Решение № 469 от 21.12.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Смолян, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100685 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. С. Р. против „*“ АД гр.София, в която се твърди от ищцата, че между страните е сключен договор за паричен заем № *, придружен от Погасителен план към него, сключен е и Договор за предоставяне на гаранция № *, сключен между ищцата и „*“ ЕООД.

Съгласно чл. 2 от Договора за заем, заемодателя предава в собственост на Заемателя сумата от 300,00 лв., а Заемателя се задължава да върне същата на Заемодателя при следните условия: Размер на двуседмичната погасителна вноска в лева: 35.02 лева, Срок на заема в седмици: 10, Брой вноски: 10, на следните датите на плащане на всяка от погасителните вноски: 06.03.2022, 05.04.2022, 05.05.2022, 04.06.2022, 04.07.2022, 03.08.2022, 02.09.2022, 02.10.2022, 01.11.2022, 01.12.2022 ; Фиксиран годишен лихвен процент по заема: 35,00%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Размерът в лева на договорната лихва се равнява на разликата между общо дължима, посочен в т.7 и заемната сума. Условията за прилагане на годишния лихвен процент, посочен в т.6: Лихвеният процент е валиден за целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора- 0,10% Обща сума, дължима от Заемателя като се вземат предвид допусканията, посочени в т.8- 350,20 лв. Общата сума се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на настоящия договор и е изчислена към момента на неговото сключване. Годишен процент на разходите 1 на заема: 40.69 % ГПР е изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл.19 от Закона за потребителския кредит и Приложение №1 към него. При изчисление на ГПР са взети 3 предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор. Условия за усвояване на цялата сума по заема- веднага след сключване на настоящия договор.

Съгласно чл. 3 от Договора за заем, с подписването на настоящия договор Заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. Съгласно чл. 4, ал.1 от Договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "*" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „ период на просрочие от 0 до 30 дена“ ; Поръчителите подписват договор за поръчителство, който изпращат на адреса на управление на Заемодателя, посочен погоре в настоящия договор. 2. Банкова гаранция с бенефициер Заемодателя, за сумата по чл. 2, т.7, със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от Заемодателя Дружествогарант, което предоставя гаранционни сделки. За съжаление не разполага с погасителния план към договора за заем.

Към договор за паричен заем № * е налице и Договор за предоставяне на гаранция № * от 01.02.2022 г, сключен между ищцата и „*“ ЕООД. Съобразно преамбюла към договора, потребителят е одобрен за получаване на паричен заем и съответно е сключил договор за паричен заем № * с "*“ АД. Потребителят е отправил искане към „*“ ЕООД, последното да предостави гаранция за изпълнение на задълженията на Потребителя към "* " АД по посочения договор за паричен заем, а след преценка от страна на „*“ ЕООД, същото дружество е взело решение за сключване на настоящия договор. Съгласно чл.1 ал.1 от Договора за гаранция, Потребителят възлага, а Гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане ( за изпълнение на парични задължения) в полза на "*" АД с наредителПотребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на Потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: 1. задължение за връщане на заемната сума в размер на 300 лв. 2. задължение за плащане на възнаградителна лихва 4 3. задължение за плащане на законната лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни 2 разноски адвокатски хонорари. Съгласно чл.1 ал.2 от Договора Гаранцията се издава от Гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписването на настоящия договор и в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4 т.1 и чл.4 т.2 от Договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение- поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Съгласно чл.2 от Договора за гаранция, настоящия договор влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл.4 т.1 и чл.4 т.2 от Договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение- поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За избягване на съмнение, настоящият договор не поражда правни последици, в случай че потребителят предостави на "* " АД едно от обезпеченията по чл.4 т.1 или чл.4 т.2 от Договора за паричен заем.Съгласно чл.3 ал.1 от Договора за поемане на задължението по чл.1, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 239,80 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 23,98 лв. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем. Съгласно чл.3 ал.2 от Договора потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем. Съгласно чл.3 ал.3 от Договора "*" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този Договор съгласно ал.1 на настоящия член и всички други вземания на гаранта по този Договор. В случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "*" АД и на задължението на потребителя към гаранта по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.

Сочи се от ищцата, че „*“ ЕООД е дъщерно дружество на "*" АД и е налице свързаност между двете дружества. Нито в Погасителния план, нито в Договора за потребителски кредит, нито в Договор за предоставяне на гаранция не е посочено какво точно се включва в ГПР – например, дали в ГПР се включва възнаграждението за дружеството гарант, което е свързано лице с дружеството кредитодател (тъй като дружеството кредитодател е едноличен собственик на капитала на дружеството гарант).

