Определение № 1440 от 10.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1440 гр. София, 10.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Б. С. като разгледа докладваното от С. Б. С. Частно наказателно дело № 20211110215205 по описа за 2021 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ гр. София, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в закрито заседание, в състав:

СЪДИЯ: С. С. като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 15205 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и следващи от НПК.

Образувано е по жалба на М. П. чрез процесуалния и представител срещу Постановление от 30.09.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 15099/2012 г. по описа на 07 РУ СДВР, пр. пр. № 37294/2012 г. по описа на СРП, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

В жалбата се иска отмяна на постановлението, като се твърди, че същото е необосновано и незаконосъобразно и се оспорват изводите на СРП за липса на съставомерно поведение.

Съдът като съобрази материалите по делото и изложените в жалбата доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

С постановление на прокурор при СРП е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата през август 2012 г. в гр.

София г. с цел да набави за себе си или другиго на имотна облага е било възбудено и поддържано заблуждение у М. А. П. и с това и е причинена имотна врема в големи размери – престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.

По делото няма привлечено към наказателна отговорност лице.

Наказателното производство по делото е прекратено с постановление на СРП от 14.11.2017 г., като същото е обжалвано и отменено с определение на СРС, потвърдено с окончателно определение от СГС, с което прието, че вследствие на погрешен анализ на доказателствата по делото е приложен неправилно материалния закон.

След извършване на допълнителни действия по разследване, наказателното производство по делото е прекратено отново с постановлението, предмет на проверка в настоящото производство, по съображения за липса на осъществен състав на престъпление, като прокурорът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличието на измамливи действия, довели до извършване на рапореждане от страна на пострадалото лице, което да му е причинило имотни вреди, като се установява единствено наличие на гражданскоправен спор.

Жалбата е подадена от лице, което има право на жалба в качеството си на пострадал и е в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Целта на съдебния контрол съгласно чл. 243, ал. 5 НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 НПК съдът проверява дали са спазени, както процесуалния, така и материалния закон.

В обхвата на тази проверка, съгласно изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, се включва преценката дали в досъдебната фаза са изследвани обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви действия по разследването да бъдат проведени, т.е. съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

На следващо място постановлението е обосновано, когато установените фактически положения обективно съответстват на доказателствените материали, събрани вследствие на проведеното обективно, всестранно и пълно разследване. Съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на така събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. След това съдът следва да прецени дали по отношение на установените от прокурора факти е приложен правилно материалният закон, в резултат на което да се отговори на въпроса дали в конкретния 2 казус са налице всички обективни и субективни признаци от състава на престъпление от общ характер.

По делото е установено безспорно, че С. Н. и М. П. имали дългогодишно познанство. През 2012 г. между тях била постигната договорка за осъществяване на търговска дейност посредством управляваните от тях търговски дружества. С.Н. била управител на дружество "Б. Х." ЕООД, М.П. била управител на "Г. Л." ЕООД, а А. П. – син на М.П. бил управител на "Р. Т." ЕООД. С.Н. съдействала на П. и П. за установяване на контакт и с дружество "Е. М." ООД във връзка със закупуване на напитки. С поредица от транзакции П. и П. превели чрез управляваните от тях дружества по сметки на "Б. Х." ЕООД съответно сумата от 181 865, 22 лв. – от "Г. Л." ЕООД и сумата от 270 864, 70 лв. – "Р. Т." ЕООД. Впоследствие по сметки на "Р. Т." ЕООД били преведени суми в общ радмер от 278 013 лв. с наредител "К. Б." ЕООД. В действителност между "К. Б." ЕООД и "Р. Т." ЕООД нямало сключени договори и търговски правоотношения.

По делото са приети договори за покупко-продажба на стоки между "К. Б." ЕООД и "Р.Т." ЕООД и между "П. Б." АД и "Г. Л." ЕООД, както и записи на заповед от "К. Б." ЕООД и "П. Б." АД, издадени в полза на съответно "Р. Т." ЕООД и "Г. Л." ЕООД, като в действителност подписите за представилите на "К. Б." ЕООД и "П. Б." АД били положени от С. Н.. На приетия по делото запис на заповед от 01.09.2012 г. с издател "К. Б." ЕООД, в долния десен ъгъл е изписанито името и е положен подпис от А.П..

На 20.11.2012 г. между "Б. Х." ЕООД от една страна и "Г. Л." ЕООД и "Р. Т." ЕООД - от друга било сключено споразумение за уреждане на финансовите отношения между дружествата във връзка с извършвените парични преводи между тях.

Налице е разминаване в изводите на СРП и съдебните инстанции при първоначалното прекратяване на делото относно това дали е осъществен съставът на престъплението измама, като това разминаване по същество произтича от разлика при анализа на гласните доказателствени източници.

Фактическият състав на престъплението измама от обективна страна включва определено поведение от страна на дееца, насочено към формиране или поддържане на погрешни представи у измамения, въз основа на които, той извършва акт на разпореждане с имуществения предмет на престъплението, водещ до настъпване на имотна вреда за измамения или друго лице. В закона не са посочени конкретни средства за възбуждане и поддържане на заблуждение и в този смисъл те могат да бъдат неограничени. При тези две форми на изпълнителното деяние е необходимо активно поведение на дееца с цел създаване и респективно утвърждаване и засилване на определена невярна представа у адресатите на измамата. С оглед естеството на това престъпление, водещо значение при преценка за наличието наличието на съставомерно поведение следва да имат свидетелските показания, доколкото наказателноправната измама изисква установяване на определени представи в съзнанието на измамения. Без свидетелски показания на това лице за органа, който осъществява функцията по ръководство и решаване в наказателния процес би било трудно да достигне до извод, че у определено лице са се формирали неверни представи, какви точно са били те и в каква степен са го мотивирали да извърши имуществено разпореждане с предмета на твърдяното престъпление.

