Решение № 1186 от 09.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1186 гр. Варна, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110202125 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. Н. Б. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 26-8703-000041/23.04.2026г. на ВПД началник сектор в ОДМВР-Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“- Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 153,39 евро, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление, което намира за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че е притежавал свидетелство за управление на МПС, чийто срок на валидност е изтекъл; предприел е необходимите действия за издаване на ново такова, но му се е наложило ползването на автомобил преди снабдяването с валидно свидетелство. В тази връзка намира, че погрешно е третиран като неправоспособен водач от актосъставителя, като счита, че изтичането на срока на валидност на СУМПС не води до отпадане на придобитата от водача правоспособност. Изтъква, че не му е налагано наказание, свързано с лишаване от право да управлява МПС и свидетелството му не е било отнето, поради което отрича извършването на вмененото му нарушение. Позовава се на обстоятелството, че на следващата дата1 30.03.2026г. му е било издадено валидно свидетелство за управление на МПС и следователно правоспособността му не е отпаднала с изтичането на срока на валидност да предходния документ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.П. Б., който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Привежда и доводи за маловажност на случая, предвид издаването на СУМПС на следващия ден. Претендира присъждането на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят притежавал свидетелство за управление на МПС, издадено на 26.02.2015г., но срокът му на валидност изтекъл на 26.02.2025г. Въпреки това на 29.03.2026г. около 14,12 ч. Б. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Ц 300 4 Матик” с рег.№ *** *** в гр.Варна, в посока бензиностанция „Бенита“. Същевременно на посочената улица бил извършван контрол за спазване на ЗДвП от служители на сектор „Специализирани полицейски сили“-Варна, които спрели Б. за проверка. Тъй като водачът не представил свидетелство за управление на МПС, св.Г. С. направил справка по електронен път, при която установил, че по отношение жалбоподателя няма издадено такова. Проверяващият преценил, че Б. не притежава нужната правоспособност, поради което на същата дата му съставил акт за установяване на административно нарушение за това, че управлява МПС, без да е правоспособен водач. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 23.04.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д. Б. била наложена глоба в размер на 153,39 евро, съответстващи на 300,00 лева, за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетеля Г. К.

С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

2

Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не извлича ползи от твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо го е познавал, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените показания. Свидетелят предоставя информация за обстоятелството, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС, за липсата на валидно СУМПС в този момент и за изявленията, направени от водача по този повод.

От приобщените писмени доказателства с най-голямо значение е изисканата в хода на съдебното производство справка за издадените на жалбоподателя български свидетелства за управление на МПС, от която е видно, че срокът на валидност на СУМПС №***, а следващото СУМПС с №***. От справката и придружаващите я документи се установява също, че Б. е подал заявление за издаване на СУМПС на 26.03.2026г., но на 30.03.2026г. е доплатил за ускорена услуга и документът е бил издаден същия ден.

В проведеното на 26.06.2026г. съдебно заседание адв.Б. е заявил, че държи на разпита на св.И. П., който е участвал при извършването на проверката. Поради пропуск свидетелят не е бил призован за следващото съдебно заседание. Доколкото обаче адв.Б. не е поддържал искането за разпит на посочения свидетел и при положение, че между страните няма спор относно релевантните за отговорността на санкционираното лице обстоятелства /управлението на МПС при липса на валидно свидетелство за правоуправление/, съдът приема фактическата обстановка по делото за установена и без разпита на св.П..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. н а министъра на вътрешните работи ). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното 3 лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Следва да се отбележи, че от страна на жалбоподателя по начало не се навеждат твърдения за нарушения на процесуалните правила, а такива не се констатират и служебно от съда.

По приложението на материалния закон съдът установи, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да издири правилно относимата към нарушението правна норма. В наказателното постановление се приема, че жалбоподателят е нарушил нормата на чл.150 от ЗДвП, според която всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността. Доколкото жалбоподателят не е обучаващ се кандидат, същият е бил задължен да управлява МПС само при наличие на съответна правоспособност. В съдебната практика е дискусионен въпросът дали изтичането на срока на валидност на свидетелството за правоуправление води до отпадане на правоспособността на водача, до издаването на нов документ. В по-отдалечени във времето съдебни актове се приема, че изтеклият срок на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство не прави водача неправоспособен, тъй като той няма за последица загубване на придобитата правоспособност, а е основание за подмяна на свидетелството. (В този смисъл е напр. Решение № 281 от 22.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 292/2009 г., II н. о., НК). Впоследствие обаче тази позиция е преосмислена, като в редица съдебни актове се изразява становище, че свидетелството за управление на моторно превозно средство е удостоверителен документ със законово определен срок на валидност. Той не е официален удостоверителен документ, който до края на живота на съответното лице удостоверява притежавана правоспособност. Изтъква се, че в редица случаи законодателят обвързва наличието на определена правоспособност и с даден срок, след изтичането на който тя или се прекратява, или се подновява след надлежното удостоверяване от съответното лице, че то продължава да отговаря на изискванията, необходими за нейното притежаване. Конкретно придобиването и запазването във времето на правото да се управлява МПС е поставено в зависимост от кумулативното наличие на две групи изисквания- първата група включва съвкупността от знания, умения и поведение, които позволяват управлението на МПС, а към втората група се отнасят физическата и психическата годност за управление на МПС.

Последните следва да са налице както при първоначалното издаване, така и при периодичното подновяване на СУМПС. За установяване наличието на двете изисквания законодателят е създал специален ред - изпит пред оторизиран от държавата правен субект за проверка на знанията, уменията и поведението, провеждан при първоначалното признаване на

4 правоспособността, и медицински преглед от компетентно медицинско лице.

Законодателят е приел, че придобитите знания, умения и поведение не се нуждаят от последваща проверка, освен ако лицето не е загубило правоспособност в хипотезата на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Проверка на физическата и психическа годност за управление на моторно превозно средство обаче се изисква не само при първоначалното признаване на правоспособността, но и след изтичане на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС. Законодателят е приел, че на определен период от време е необходимо да бъде извършвана проверка на физическата годност на лицето, което е придобило правоспособността и поради това правоспособността не се придобива безсрочно, а за срок от десет години. С изтичането на съответния срок знанията, уменията и поведението на водача, при липса на законово определените нарушения, не се проверяват, но физическата годност следва да бъде проверена и само ако е налице доказано съответствие на установените медицински изисквания, лицето придобива право да управлява моторно превозно средство за следващия десет годишен период.

Действащата правна регламентация дава основание правото на управление на моторно превозно средство да се разглежда като срочно право, като с изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява моторно превозно средство, същото се прекратява.

Правото може да бъде продължено, но не автоматично, а при наличието на определени условия, доказването на които става по определен ред и е в тежест на правоимащия. (В този смисъл са Решение № 209 от 19.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1087/2017 г., III н. о., НК; Решение № 70 от 7.04.2016 г. на ВКС по н. д.