Решение № 1358 от 14.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1358 гр. Варна, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20213110103612 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу ПЛ. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 928,46 лв. /хиляда деветстотин двадесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща дължима главница за периода от 20.09.2017 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /04.11.2020 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 270,55 лв. /двеста и седемдесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 27.11.2017 г. – 31.10.2020 г., всички суми, дължими във връзка с фактурирани ВиК услуги, за периода от 27.10.2017 г., до 28.10.2020 г., по партида с аб.№ *, за обект, находящ се на адрес: гр. *, за които суми е издадена Заповед № 261396 от 05.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14238/2020 г. на ВРС, XVII с-в..

В исковата молба ищецът „*“ ООД твърди, че в качеството си на ВиК оператор предоставя такива услуги на ответника за имот на адрес: гр. *, с аб.№ *. Сочи, че ответникът не е заплатил ползваните от него ВиК услуги за периода 20.09.2017 г. до 25.09.2020 г.

Предвид забавата на ответника същият дължи и обезщетение, което също не е било заплатено. В тази връзка ищецът е подал заявление по реда на заповедното производство и съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14238/2020 г. на ВРС, за която длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на вземанията по заповедта в размер на 1 928,46 лв. главници и 270,55 лв. обезщетения за забава. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът ПЛ. Н. Д. чрез особения си представител подава отговор, с който оспорва 1 исковете. Оспорва, че притежава качеството потребител на ВиК услуги, който е обвързан от ОУ на дружеството. Оспорва претендираните количества вода да са му били доставени за процесния период, като счита че посочените в справката показания на водомера са произволни и не отговарят на действителните. Сочи, че същите не са отчитани в присъствието на потребителя или на негов упълномощен представител. Излага, че не са представени доказателства посоченото количество вода да е било реално доставено на абоната. Оспорва представените писмени доказателства по отношение на съдържащите се в тях данни за изразходваните количества ВиК услуги и определените цени. Сочи, че ответникът живее в Германия със семейството си от години и къщата е необитаема.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, оспорва исковете.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

По делото са представени Общите условия за предоставянето на „В и К” услуги на потребителите от „В и К оператор”: „Водоснабдяване и канализация” ООД, ведно с извадка от Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви.

По делото са представени и извадка от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви; извадка от Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви; извадка от Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017 г., на КЕВР, ведно с два броя обяви.

Представена е по делото справка за недобора на частен абонат с кл.№ *ПЛ. Н. Д. от 27.10.2017 г. до 28.10.2020 с последни показания на водомера 891.

Представен е по делото опис на отчети на абонат № *от таблет за периода 23.04.2019 г. до 28.09.2020 г.

Представен е препис от писмен карнет, от който е видно, че партидата с аб.№ *, на адрес: гр. *, се е водила на * - починал, като последно вписаните показания са от 15.10.2018 г., а последно е положен подпис на потребител на 19.06.2018 г.

Представена е справка от АВп-Варна, от която е видно, че на 10.12.1999 г. е вписано дарение на недвижим имот, находящ се в с. *, парцел *от * и * на ПЛ. Н. Д.

От приетото по делото експертно заключение на вещото лице А.Т. по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период от 20.09.2017 г. до 25.09.2020 г. задължението за незаплатени „В и К” услуги предоставени на адреса на потребление е в размер на 1 928,46 лв. главница и 270,55 лв. лихва за забава по партида с абонатен номер № *, като последните показания на водомера са 875. Вещото лице посетило на място обекта на потребление в гр. * и е установило, че към датата на експертизата измереното от водомера количество вода е 0965. Към 27.08.2021 г. няма постъпили плащания по фактурите.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, с който се търси съдебно установяване на дължимостта на вземанията, претендирани от ищеца „*Д от страна на ответника ПЛ. Н. Д. за доставени ВиК услуги и обезщетение за забава.

2

В настоящето производство ищецът е следвало да докаже, че ответникът е потребител на ВиК услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги, размера на претендираните суми за тези услуги, както и изпадането в забава на длъжника и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответницата е било да докаже, че е изпълнила надлежно задължението си да заплати цената на предоставените ВиК услуги.

