Решение № 10 от 14.01.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Тетевен, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100674 по описа за 2024 година

Предявен са осъдителни искове,при условията на обективно и субективно съединяване,с посочено основание чл.79,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди,че ответникът е ползвал банков кредит,съгласно сключен с него договор за потребителски кредит за издаване на кредитна карта №к.На дата 02.06.2023г същият е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и лихва,като е изпаднал в забава.Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и лихва,считано от датата на изпадане в забава-02.06.2023г. Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 20.12.2023г,с връчена покана до длъжника.

Към датата на исковата молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за главница,лихви,такси и разноски по договора с ищеца.

Към датата на депозиране на исковата молба,размерът на вземането е следния:

-Главница в размер на 970.00 лева,дължима за периода от 02.06.2023г.-30.01.2024 година.

-Възнаградителна лихва в размер на 99.98 лева за периода 02.06.2023г-20.12.2023г.

-Мораторна лихва в размер на 319.38 лева за периода от 02.06.2023г до 30.01.2024г.

Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответника да му заплати претендираните суми,които са в общ размер на 1389.36 лева.

1

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.счетоводната експертиза,изготвена и защитена от вещото лице Р. Х.,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Приложен е договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №к;г,сключен между страните,като в приложено извлечение от счетоводните книги на ищеца/банката/ е отразен предоставен кредитен лимит в размер на 1000.00 лева/същата е констатацията и в съд.-счетоводната експертиза/.В договора/респ.счетоводната експертиза/ е отразен 18.90% фиксиран годишен лихвен процент при покупки,теглене в брой,при превод чрез посочена система и при начисляване на такси.Също 31.73% годишен процент на разходите.

В експертизата е отразено,че непогасената главница по договора е в размер на 970.00 лева,формирана на 10.04.2023г чрез теглене на сумата в брой,договорната/възнаградителна лихва е в размер на 101.10 лева,изчислена за периода от 10.04.2023г до 08.12.2023 година,лихвата за просрочие е в размер на 72.91п лева,изчислена за периода от 10.05.2023г до 08.901.2024 година,посочени са такси и други начисления в размер на 245.35 лева за периода от 10.04.2023г до 30.01.2024 година.

Приложена е показана за доброволно изпълнение до длъжника/стр.95 от делото/,връчена на майката на длъжника на дата 20.12.2023 година,с която ищецът го е поканил в седмодневен срок от получаването и да му заплати дължима сума в общ размер на 1250.70 лева,от които 1113.44 лева главница и договорни лихви в размер на 137.26 лева.Също така длъжникът е поканен да внесе и 36.00 лева по сметка на посочен ЧСИ.

В извлечението от кредитна карта на ищеца няма отразени вноски за погасяване на задължения.

Приложена втора покана/стр.10 от делото/ касае други правоотношения между страните, с друг източник и съдът не я цени като доказателство,релевантно за спора.

След изслушване на заключението на съд.-счетоводната експертиза и с оглед констатирано разминаване в периодите на претендираните вземания за договорна и мораторна лихва и в изпълнение на указания на съда,с писмена молба/стр.98 от делото/ ищецът е конкретизирал периодите,за които претендира съответните лихви,както следва:възнаградителна в размер на 99.98 лева за периода от 02.06.2024г до 20.12.2023г и мораторна лихва в размер на 319.38 лева за периода от 02.06.2024г до 30.01.2024г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема за безспорен факта, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на сключен договор за кредит/кредитна карта/,имащ характеристиките на договор за потребителски кредит, намиращ своята правна 2 регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Договорът,в писмена форма и подписан от страните,е приложен по делото.

По делото не са наведени възражения за недействителност на договора,като решаващият състав не намира,че същият съдържа и неравноправни клаузи.

В конкретния случай съдът приема,че договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент , описани са условията за прилагането му , посочен е ГПР и другите условия,свързани с договора.

На основание заключението на съд.-счетоводната експертиза,съдът приема за доказан и факта,че кредитодателят/банката/ е изпълнила основното си задължение за предоставяне в заем на кредитополучателя определена парична сума,като на дата 10.04.2023 година ответникът е изтеглил в брой сумата от 970.00 лева,съвпадаща с размера на претендираната от ищеца главница.

Кредитодателят е обявил предсрочната изискуемост на задължението по договора на ответника,видно от поканата за изпълнение-стр95 от делото.

