Протоколно определение № 8744 от 17.05.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 8744 гр. София, 15.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА и прокурора К. Сп. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Частно наказателно дело № 20231110205621 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 16:00 часа се явиха:

ЛИЦЕТО, ПРЕДЛОЖЕНО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ Д. К. С., редовно уведомена, явява се.

СВИДЕТЕЛЯТ Е. Д. М., редовно уведомена от предходното съдебно заседание, явява се.

Не се явява заседание. адв. М. К., редовно уведомена от предходното съдебно В ЗАЛАТА се явява психиатърът д-р С. С., редовно уведомен от предходното съдебно заседание.

В ЗАЛАТА се явява адв. С. К., редовно уведомен от предходното съдебно заседание.

ЛИЦЕТО, ПРЕДЛОЖЕНО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ: Знам за какво е делото. Нямам против да ми е защитник адв. К..

АДВ. К.: Запознат съм с материалите по делото. Готов съм да поема защита на лицето, предложено за принудително действие.

СЪДЪТ предвид задължителния характер на защита, изявленията на лицето, предложено за принудително действие и адв. С. К., и на осн. чл.158, ал.4 от ЗЗдр. и чл.94, ал.1, т.2 и т.9 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв. С. К. от САК за служебен защитник на лицето, 1 предложено за принудително действие Д. К. С. в настоящото производство.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ЛИЦЕТО, ПРЕДЛОЖЕНО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИЦЕТО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО

ДЕЙСТВИЕ по представен документ за самоличност – международен паспорт:

Д. К. С., родена на ХХХХХХХХХХ г. в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана, неомъжена, с основно образование, безработна, живуща в гр. ХХХХХХХХХХ, ул. „ХХХХХХХХХХХХХХХ“ № 38, ет.2, ЕГН **********.

СЪДЪТ разясни правата на лицето, предложено за принудително действие.

ЛИЦЕТО, ПРЕДЛОЖЕНО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ: Разбирам правата си. Няма да правя отводи.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ по представен документ за самоличност – лична карта:

Е. Д. М., 45 г., българка, български гражданин, неосъждана, живуща в гр.

София, ж.к. „ХХХХХХХХХХ“, бл.156, ет.2, ап.202, вх.Б, майка на Д. С..

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетеля правото й по чл. 119 НПК да откаже да свидетелства.

СВИД. М.: Разбрах правото да откажа да свидетелствам. Желая да свидетелствам.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свид. М. наказателната отговорност по чл. 290 ал. 1 НК.

2

СВИД. М.: Разбрах наказателната отговорност и обещавам да казвам истината.

Свид. М. бе изведена от залата до разпита й.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПСИХИАТЪРА

С. Г. С., 49г., българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство с лицето, предложено за принудително действие.

СЪДЪТ припомни на вещото лице отговорността по чл.291, ал.1 НК.

ПСИХИАТЪРЪТ обеща да даде вярно становище по съвест и знание.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие, както и искания за отводи.

АДВ. К.: Нямам искания по реда на съдебното следствие, както и искания за отводи.

СЪДЪТ, като взе предвид, че са налице процесуалните изисквания на чл.271-275 НПК и на основание чл. 276 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА предложение от прокурор при СРП по реда на чл.157 от Закона за здравето за преценка налага ли се провеждане на задължително лечение по Закона за здравето по отношение на Д. К. С..

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ЛИЦЕТО ЗА ПРИНУДИТЕЛНО

ДЕЙСТВИЕ: Знам за какво е делото. Разбирам искането на прокурора.

Желая да кажа, че съм в шок. Напълно съм здрава, няма какво повече да кажа.

Има хора, които са го изкарвали, че проявявам агресия към близки хора.

Случи се това, че аз бях емоционално, психически, физически манипулирана и третирана като боклук в моето семейство. Така се отнасят с мен майка ми, приятелят на майка ми, сестра ми, баща ми. Всички се отнасят с мен по отвратителен начин.

В момента живея с моята баба. Баба ми, каквото и отношение да има, не е стигало до агресия. Когато съм имала нужда някой човек да застане до мене, не е била до мен, не е била с разбиране.

3

Искам да кажа, че от много малка ми се повтаря, че не ставам за нищо, че съм лъжкиня. Приятеля на майка ми бях длъжна да го търпя десет години. На 17 години ме изнасили. Баща ми ме заключва в тоалетни и ми обезобразява физиономията. Зъбите са ми изпотрошени заради сестра ми. Тя ме изкарва гола навънка и накрая вика полиция. Кара ме да изглеждам така, че аз съм виновна.

Това е така, откакто майка ми си хвана приятел, бившия й приятел С..

Коренно се промени всякакво отношение към мен. Аз се чувствах емоционално отблъсната. Просто исках внимание, но аз от малка не го получавах. С. само седеше и ме обиждаше. Говореше ми, че съм лъжкиня.

Спомням си, че беше казал на майка ми че ще стана курва, посягал ми е, не един път. Навръх Нова година, на първи януари аз бях изнасилена в детската си стая, на 17 години от него. Събудих се на следващия ден чисто гола, докато майка ми спеше в другата стая. Споделих на майка ми затова, но тя не ми повярва. Между другото, това нещо, че сме ходили по психолози, единствения труд, който се положи, беше да седнем и психоложката да ни обясни за какво става въпрос, кога ще ме вземе и така-така, стана въпрос за пари и дотам с помагането. Уж да бъда разбрана и т.н.

Споделих на баща ми за изнасилването, но той е такъв човек, пие много алкохол, емоционално е нестабилен, има биполярно разстройство, посяга.

Обезобразявал е майка ми и мен. Разбиране ли да се иска от този човек, па камо ли да ти помогне с нещо?!

Исках да отида в полицията. Аз на следващия ден веднага казах на мама това нещо, но тя не ми повярва. Никой не ми повярва. Буквално аз трябваше да се справям сама, да не мога да погледна човек. Стоях в стаята си в продължение на три години и не излизах, защото не можех да погледна абсолютно никой. Беше ме срам и не получих никакво разбиране от семейството си, от хора, които твърдят, че ме обичат и са до мен, и в крайна сметка аз излизам лудата.

Не работя, не уча. Денят ми минава като ставам, чистя, разхождам кучето. Излизам, пия кафе. Занимавам се с биокозметика, това е един вид пирамида. Това не го считам за работа, а го считам като вид комуникация, допир до хората и т.н. Води ми някакви доходи, но не са толкова високи, за да го приемам като сериозна работа. Ако има клиент, който иска да си купи 4 козметика или да бъде част от моя екип, се виждам с него, обяснявам как стоят нещата. Излизам с приятеля ми, гледаме филм, кучето пак се извежда и т.н.