В конкретната хипотеза от страна на ответникът се оспорват обстоятелството, че същият има качество на потребител на „В и К” услуги на процесния имот, че посоченото количество вода е било реално доставено и е остойностено правилно като цена и период, както и че имотът е необитаем.

С оглед гореизложените оспорвания от страна на ответника, съдът намира, че в тежест на дружеството ищец е да установи при условията на пълното и главно доказване, че ответникът има качество на потребител по смисъла на чл. 2 от Общите условия за целите времеви периоди, които е посочил в исковата си молба.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на „В и К” услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на оператора, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗВРВКУ – наематели. Възникването на договорната връзка се установява с писмен договор по Наредба № 9 от 14.09.1994 г., а след 2004 г. със заявление на лицето към ищцовото дружество, че е съгласно с публично обявените общи условия.

За да възникне задължението за заплащане на „В и К“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. Във всички случаи потребители на „В и К“ услуги ще бъдат физически лица или юридически лица, които са собственици, ползватели, съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал. 3 от Общите условия, като това им качество съобразно чл. 61, ал. 1 от Общите условия се удостоверява с документ за собственост или вещно право на ползване, съответно писмена декларация за наемателите по чл. 2, ал. 3 от Общите условия. Като се отбелязва - за ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл. 64, ал. 1 от Общите условия.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „В и К оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя „В и К“ услуги срещу заплащане на територията на гр. Игнатиево.

Установява се от представената по делото справка от Агенцията по вписванията Варна, че на 10.12.1999 г. ответникът ПЛ. Н. Д. е придобил от предишния абонат * недвижим имот, находящ се в Игнатиево. Към този момент същият е станал потребител на ВиК услугите в имота, независимо, че партидата не е била прехвърлена. Както беше посочено по-горе качеството на потребител на ВиК услуги следва собствеността или притежаването на вещно право, съответно отдаването под наем на водоснабдения имот.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от ОУ в случай, че новият и предишният собственик или 3 ползвател не спазят изискванията на чл. 61, ал. 1 от ОУ (при промяна на собствеността да подадат до ВиК оператора заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида и да представят документи за придобиване правото на собственост), новият собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността или ползването.

В случая няма данни по делото да е било подавано заявление за промяна на партидата, но в процесния период от 20.09.2017 г. до 25.09.2020 г. собственик на имота е бил ответникът, поради което и същият се е явявал потребител на ВиК услуги към този момент.

От заключението на вещото лице се установява, че последното плащане е от 24.08.2021 г., която е дата следваща прехвърлянето на имота, като за периода от придобиването му 10.12.1999 г. до 24.08.2021 г. не са налице данни ответникът да е оспорвал качеството си на потребител на услугите. От посещението на място от вещото лице се установява, че показанията на водомера надвишават записаните такива за процесния период и са актуални към датата на проверката, поради което и потребените услуги са били реално отчетени, доколкото количеството вода е преминало през водомера. Установява се още от заключението на вещото лице, че претендираните от ищеца вземания са надлежно остойностени, осчетоводени и не са заплатени. Размерът на обезщетението за забава също е правилно изчислен. Налице е забава на ответникът да заплати сумите за главница, поради което и такова обезщетение се дължи. Не се събраха доказателства по делото подкрепящи твърденията на особения представител, че процесният имот е необитаем.

В заключение ответникът дължи претендираните суми, поради което предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ответника.

Ищецът е сторил разноски в размер на 93,98 лв. (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) в заповедното производство и в размер на 683,16 лв. (държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение) в исковото производство, които следва да му се присъдят изцяло. На особения представител следва да се издаде РКО за определеното му от съда възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът ПЛ. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 1 928,46 лв. /хиляда деветстотин двадесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща дължима главница за периода от 20.09.2017 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /04.11.2020 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 270,55 лв. /двеста и седемдесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 27.11.2017 г. – 31.10.2020 г., всички суми, дължими във връзка с фактурирани ВиК услуги, за периода от 27.10.2017 г., до 28.10.2020 г., по партида с аб.№ *, за обект, находящ се на адрес: гр. *, за които суми е издадена Заповед № 261396 от 05.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14238/2020 г. на ВРС, XVII с-в.