Определение № 2805 от 10.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 5676/2025
- Вид
- Определение № 2805
- Подписан
- 10.09.2025
- В сила
- 10.09.2025
- Състав
- Цветан Иванов Колев, Биляна Марин Вранчева, Иван Александров Стоилов
Цитирани разпоредби
- чл. 221а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 376, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 376, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 76 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 77, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 88, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2805 гр. София, 10.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цветан Ив. Колев
Членове:
Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100605676 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК вр. чл. 248, ал. 2 от НПК.
С протоколно определение от 23.06.2025г. по НОХД № 5626/2025г. по описа на СРС, НО, 110 състав, съдът е оставил без уважение молбата на Р. Л. К. и В. С. К. за конституиране в качеството на частни обвинители и граждански ищци по делото.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. П.С. – АК – Благоевград, в качеството му на повереник на В. С. К. и Р. Л. К.. Счита постановеният съдебен акт за незаконосъобразен. Депозираната жалба счита за подадена в срок, тъй като срокът е следвало да тече от уведомяването им, поради отсъствието им от съдебно заседание. Намира, че анализът на съда относно състава на НК е неправилен. Изтъква, че това е втория отказ от допускането им в този процес в качеството на пострадали. При първоначалното разглеждане на делото от РС Перник е бил постановен същия правен резултат, като съда е приел, че нямат качеството на пострадали, но при въззивната проверка са били възприети противоположни съждения и определението на РС Перник е било отменено. Посочва, че в определението на ОС Перник категорично е посочено, че се явяват пострадали от деянието на подсъдимия и имат права по чл. 74 и чл. 76 от НПК. Адв. С. споделя съжденията на ОС перник и не намира за необходимо да ги преповтаря. В подкрепа на съжденията сочи, че в заключителната част на обвинителния акт двамата жалбоподатели са посочени като преки пострадали от деянието на подсъдимия и са били конкретно определени имуществените им вреди. Въз основа на определението на ОС Перник, с което е било постановено и конституирането на Р. К. и В. К. като частни обвинители по НОХД № 1030/2024г. по описа на РС Перник, което не е било отменено, приема, че вече са били конституирани като частни обвинители и този въпрос не би следвало да бъде пререшаван.
Предвид изложеното моли за отмяната на атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно.
1
Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, материалите по делото, законосъобразността на атакувания съдебен акт и извърши служебна проверка по реда на чл.
314 от НПК, намира следното:
Видно от изготвения протокол от разпоредително заседание от 23.06.2025г. пред СРС е, че Р.
К. и В. К. не са били призовани за насроченото открито разпоредително заседание по делото, поради което и не са се явили. Жалбата е била депозирана в Софийски районен съд на 01.09.2025г. с вх. № 289208. В материалите по делото липсват данни относно датата на уведомяване на Р. Киролова и В. К., поради което настоящата инстанция намира, че следва да приема в полза на жалбоподателите, че жалбата е в срок.
На следващо място по отношение на допустимостта на жалбата следва да бъде отбелязано, че въззивен контрол не е предвиден по отношение отказа за приемане за съвместно разглеждане на предявения граждански иск и конституирането на граждански ищец.
Определението, с което е отказано приемане на граждански иск поначало не подлежи на обжалване отделно от присъдата. (ТР № 2/2004 г. на ОСНК на ВКС). Изхожда се от разбирането, че гражданският иск не може да става причина за отлагане на делото, съгласно чл. 88, ал. 2 НПК, а за правоимащото лице съществува и друг ред за защита - в отделно производство по гражданско-процесуален ред. Затова и жалбата на адвокат П.С. като повереник на Р. Л. К. и В. С. К. в тази част се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
На проверка подлежи само определението по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което е оставено без уважение искане за конституиране на частни обвинители, съобразно нормата на чл. 249, ал.
3, пр.3 от НПК.
Разгледана по същество жалбата в тази й част е неоснователна.
Законосъобразно и обосновано първата съдебна инстанция е отказала конституирането на Р. Л. К. и В. С. К. в качеството на частни обвинители по делото. Правото на пострадалия да се конституира като частен обвинител може да бъде реализирано в съдебната фаза на процеса, с надлежно отправено искане до решаващия съд, до даване ход на съдебното следствие в първата инстанция, съгласно нормата на чл. 77, ал. 3 от НПК. При решаване на въпроса за допустимостта на направеното искане, съдът следва да прецени дали то е отправено от лице, имащо качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 НПК и дали искането е депозирано своевременно. Правилно, първоинстанционният съд е констатирал, че Р. К. и В. К. не притежават качеството на пострадал, с оглед повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл. 221а, ал.1 от НК. Касае се за формално престъпление, при което законодателят не е предвидил съставомерни вреди. Въззивният съдебен състав застъпва виждането, че жалбоподателите не се явяват пострадали лица, което да обуслови и конституирането им като частни обвинители в процеса срещу подсъдимия.
Не без значение е и обстоятелството, че първоинстанционният съд е намерил, че са 2 налице основанията за разглеждане на делото по реда на Глава 28 от НПК. При разглежданите по този ред дела, законодателят е въвел императивна забрана за участието частни обвинители и допускане на граждански иск /чл. 376, ал.3 и ал.4 от НПК/. Именно на основание чл. 376, ал.4 от НПК е била оставена без уважение молбата на Р. Л. К. и В. С. К. за конституирането им в качеството на частни обвинители по делото.
При тези данни, атакуваното определение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в частта срещу отказа на СРС да конституира Р. Л. К. и В. С. К. като граждански ищци и съответно за приемане за съвместно разглеждане на предявените при първото разглеждане на делото пред РС-Перник граждански искове срещу подс. Мирчев, за съвместно разглеждане в наказателното производство.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.06.2025г. по НОХД № 5626/2025г. по описа на СРС, НО, 110 състав, с която е оставена без уважение молбата на Р. Л. К. и В. С. К. за конституирането им в качеството на частни обвинители по делото.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3