдържанието на неравноправните клаузи за погасяване на кредита в чуждестранната валута, в която е уговорен и възлагане на валутния риск върху потребителя, вместо просто да не приложи тези клаузи и да обяви договора за недействителен. Настоява се, че не е допустимо договорът да бъде обявен за действителен и задължението на потребителя да бъде адаптирано посредством промяна на валутата на договора или посредством опреД.е на максимален размер на обменния курс на тази валута.