Разрешаването на настоящия казус минава през изясняване естеството на отношенията между свидетелите С.Н., М.П. и А.П., като са налице съществени противоречия в показанията на тези свидетели. В рамките на досъдебното производсво са извършвани поредица от техни разпити и очни ставки в период от около 9 години, 3 извършени са разпити на лица, посочени от тези свидетели, приобщени са по делото документи, относими към съвместната им дейност, както и са назначени поредица от експертизи.

С определенията си по чл. 243 от НПК при първоначалното прекратяване на делото СРС и СГС са кредитирали показанията на жалбоподателката М.П. и на нейния син А.П., приемайки тяхната версия за отношенията им със св. С.Н., като в подкрепа на този извод са се позовали на приетите по делото документи – записи на заповед и договори за покупко-продажба на стоки, на които е придаден вид, че изхождат от "К.

Б." ЕООД и "П." АД, докато от СГЕ се установява, че в действителност са подписани от С.Н.. След допълнително извършени действия по разследването СРП отново е приела, че не следва да кредитира показанията на св. М.П. и А.П., като са открити вътрешни противоречия в показанията на св. А.П., което е довело до различни фактически и правни изводи.

Преценката на кои доказателствени източници да бъде дадена вяра при изясняване на фактическата обстановка е въпрос на вътрешно убеждение. Както вече бе посочено, ако същото е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на чл. 14 от НПК и не се констатират логически пропуски в доказателствената интерпретация, то настоящата инстанция няма правомощие да приеме за установени различни факти.

Съдът намира, че извършеният от СРП анализ на доказателствените материали е достатъчно задълбочен, прецизен и обективен. Изложеното в показанията на св. А.П. за отношенията му с "Е. М." ООД не се подкрепя от приетите по делото доказателствени материали – приемо-предавателни протоколи и от заключение на изготвена във връзка с тях СГЕ. Според свидетеля той е превеждал суми на "Е. М." ООД под влияние на С.Н., като в замяна не е получавал стоки от дружеството. Свидетелят твърди, че процесните приемо-предавателни протоколи са му били представяни от С.Н., като той не ги е подписвал и не е получавал посочените в тях стоки. Тези твърдения се опровергават от заключението на СГЕ и от показанията на св. М.С., като това поставя под въпрос и достоверността на изложеното от А.П. като причина за превеждане на парични средства на "Р. Т." ЕООД по сметка на "Б. Х." ЕООД. Обстоятелството, че свидетелят се е подписал на записа на заповед от 01.09.2012 г. с издател "К. Б." АД поставя под съмнение и твърдението му, че не е знаел, че същият в действителност е бил изготвен от св. С.Н..

Свидетелите В.М., Т.Т., О.О. и А.И. са посочени от жалбоподателката М.П. като присъствали при предоставянето от С.Н. на договори и записи на заповед. Показанията на тези свидетели се отличават с ясни и категорични спомени за онези детайли от случилото се преди повече от шест години, които потвърждават твърденията на М.П., но от друга страна са изпълнени с противоречия и неясноти относно всичко останало, което поставя основателни съмнения в достоверността им. Разбира се, напълно е възможно свидетел, който е виждал непознато за него лице веднъж или два пъти преди шест години да има ясен спомен за вида на това лице, казаното от него в разговор с трето лице, носените от него документи и съдържанието на документите, които е видял от разстояние около метър. Липсата на ясни спомени за самоличността на всички останали присъствали лица, както и обстоятелството, че свидетелите са дългогодишни приятели на М.П. обаче водят до извод за тяхна предубеденост и заинтересованост и дискредитират изложеното от тях относно поведението на С.Н., нещо повече пораждат съмнения и за заинтересоваността на св. М.П. и склонността и да създава доказателствени материали за целите на настоящото производство. Един фактически извод, който може да се направи въз основа на тези показания е, че св. М.П. се е занимавала трайно с гадателска дейност, като това се потвърждава и от показанията на 4 нейната секретарка Н.Р. и от показанията на М.И., обслужвала счетоводно "Р. Т." ЕООД, включително във връзка с гадателските услуги на М.П.. Тези обстоятелства подкрепят изложената от св. С.Н. версия, че причина за превод на парични суми от страна на М.П. и последвалото изготвяне на договори от С.Н. и превеждане на суми от името на "К. Б." ЕООД всъщност е желание на М.П. да легализира доходите си от ясновидската си кариера. Следва да се посочи, че гадателство по същество е дейност, насочена към формиране и поддържане на неверни представи у съзнанието на лицето, което е имало неблагоразумието да ползва подобна услуга. Разбира се хипотетичното извършване на ерзац измамлива дейност от едно лице не го имунизира срещу това самото то да бъде жертва на измама, но поражда нужда от по-внимателен анализ на твърденията му. Обстоятелството, че св. П. не е изложила в показанията си характера на нейната основна професионална дейност и връзката й с "Р. Т." ЕООД, както и пропускът да посочи секретарката си Н.Р. като лице, присъствало при срещите и със св. Н. са основание да не бъдат кредитирани в цялост нейните показания.

Разпечатката съдържа 35 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5235d3cb-379f-45b3-9569-37e2a8109cd0