Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4730 от 19.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49231/2024
Вид
Решение № 4730
Подписан
19.03.2025
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.125 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 4730 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110149231 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от

„ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД обективно съединени искове, както следва: 1/за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9531,89 лева, представляваща главница по регресно вземане за ½ част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 211379826, ведно с обичайните /ликвидационни/ разноски по определянето му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1216,55 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 15.09.2023 г. до 18.08.2024 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 07.12.2022 г. в гр.София, на ул.“**************“ е настъпило ПТП по вина на водача на МПС „Хонда ЦРВ“ с рег.

№ **************, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, който предприел необезопасена маневра за излизане от паркомясто, без да се увери, че пътят зад него е свободен, поради което реализира ПТП с движещият се по път с предимство л.а. „Волво“ с рег.№ **************, застрахован по застраховка „Каско“ в ищцовото дружество.

Поддържа още, че за настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен 1 протокол, а за причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 211379826, по която бил извършен оглед и опис на причинените щети. Ремонтът на увредения лек автомобил бил възложен на сервиз на „Мото-Пфое“ ЕООД, доколкото увредения автомобил бил предмет на лизингов договор, при 5-годишни условия на гаранционно ползване и изискване за поддръжка в оторизиран доставчик на ремонтни услуги. След калкулиране на стойността на ремонтните дейности, на сервиза, извършил ремонта била изплатена сума в общ размер на 19 033,78 лева. Ищецът поддържа още, че предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от 9516,89 лева, представляваща ½ част от изплатеното по щетата застрахователно обезщетение и за сумата от 15,00 лева ликвидационни разноски, но тъй като ответникът отказал плащане с доводи, че няма данни за взето административно-наказателно отношение спрямо виновния водач, обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира и сторените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ МПС за МПС „Хонда ЦРВ“ с рег.№ **************, но оспорва механизма на настъпване на ПТП-то. В тази насока се излагат доводи, че двустранния констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила относно описаните в него обстоятелства за настъпване на ПТП, тъй като представлява частен документ. Излага се твърдение, че ударът е бил непредотвратим за водача на застрахованото в ответното дружество МПС, който не е имал възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Ето защо се оспорват изложените в исковата молба твърдения относно вината на последния. Излагат се доводи, че водачът на застрахованото в ищцовото дружество МПС се е движел с несъобразена и превишена скорост, което е допринесло да не може да се предотврати удара. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение с доводи, че по делото няма данни увреденото МПС да е било в гаранция, а цените при които е извършен ремонта, значително надвишават средните за пазара. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – намаляване размера на претендираното обезщетение. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между 2 ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил ремонта на застрахования при ищеца автомобил.

Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства – полица за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, ведно с ОУ към нея, застрахователна преписка, платежно нареждане.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е отразено, че на 07.12.2022 в 19:00 часа, на улица ************** в гр.София, между превозно средство А - „Волво“ с рег.№ ************** и превозно средство Б „Хонда ЦРВ“ с рег.№ **************, е настъпило ПТП. В протокола е описано, че ПТП-то е настъпило при тръгване от страна на водача на л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег.№ **************, обективирана е скица, описани са щетите и е подписан и от двамата участници в ПТП, като водачът на превозна средство А е посочил, че вината е негова.

По делото са представени документите, съдържащи се в образуваната в ищцовото дружество преписка по щета – искане за оценка на вреди, документи за правоспособност на водача на увредения автомобил, както и за регистрация на последния, протокол за оглед на МПС, опис – предложение за допълнителен оглед, проформа фактури, фактура от 03.05.2023 г., ликвидационен акт, регресна покана.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от „Мото-Пфое“ ЕООД е, че през периода от 24.05.2018 г. до 23.05.2020 г. автомобил „Волво“ с рег.№ ************** е бил в гаранция, предоставена от производителя, а през периода от 23.05.2020 г. до 22.05.2023 г. – в срок на удължена гаранция. Към удостоверението е приложен застрахователен сертификат и извлечение от системата на производителя.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи, участвали в ПТП-то – Б. Г. Л. и Л. Г. Г..

В показанията си св.Б. Л., след предявяване на протокола за ПТП заявява, че не си спомня подробности за инцидента, но в този период от време е управлявал л.а.

„Хонда“. Има спомен за маневра назад, при която ударил друг автомобил, но нищо повече.

В показанията си св.Л. Г. също не разказва подробности за ПТП-то, но потвърждава, че подписът в протокола за ПТП е негов. Разказва, че автомобилът е бил служебен и рядко го е управлявал.

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, в чието заключение вещото лице е посочило, че от доказателствата по делото може да се допусне извод, че описаните щети по л.а. „Волво ХЦ90“ с рег.№ СВ4883 МН, са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на застрахователното събитие и последица от нега. При изчисляване на вредите вещото лице е обективирало два варианта. При първи вариант се е ръководило единствено от 3 описаните в описа на претенция от 08.12.2022 г. увреждания по автомобила, като е приело, че стойността им възлиза на сумата от 8929,79 лева с ДДС. При втория вариант експертът е взел предвид и щетите, описани в издадените проформи фактури, като е приел, че същите са на стойност 24 364,62 лева с ДДС. Съгласно заключението автомобилът е бил в гаранционни условия, поради което ремонтът е извършен в сервиз на официален представител. Вещото лице е посочило още, че от професионална гледна точка, водачът на л.а.“Хонда ЦРВ“ не е изпълнил задължението си да осигури видимост към пътното платно, в което е искал да навлезе с маневра „движение на заден ход“, поради което поведението му е причина за настъпване на процесното ПТП. При направените от експерта изчисления се установява, че водачът на л.а. „Волво“ е могъл да възприеме движещият се на заден ход л.а. „Хонда“ едва, когато е бил на разстояние 13 метра от мястото на удара, като водачът на последния до момента на сблъсъка не е имал възможност да възприеме движещият се по пътното платно л.а. „Волво“, т.е. ударът е бил непредотвратим. Изслушано в съдебно заседание вещото лице пояснява, че посочените щети във втори вариант на заключението, са в посока на удара и могат да бъдат получени по описания начин.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.411 КЗ:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираното вземане.

Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят за следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил ремонта на застрахования при ищеца автомобил.

Спорът между страните се концентрира върху механизма на настъпване на ПТП-то и размера на дължимото обезщетение за причинените от същото вреди.

4

Действително, приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, е частен документ и се ползва само с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, като не обвързва съда. Следва да се има предвид, че подписаният между участниците в ПТП двустранен протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие – по аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.) действали към процесната дата. Законодателят е предвидил изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални щети и наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около него. Настоящият състав намира, че при процесното ПТП не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл.125 ЗДвП при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП. С оглед предходното, съдът намира, че представеният по делото двустранен протокол е документ годен да удостовери настъпването на застрахователното събитие. Протоколът, доколкото е подписан и от двамата участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача на горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като удостоверява неизгодни за него факти.

С оглед предходното, настоящият съд приема, че механизма на произшествието е установен от описаните в ДКП обстоятелства и заключението на САТЕ. Относно причините за настъпване на ПТП-то съдът възприема изцяло посочения в заключението на САТЕ механизъм. Това е така, тъй като същото е изготвено от вещото лице въз основа на анализ на доказателствата, както и неговите знания и опит.