От извлечението от счетоводните книги на банката и заключението на съд.счетоводната експертиза се установява,че няма отразени вноски за погасяване на задължението на ответника,поради и което съдът приема за основателен и доказан предявеният иск,в частта на претендираната главница от 970.00 лева.

По отношение на останалата част от претендираното вземане-за възнаградителна и мораторна лихви:

В исковата молба ищецът е посочил размер на тези вземания и периоди на дължимост,различаващи се от размерите и периодите,посочени в заключението на съд.счетоводната експертиза.

С оглед на констатация за посоченото разминаване,съдът,на основание чл.129,ал.4 от ГПК,с определение,постановено в съдебно заседание на 27.11.2024г е вменил в задължение на ищеца за конкретизира претенциите си за лихви,в т.ч. да конкретизира и периодите на дължимост на същите.

С допълнителна молба/стр.98 от делото/това разминаване не е отстранено,напротив,в тази молба/вероятно се касае и за допусната техническа грешка/,ишецът е посочил съвсем различни/нови/ периоди на дължимост на вземанията,т.с. начален период на лихвите от 3

02.06.2024г.

В заключението на съд.-счетоводната експертиза по отношение вземането за възнаградителна лихва е посочена сума от 101.10 лева,изчислено за периода от 10.04.2023г до 08.12.2023 година,а за мораторна лихва в размер на 72.91 лева за периода от 10.05.2023г до 08.01.2024 година.

Ищецът се е запознал както със заключението на експертизата/видно от молбата на стр.71 от делото/,така и с указанията на съда,в които са отразени посочените разминавания,но не е направил изявления и предприел процесуални действия за доказване на претенцията си като основание и размер.

В предвид горните съображения,искът за осъждане на ответника да му заплати възнаградителна и мораторна лихва се възприема за недоказан от съда и същият подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото и съгласно чл.78,ал.1 от ГПК,на ищеца се дължат от ответника следните разноски: държавна такса върху уважената част от иска в размер на 50.00 лева; разноски за депозит за вещо лице в размер на 200.00 лева;

По отношение размера на адвокатското възнаграждение: По делото са налични само доказателства за упълномощаване от ищеца на определено адвокатско дружество,респ. адвокати Ц. и Г.,да го представляват в производството,но липсват данни за договорено и най-вече заплатено адвокатско възнаграждение.

Приложено е преводно нареждане за сума в размер от 480.00 лева/стр.74 от делото/.Същото обаче е от дата преди завеждане на исковата молба-01.02.2024 година,а като основание за превода на сумата е посочено заповедно производство срещу П. К. П..

На основание горните съображения съдът не присъжда на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното,съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,П. К. П.,ЕГН:9912033063 от град Ябланица,Лов.обл.,да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ4-АД,с ЕИК:000694749,със седалище и адрес на управление в град София,район „Витоша“,ул.“Околовръстен път“ №260,представлявано от Д. Ш.-изпълнителен директор и ;-изпълнителен директор, сумата от 970.00/деветстотин и седемдесет/лева,представляваща предоставен и невърнат кредите лимит,по договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №к; година,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 01.07.2024 година до окончателното и заплащане.

4

ОТХВЪРЛЯ,като недоказани,предявените от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ4-АД,с ЕИК:000694749,със седалище и адрес на управление в град София,район „Витоша“,ул.“Околовръстен път“ №260,представлявано от Д. Ш.-изпълнителен директор и ;-изпълнителен директор,против

П.

К.

П.,ЕГН:9912033063 от град

Ябланица,Лов.обл.,ИСКОВЕ за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 99.98 лева,за период по исковата молба 02.06.2023г-3001.2024г,а по допълнителна молба за период 02.06.2024г до 20.12.2023г и за заплащане на мораторна лихва в размер на 319.38 лева за период по исковата молба 02.06.2023г-30.01.2024г,а по допълнителна молба за период от 02.06.2024г до 30.01.2024 година.

ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, П. К. П.,ЕГН:9912033063 от град Ябланица,Лов.обл.,да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ4-АД,с ЕИК:000694749,със седалище и адрес на управление в град София,район „Витоша“,ул.“Околовръстен път“% №260,представлявано от Д. Ш.-изпълнителен директор и ;-изпълнителен директор,сумата от 250.00/двеста и петдесет/лева,представляващи сторени разноски в производството за държавна такса и депозит за вещо лице,като оставя без уважение искането за заплащане на разноски над тази сума и до претендираната такава от 830.00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

5