Решение № 742 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110113213 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Г. Д. срещу Г. Ц. Д..

Ищецът твърди, че с ответника живеят на съпружески начала от 2002г. в къщата, находяща се в

*****************************, с идентификатор

№

*****************, като владеят съвместно сградата и поземления имот. Посочва, че полагал грижи за ответника и се грижил за дома и двора, като разполагал със собствен ключ от външната порта на поземления имот и от вратата на къщата. В началото на м.09.2024г. ответникът заявил, че ще ходи на санаториум и че мястото е опасно за сама жена. Ищецът отсъствал няколко дни и когато се прибрал на 12.09.2024г., пред входната врата на къщата имало монтирана метална решетка. На 15.09.2024г. ответникът заключил и отказал да предостави ключ на ищеца. На 01.12.2024г. ищецът посетил имота и установил, че решетката е заключена и с допълнително поставен катинар. Счита, че му е нарушено владението върху парцела и къщата.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да възстанови на ищеца отнетото владение върху поземлен имот с идентификатор № *************** с площ от 572 кв. м., ведно с подобренията, и сграда с идентификатор № *****************, представляваща еднофамилна жилищна сграда с площ от 25 кв. м. и 2 етажа, находящи се в *****************************, като възстанови фактическото положение отпреди нарушението чрез премахване на препятствията.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Признава, че с ищеца са живели съвместно от 2002г. до есента на 2024г. на съпружески начала, но твърди, че той е единствен собственик и владелец на имотите, като ищецът ги ползвал с негово съгласие. Посочва, че през 2024г. ищецът го напуснал и се изнесъл окончателно от имота по своя воля. Признава, че през есента на 2024г. поставил на входната врата на къщата заключваща се решетка, за да опази имота си. Ключ не бил предоставен на ищеца, тъй като вече се бил изнесъл и не живеел с ответника. Твърди, че е предявен иск от дъщерята на ищеца за обявяване на предварителен договор за окончателен за същите имоти, като е налице висящо 1 производство. Счита, че не е имало нарушение на владение, за да бъде възстановявано.

Оспорва да е подписал приложената към исковата молба декларация, а евентуално, че е подписана при грешка или измама.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на чл. 235 ГПК, установи следното следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че държавен недвижим имот, находящ се в землището на с. И., местност „Л.“, съставляващ имот с пл. № 406, с площ от 600 кв.м., е придобит от ответника въз основа на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 11.04.1995г., сключен въз основа на заповед № РД-09-66/07.04.1995г. на кметски наместник на Териториална общинска администрация – Б..

Видно от приложената по делото скица на поземлен имот №

************/06.11.2024 г., поземленият имот е с идентификатор *************** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-12/17.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 20.08.2020 г., с адрес на поземления имот: с. И., район Б., с площ от 572 кв. м., при съседни поземлени имоти с идентификатори: ****************, ****************, ****************, ****************.

От представената скица на сграда № **************/28.10.2021 г. се установява, че в описания поземлен имот е построена сграда с идентификатор ***************** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-12/17.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата от 14.07.2014 г., с адрес на сградата: с. И., район Б., като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***************, със застроена площ: 25 кв. м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна.

Представена е декларация, изходяща от ответника, която, съобразно приетата съдебно-графическа експертиза, е подписана от него. В нея се съдържа изявление, че лицето С. Г. Д. има право да полага ежедневно постоянни грижи за него и за гореописания имот, където я е допуснал да живее и владее по тяхна уговорка още преди 15 години и тя го владее и ползва както и аз, като за целта: същата разполага със собствен ключ от външната порта и от постройките в имота, владее, ползва, засажда, прибира реколтата от посаденото, огражда, поправя, стопанисва имота като свой собствен, преминава през прилежащите територии за достъп до имота, да му пазарува, да го обслужва, да поддържа контакт с местните и централни власти, с органите на НОИ, НЗОК, МВР, АГКК, дружествата - доставчици на ток и вода, кметове на общини, райони и кметства, да вика спешна помощ, да се обажда на телефон 112 от негово име, да се противопоставя на посегателства към него и имота от страна на трети лица, да приема пощенски пратки и книжа от негово име, ако е посочена като адресат, включително и като съдебен адресат, като за целта я упълномощава да защитава и горните права не само от свое, но и от негово име.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите З. М., Д.

И., В. И. и Н. Т..

Свидетелят З. М. заявява, че познава страните, който му били съседи в с. И., живеели на 50-60 местра от неговата къща. Към 2000-та година ищецът заживял съвместно с ответника, като по време на съжителството им ищецът отглеждал зеленчуци в двора на имота, извършвал домакинска работа и стопанисвал къщата, като участвал и в извършване на ремонтни дейности в имота. Посочва, че ищецът се 2 грижел за ответника и че в период, в който ответникът посещавал болница, в грижите за ответника взимала участие и една от двете дъщери на ищеца. Свидетелят заявява, че ищецът имал ключ за имота и че оставал сам в него, когато ответникът го нямало.

Посочва, че от месец септември не е виждал страните в имота.

Свидетелят Д. И. посочва, че баба му С. може би през целия му съзнателен живот живеела при ответника Г. в село И., където имало голям двор с къща на два етажа.

Посочва, че баба му има много вещи в имота – дрехи, мебели, електроника и други вещи. Заявява, че на 12.09.2024 г., когато ищецът се намирал в имот на свидетеля в гр.