Общият размер на заплатеното от ищцата възлиза на 584, 02 лева. Ищцата е заплатила чрез платежни нареждания сумата от 360 лева, а съобразно чл.1 от Анекс към договор за паричен заем № 4581184 „ с подписването на настоящият договор, страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на Заемателя, като същият заявява че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем № *, в размер на 224,02 лева. Съгласно чл.3 ал.2 от анекса, страните правят изрично изявление за прихващане на насрещните изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор, Заемодателя прихваща задължението на Заемателя, посочено в предходната алинея. След извършването прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателя изплаща на Заемателя остатъка от заемната сума по този договор.

Според ищцата Договор за паричен заем № * е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 23 от ЗПК всички 3 заплатени по последния суми (извън главницата) са недължимо платени и подлежат на възстановяване от страна на Дружеството. Аргументите за недействителността на Договора са следните: 1) Не е посочено кои точно разходи формират ГПР. В съдебната практика се приема (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2218/2022 г.): „че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване /Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС/. Решението (C-448-17) има следната мотивировка: т. 64 „Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който кредитният договор е сключен“. Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение (вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosť, C 76/10, EU:C:2010:685, т. 69 и 70).“ Т.66 „Следва да се добави, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.“ По дело C-453/10 се използват следните аргументи: „40 Накрая, от член 6, параграф 1 от Директива 2005/29 следва, че заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е измамна или по някакъв начин, включително посредством цялостното представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на един или няколко от посочените в член 6, точка 1 аспекти и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Между посочените в тази разпоредба аспекти е именно цената или начинът на изчисляване на цената. Впрочем търговска практика като разглежданата по делото в главното производство, изразяваща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, което обстоятелство националният съд трябва да провери, тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. При тези обстоятелства, както по същество отбелязва 4 генералният адвокат в точка 125 от заключението си, установяването на нелоялния характер на дадена търговска практика е един от елементите, на които компетентният съд може да основе преценката си относно неравноправния характер на договорните клаузи по силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13. Що се отнася до последиците, които трябва да има констатацията, че грешното посочване на ГПР представлява нелоялна търговска практика, при преценката на действителността на съответния договор в неговата цялост от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13… .С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че търговска практика като разглежданата по делото в главното производство, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, доколкото подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел…“ Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай. По дело C-448-17 се използват следните аргументи: 68 Предвид гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че договор за потребителски кредит, от една страна, не посочва ГПР, а съдържа само математическа формула за изчисляването му, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, и от друга страна, не посочва лихвения процент, е решаващ фактор в рамките на анализа на съответната национална юрисдикция за това дали клаузата от този договор относно разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на посочената разпоредба. Според заключението на генералния адвокат по дело OP-C-453-10: 117. По отношение на възможността за причисляване към изброените в член 4, параграф 2 от Директива 93/13 предмети следва да се отбележи, че законодателят на 8 Съюза счита посочването на годишния процент на разходите за важно, защото в крайна сметка то засяга основен предмет на договора за кредит. Всъщност то дава информация за разходите, които кредитополучателят трябва да възстанови на кредитодателя за отпуснатия кредит. Така в цялостната структура на правата и задълженията на страните по договора за кредит годишният процент на разходите представлява полагаща се на кредитодателя основна престация. Ето защо клауза, която съдържа невярна информация за разходите, например поради погрешно изчислен годишен процент, подлежи на контрол по член 4, параграф 2 от Директива 93/13, при условие че не е изразена на ясен и разбираем език. 118. Основания за подобно заключение се откриват в Решение на Съда по дело Pohotovosť, което показва известни сходства с настоящото дело. В това дело Съдът inter alia е разгледал въпроса дали непосочването на годишния процент на разходите в договор за кредит може да бъде решаващ фактор в рамките на анализа на националната юрисдикция за това дали клауза от договор за кредит, която се отнася до неговите разходи и в която не е посочен годишният процент на разходите, е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на член 4 от Директива 93/13. Съдът е дал утвърдителен отговор на този въпрос(55), като е възложил на 5 националната юрисдикция в рамките на оценката на конкретния случай да провери дали въпросната клауза отговаря на споменатите по-горе условия да бъде изразена на ясен и разбираем език. В горния смисъл е съдебната практика, която приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение - така Решение № 16 от 26.05.2021 г. по в. гр. д. № 57/21 г. на ОС-Търговище, Решение № I- 272 ог 15.01.2021 г. по в. гр. д. № 2669/20201. на ОС- Бургас, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен състав.