Решение № 40 от 28.04.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Търговище, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА в присъствието на прокурора Др. П. С. като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20223500500054 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 17 от 1 4.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1351/2021 година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е отхвърлил молбата на В. АВДЖ., гражданин на Република Турция, родена на ********** година, действаща чрез процесуалния си представител адв. С.А. АК ********, гр.

********, ул. “******** “ № ****, вх.****, офис ****, за поправка на грешка в Акт за граждански брак № ****/****** г., сключен на ********* г. в Република Турция, съставен от Община Омуртаг, в частта относно отразеното фамилно име на съпругата В. АВДЖ., като фамилното име на същата следва да се отрази в акта като А. вместо Недкова, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Срещу така описаното решение е постъпила въззивна жалба от В. АВДЖ. с турски идентификационен номер *******, родена на ********** г. в Р.****** с адрес в ********: с. ********, ул. „*********" №7, общ.*******, в която се излага следното: Счита, че съдът неправилно е приложил материално правната разпоредба на чл. 72, ал. 5 от ЗГР, тъй като същественото различие в 1 името се отнася именно за съпруга двоен гражданин, който в регистъра на населението на община *******, Р.******** е записан с имената И. А., а в регистъра на населението в Р. България е записан с имената И. Хр.Н. Тази материално правна норма е предвидена именно, за да може съпругът двоен гражданин с две различни имена в двете държави, да може да се идентифицира като едно и също лице, поради което при пресъставяне па гражданският брак в Р. България лицата представят документ, от който е видно че са на едно и също лице. Тази разпоредба няма отношение към името на съпруга чужд гражданин какъвто е случая с молителката - В. АВДЖ..

Счита още, че първоинстанционният съд в мотивната част на решението си, не е обсъдил разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗГР (ред. ДВ бр. 91/14.11.2017г.), съгласно която името на лице, което не е български гражданин, родено извън територията на Р България, се вписва в регистрите на актове за гражданско състояние и в регистъра за населението така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в документа за предоставен статут на пребиваване на територията на Р. България. Предвид тези основни съображения въззивникът моли за отмяна на постановеното решение и за уважаване на молбата му.

По така подадената въззивна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна – Община Омуртаг.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Община Омуртаг не изпраща представител. Представителят на Търговищката окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

По фактите:

Видно от представения по делото Препис-извлечение от Акт за сключен граждански брак № ***** от *******г., съставен от длъжностно лице в *******, молителката, която е турски гражданин, сключила граждански брак с И. А., притежаващ двойно гражданство - българско и турско, като същата е приела за своя брачна фамилия фамилното име на съпруга си, което на територията на ******** е А.. В Република *******, в регистрите на населението съпругът на молителката е записан с имената И. Хр. Н. Община 2

Омуртаг е съставила Акт за граждански брак № ****/******* г., като е удостоверено, че гражданският брак е сключен на ****** г. между И. Хр. Н. и В. К. в Република Турция, като в същият е отразено, че съпругата ще носи фамилното име Н.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, следното:

Молителката е сезирала съда с искане за отстраняване на допусната грешка в пресъставения от Община Омуртаг Акт за граждански брак № ****/******** г., в който същата е записана с фамилното име Н., вместо А..

От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че молителката е приела фамилното име на съпруга си при сключването на граждански брак на територията на Република Турция, а именно - А.. В съставения Акт за сключен граждански брак, съставен по реда на чл. 72, ал. 3 от ЗГР, молителката е записана в фамилното име Недкова, което е фамилното име на нейния съпруг, с което същият е вписан в регистрите на населението.

Няма спор, че съпругът на молителката в регистрите на населението в Република България е записан с имената И. Хр. Н. В Акта за сключен граждански брак, издаден от Република Турция, фамилното име на молителката след брака е А., каквото е името на съпруга й в тези регистри.

От правна гледна точка:

Редовно съставеният акт за гражданско състояние, какъвто е актът за граждански брак, е официален писмен документ, удостоверяващ настъпване на юридическо събитие. Той има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност – чл.34 ал.2 ЗГР. При оценката на материалната доказателствена сила на акта за гражданско състояние като официален документ обаче, трябва да се отчита, че тази доказателствена сила се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично. Така например, при сключването на брак длъжностното лице по гражданско състояние възприема лично волеизявленията на страните, но при съставянето на акта за раждане или смърт, то възприема лично не фактите на раждането и смъртта, а съобщенията за раждане и смърт.

Когато в издадения акт липсват данни или нА.чните са посочени погрешно, длъжностното лице може да поправи своя пропуск или грешка в акта. По този ред обаче, то не може да допълни или промени акта, като промени неговия 3 смисъл. По изключение, длъжностното лице може да съобрази официални документи, като направи отбелязвания в акта /напр. промяната на име/, но то не може да допълни акта с данни, които не се съдържат в съобщението за раждане или смърт, или не е възприело лично /както е при сключването на брака/. Такива данни могат да бъдат поправени или добавени в акта, след като бъдат установени пред съд по реда на чл. 542 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика - опр. № 197/27.03.2013 г. по гр.д. № 1925/2013 г., IV г.о., опр. № 193/17.03.2015 г. по гр.д. № 6800/201 4 г., IV г.о., опр. № 236/06.04.2015 г. по гр.д.№1238/2015 г., IV г.о., опр. №17/06.01.201 4 г. по гр.д.

