Решение № 105 от 11.10.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Дряново, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20234220100312 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба от “СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** № ***, ет. ***, представлявано от Управителя Н. П. П., чрез пълномощник юрисконсулт Л. В., против Е. И. С. от гр. Дряново, ул. ***, се излага, че на 26.10.2021 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 585095. Заемодателят „Сити Кеш" ООД изплатил заемната сума по посочена от ответника банкова сметка. Заемателят се задължил да върне сума в размер и срок, съгласно уговореното в договора. Ответникът не погасил задълженията си договора и дължал следните суми: 1000 лв. – главница, 368,26 лв. – възнаградителна лихва за периода от 26.10.2021 г. до 26.04.2023 г. и 223,39 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.02.2022 г. до 01.04.2023 г.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 131/2023 г. на ДРС била издадена заповед за изпълнение. След постъпило възражение е предявен настоящия иск.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Е. И. С. дължи на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, следните суми по договор за паричен заем № 585095/26.10.2021 г.: 1000 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението; 368,26 лв. - възнаградителна лихва за периода 26.10.2021 г. до 26.04.2023 г. и 223,39 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.02.2022 г. до 1

01.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 131/2023 г. по описа на Районен съд Дряново.

Претендират се сторените в заповедното производство разноски, както и сторените в настоящото производство разноски, включително и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника. В срока по чл. 131 ГПК не е представен отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът заявява, че не оспорва претендираните суми. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че на 26.10.2021 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 585095, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 1000 лв., който следва да бъде върнат ведно с лихва в размер на 401,64 лв. или общо 1401,64 лв. на 18 месечни вноски, 4 бр. в размер на 33,38 лв. и 14 бр. в размер на 90,58 лв., в срок до 26.04.2023 г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и ГПР – 48,21 %.

С платежно нареждане от 26.10.2021 г., приложено по делото, ищецът е превел заемната сума от 1000 лв. по посочена от ответника банкова сметка, с което заемът е усвоен.

По ч. гр. дело № 131/2023 г. по описа на Дряновски районен съд в полза на ищцовото дружество против ответника е издадена Заповед № 46/02.05.2023 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК з а следните суми по Договор за паричен заем № 585095/26.10.2021 г.: 1000 лв.– главница, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2023 г. до окончателното изплащане, 368,26 лв. – възнаградителна лихва за периода от 26.10.2021 г. до 26.04.2023 г., 223,39 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.02.2022 г. до 01.04.2023 г., както и 52,18 лв. – разноски, съобразно уважената част от вземането. След възражение от страна на длъжника е предявен настоящият иск.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване от страна на ищеца на наличие на валидно облигационно отношение по договора за заем и ответникът да е останал задължен за процесните суми.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 26.10.2021 г.

2 между страните е валидно сключен договор за паричен заем № 585095, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 1000,00 лв. Ищецът е предоставил заемната сума на ответника, за който е възникнало задължението да върне същата ведно с уговорената лихва. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено след изтичане срока на договора и поради неизпълнение от страна на ответника. Ответникът не оспорва дължимостта и размера на сумите, предмет на установителния иск. Не представя доказателства, че е заплатил същите преди подаване на заявлението по чл.

410 ГПК.

Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми по Договор за паричен заем № 585095/26.10.2021 г.:

1000 лв.– главница, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2023 г. до окончателното изплащане, 368,26 лв. – възнаградителна лихва за периода от 26.10.2021 г. до 26.04.2023 г. и 223,39 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.02.2022 г. до 01.04.2023 г., за които е издадена заповед № 46/02.05.2023 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 131/2023 г. по описа на Дряновски районен съд.

Относно разноските:

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски. Съгласно дадените указания в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в заповедното производство разноски, които са в размер на 52,18 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане ответникът дължи и следва да бъде осъден да му заплати сторените в хода на настоящото производство разноски за заплатена държавна такса от 31,83 лв. и на основание чл.78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определено от съда по реда на вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ или общо 131,83 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. И. С., ЕГН **********, гр.

Дряново, ул. ***, че дължи на “СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** № ***, ет. ***, представлявано от Н. П. П., следните суми: СУМАТА 1000 лв. (хиляда лв.) – главница по Договор за паричен заем № 585095/26.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2023 г. до окончателното изплащане; СУМАТА от 368,26 лв. (триста шестдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 26.10.2021 г. до 3

26.04.2023 г. и СУМАТА от 223,39 лв. (двеста двадесет и три лева и тридесет и девет стотинки) – законна лихва за забава за периода от 01.02.2022 г. до 01.04.2023 г., за които суми е издадена заповед № 46/02.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 131/2023 г. по описа на Дряновски районен съд.

ОСЪЖДА Е. И. С., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на “СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** № ***, ет. ***, представлявано от Н. П. П., СУМАТА от 52,18 лв. (петдесет и два лева и осемнадесет стотинки) - направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

№ 131/2023 г. по описа на ДРС и СУМАТА от 131,83 лв. (сто тридесет и един лева и осемдесет и три стотинки) направени разноски по гр. д. № 312/2023 г. по описа на ДРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис да се приложи по ч. гр. дело № 131/2023 г. на ДРС.

Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________

4