С., ответникът се обадил на мобилния телефон на ищеца и му казал да се прибере до вечерта на същия ден в село И.. На 14.09.2025г. ищецът в телефонен разговор със свидетеля поискал от последния да дойде до обитавания от ищеца имот в с. И. на 15.09.2025г., около 10:00 часа, което свидетелят сторил. Излага, че видял как ищецът слага куфар в автомобила на ответника, след което се върнал за своя багаж и се качил в автомобила на свидетеля. Ищецът обяснил на свидетеля, че ответникът сложил голяма ограда с катинар и казал, че няма да я пуска вътре, като ищецът бил видимо разстроен. В края на месец октомври свидетелят заедно с ищеца пристигнали до имота, тъй като ищецът имал уговорка с ответника да вземе част от вещите си, но поради това, че закъснели за уговорения час с около 15 минути, ответникът отказал да ги допусне в имота. Посочва, че една част от дворното място била на дядо му Г., а друга на майка му. Според свидетеля, причината баба му да си тръгне от имота била, че е изгонена. Посочва, че винаги е посещавал имота, ако има разрешение от дядо му Г., и не е отивал без разрешение. Заявява, че не знае дали баба му е влизала свободно в имота и е разполагала с ключ от него.

Свидетелят В. И., притежаващ съседен имот, посочва, че ищцата живяла в процесния имот от около 2002-2003-2004г. Същата обработвала двора и отглеждала реколта, част от която давала на своята дъщеря. В периода на съвместното съжителство с ответника последният я издържал и купувал битови уреди за дома. През предходната година ищцата започнала да отсъства от имота за ден-два, а през лятото и за десет дни, през който период свидетелят виждал ответникът да ходи да пазарува сам. В разговор с ответника последният му казал, че имотът си е негов и няма да остави имота на ищцата, тъй като имал наследници. Посочва, че С. заявявала, че имотът си е на Г. – това се случило в спор със свидетеля, при който заявила пред свидетеля и зет си И., че свидетелят взел 32 кв. м. от имота на чичо му Г.. И друг път била казвала на свидетеля, че последният искал да вземе част от имота на Г., което било твърдение, че имотът е негов. Посочва, че ищцата и нейни близки идвали до имота да събират вещи. От есента на 2024г. на входа на къщата била поставена решетка, която е там и понастоящем, както и че от есента на миналата година не е виждал ищцата в процесния имот. Посочва, че се изпокарали и тя си заминала.

Свидетелят Н. Т., съсед, посочва, че познава страните от 2000г., като живеели заедно. Посочва, че по време на съжителството им ищцата полагала грижи за двора, копаела и носела продукцията на дъщеря си, като имала свободен достъп до имота.

Към края на лятото и началото на зимата миналата година ищцата и други лица изнасяли множество вещи от къщата, докато ответникът бил там. Посочва, че знаел, че тя се изнесла и си събрала нещата. Решетките си били там от преди, като след изнасянето й нямало сложени други неща. Според него, С. си имала ключ.

При горните обстоятелства, съдът намира следното:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 75-76 ЗС за възстановяване на отнето владение.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да установи факта на упражнявано владение върху имотите (упражняване на фактическа власт, 3 която е държал лично или чрез другиго като своя), продължило непрекъснато повече от шест месеца, както и факта на нарушението - отнемане на фактическата власт от страна на ответника.

С оглед на становищата на страните, съдът е отделил за безспорно в отношенията им, че от 2002г. са живели съвместно на съпружески начала в имотите, продължило до есента на 2024г.; че ответникът е поставил през есента на 2024г. решетка и заключващо устройство на вратата на къщата, от които не е предоставил ключ на ищцата.

Съгласно разпоредбата на чл. 75 ЗС владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок. Съобразно чл. 76, ал. 1 ЗС, владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Исковата молба е депозирана в шестмесечния преклузивен срок.

Предпоставка за успешно упражняване на иска за възстановяване на владение и отстраняване на пречки и смущения при владение е наличност на владение, т. е. лицето, което търси правна защита, трябва да се е намирало в състояние на фактическо владение. Лице, което е упражнявало въздействие върху имота като държател /наемател, заем за послужване и др./ или фактическото състояние е създадено в резултат от търпими действие, не може да се ползва от посесорната защита по чл. 75 ЗС. Доказването на този факт е изцяло в тежест на ищеца. По тези спорове, съдът е ограничен да установи само факти - факта на владението и факта на нарушението.

Представените документи за установяване правото на собственост се вземат предвид само доколкото установяват факта на владение като фактическо състояние – чл. 357, ал. 2 ГПК.

Фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, т. к. почиват на близки приятелски или други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл. 68 ЗС. Търпими, според правната теория, са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Пример за такива действия е, когато някой разреши друг да се настани временно да живее в неговата къща (проф. П. В., Ново вещно право, С. 1995 г., т. 29, стр. 45). Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по това трябва да се различават от държането, а значи и от владението, поради което и не могат да служат за основание за придобиване на владение. Тези действия се различават от държането и по това, че държането се упражнява по силата на съгласие със собственика (носителя на вещното право) или владелеца, т. е. по силата на договор, затова държането на вещта е право на държателя срещу лицето, което предоставя държането и се задължава за това. Тъй като държането почива на договор с лицето, което предава държането на властта, то е по дефиниция правомерно. За преустановяването на търпимите действия е достатъчно едностранното изявление на собственика или владелеца. (Решение № 774 от 12.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8569/2022 г., Решение № 1432 от 14.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 15157/2021 г., Решение № 1073 от 7.08.2023 г. на САС по в. гр. д. № 1943/2022 г., Решение № 1459 от 18.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 5492/2015 г.) 4

Разпечатката съдържа 38 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52338934-74ec-40cf-be57-ceecd62c40f3