№ 7410/2014 г. III г.о.

Българското право допуска брак между български гражданин и чужд гражданин да бъде сключен пред местен орган в чужбина. Предпоставка за признаването му в Република България е да е била спазена формата, установена от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва - чл.

75, ал.1 и 3 КМЧП.

Разпоредбата на чл. 70, ал.1 ЗГР вменява в задължение на българските граждани, които са поискА. от местен орган по гражданско състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, да се снабдят със заверен препис или извлечение от акта и в срок не по- късно от шест месеца след съставянето му да го предадат или изпратят на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, или да го представят направо пред длъжностното лице по гражданско състояние в общината по постоянния си адрес. След получаване на преписа длъжностното лице по гражданско състояние регистрира настъпилото в чужбина събитие, като съставя съответен акт за гражданско състояние. Актовете, съставени по реда на чл. 72, ал. 2 ЗГР, имат вторичен характер. По изрично разпореждане на закона в тях длъжностното лице вписва без изменение данните от съставения в чужбина акт за гражданско състояние. При регистрация на граждански брак, сключен в чужбина, се вписват имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака- чл. 72, ал. 3, т. 2 ЗГР. Този акт, за разлика от акта за сключване на граждански брак, няма конститутивно действие, а само отразява един вече настъпил факт, релевантен за гражданското състояние на лицата.

При спор относно записаните в акта за гражданско състояние факти с 4 правно значение, спорът се решава по съдебен ред – по арг. от чл. 38, ал. 4 ЗГР, като приложимата правна норма зависи от конкретния случай. Неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо положение.

При въведено твърдение за грешка при вписването на определен факт в акта за гражданско състояние, тя подлежи на отстраняване по реда на чл. 5 47 ГПК, когато същата не подлежи на отстраняване по друг ред. В този случай молбата за поправка се разглежда в охранително производство, в което като заинтересовани страни са процесуално легитимирани да участват и органът, издал акта, както и прокурорът.

При уважаване на молбата по чл. 5 47 ГПК, като последица, компетентният административен орган извършва съответната промяна в регистъра на населението, в електронния личен регистрационен картон - чл. 27 т. 4 ЗГР, както и промяна в акта за гражданско състояние.

В конкретния случай молителката счита, че фамилното й име след сключване на гражданския брак е неправилно посочено в пресъставения акт за граждански брак като Н. Счита, че действителното правно положение относно фамилното й име е че то трябва да е А., в каквато насока тя е дала съгласие при сключване на гражданския брак в Турция.

От правна гледна точка съдът приема следното:

Различни човешки права са свързани с името: правото на личен живот, на свобода на изразяване, правото да ползваш собствения си език и азбука, правото да изразиш собствената си националност, правото на културна идентичност, правото на достойнство, на равенство и др. Името е не само форма на лична идентификация, но то също съставлява връзка със семейството и включва до определена степен правото да установиш отношения с другите.

В редица свои решения Европейският съд по правата на човека изразява разбирането си, че споровете относно имената на индивида попадат в обхвата на чл. 8 ЕКПЧ, и развива вижданията си относно търсения справедлив баланс на интереси. С решение от 1.10.2008 г. по делото Daroczy v. Hungary Съдът отново признава, че държавите имат широка свобода за преценка каква регулация върху имената да приложат, но в същото време те не могат да не зачитат значението им в живота на хората: имената са основен елемент от самоличността и от самоопределянето на индивида. Налагането на 5 ограничения върху правото на индивида да промени името си без основателни и относими причини не е съобразено с целите на чл. 8 ЕКПЧ, които защитават самоопределянето на индивида и личното развитие.

Формалното отнасяне към една легитимна цел, както в случая - да се защити автентичността на държавния регистър, при липсата на каквито и да било реални вредни последици за правата на другите, не може да оправдае ограничаването на това право.

ЕКПЧ е част от вътрешното право на Република България, която конвенция има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. ЕСПЧ зачита вътрешната уредба на всяка държава, като признава на договарящите държави правото да налагат определени рестрикции при формиране на имената на своите граждани, които са възприети като стандарти, обосноваващи обществения интерес регистрационния режим, именните традиции, интереса на децата. Но и тук ЕСПЧ поставя изискване за преценка. Промяната на името е допустима при спазване на справедлив баланс между интереса на индивида и обществения интерес.

Как Законът за гражданската регистрация регулира въпросът относно фамилното име на при регистриране на брак, сключен в чужбина, какъвто е настоящият случай?

Разпоредбите на българското законодателство предвиждат, че при регистриране на брак, сключен в чужбина, данните за имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака се вписват в акта за сключен граждански брак без изменение така, както са вписани в представения препис или извлечение или в превода на български език на чуждия документ.