Акт № 464 от 24.11.2021, съд

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Велико Търново, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Станислав Стефански

Членове:Христо Томов

Ирена Колева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20214100500316 по описа за 2021 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ХР. Н. ХР. и М.Х.

Х. против Решение № 260095/04.12.2020г., постановено по гр.д. № 189/2020г. по описа на Районен съд Павликени, с което на основание чл.135 от ЗЗД съдът обявява за недействителен по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том II, per. № 1389, дело № 165 от 26.04.2017 г. на нотариус Пл. Петров, per. № 129 на Нотариалната камара, с район на действие PC – Павликени, вписан в Служба по вписванията - гр.

Павликени, с който ХР. Н. ХР. е дарил на дъщеря си М.Х. Х. собствения си недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX - 729 (девети римско за седемстотин двадесет и девети арабско), в квартал 70 по подробния устройствен план на с. М, община Павликени, целият имот с 1 площ от 1 543 (хиляда петстотин четиридесет и три) кв. м., заедно с построените в него: ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 65 (шестдесет и пет) кв.м., второстепенни и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, при описани граници и съседи, както и е осъдил ХР. Н. ХР. и М.Х. Х. да заплатят на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София направените по делото разноски.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Решението било постановено при неправилно възприета от ПвРС фактическа обстановка.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София е подала отговор на жалбата. С така подадения отговор „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД оспорва жалбата и претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВТОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Павловият иск е допустим, като предявен на основание чл.135 от ЗЗД, а първоинстанционното решение - допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, с правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на 2 договор за дарение на недвижим имот, и с който да обяви за недействителна спрямо кредитора сключеният договор за дарение между ответниците, първият като дарител и вторият като надарен, относно процесния недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том II, per. № 1389, дело № 165 от 26.04.2017 г. на нотариус Пл. Петров, per. № 129 на Нотариалната камара, с район на действие PC – Павликени, вписан в Служба по вписванията - гр. Павликени.

Първоинстанционият съд е намерил исковите претенции за основателни и доказани, поради което ги е уважил изцяло.

Въззивният съд намира тези изводи на първоинстанционния съд за правилни по следните съображения:

При предявен от ищеца иск с правно основание чл.135 от ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже качеството си на кредитор на първия ответник; факта, че процесната сделка го уврежда; свързаността на лицата по сделката; евентуално - знание и намерение на страните по сделката за увреждането. Върху ответниците ляга тежестта да докажат собствените си възражения и евентуално да оборят презумпцията за знание за увреждането по чл.135 ЗЗД.

Съгласно теорията и съдебната практика, искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо /вж. и Решение № 4 от 26.01.2011г. по гр.д. № 551/2010г. III г.о./; титулярът на парично или непарично вземане по отношение на длъжника има качеството на кредитор и може да си служи с Павлов иск; възникването на правото не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение; правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по Павлов иск; съдът по Павлов иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор; в производството по Павлов иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти освен, ако вземането е отречено със сила на присъдено 3 нещо; в производството по Павлов иск длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор; съдът не може да спре производството по чл.135 ГПК, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск.

С оглед изложеното, страната, която е поискала отмяната по чл.

135 ГПК установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Увреденият има интерес от Павлов иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение - с прогласяване на недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната сфера на ответника по иска. С отменяване на атакуванато действие, кредиторът ще може да насочи изискането си срещу процесните вещи.

В конкретния случай може да се добави още: За вземанията си по двата договора за кредит „Уникредит Булбанк“АД се е снабдила с изп.листи, съответно №538/04.03.2015г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д. №606/15г. по описа на ВТРС против солидарните длъжници „Ландинвест“ ЕООД и ХР. Н. ХР., и №540/05.03.2015г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№610/15г. по описа на ВТРС против солидарните длъжници „Вами-07“ЕООД, „Ландинвест“ ЕООД и ХР. Н. ХР., като е предприела принудително изпълнение по образуваните въз основа на посочените изп.листи съответно изп.д.№257/16г. по описа на ЧСИ В.Георгиев, рег. №725 и район на действие - ОС-Велико Търново и изп.д.

№424/16г. по описа на ЧСИ Н.Георгиев, рег.№716 и район на действие - ОС- Варна.Твърденията на ищеца, че по заповеди за изпълнение длъжниците не са подавали възражения по чл.414 от ГПК, съответно, че същите са стабилизирани, не са оспорвани от ответниците. С договор за цесия от 06.11.2017г. с нотариално заверени подписи от същата дата, вписан в СВ- Варна на 19.12.2017г. и в СВ-Велико Търново на 20.12.2017г., „Уникредит Булбанк“АД е прехвърлила на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД всички свои вземания спрямо длъжници по конкретни договори за кредит, индивидуализирани в отделни приложения, ведно с всички техни привилегии и обезпeчения. Според приложение № 52 и приложение № 80 предмет на договор за цесия са и всички вземания на банката по договор за банков 4 револвиращ кредит на оборотни средства №133/12.09.2008г. с длъжници „Ландинвест“ЕООД и ХР. Н. ХР. и всички вземания на банката по договор за банков инвестиционен кредит №15/16.06.2010г. с длъжници „Вами- 07“ЕООД, „Ландинвест“ ЕООД и ХР. Н. ХР.. С пълномощно с нотариално заверен подпис от 10.11.2017г. цедентът е упълномощил цесионера да извърши съобщаването на цесията на длъжниците по чл.99, ал.3 от ЗЗД.По искане на цесионера същият е конституиран като взискател по изп.д.

№257/16г. и по изп.д.№424/16г. Представени са доказателства за съобщаването на цесията на длъжниците с нарочни уведомления, изпратени по изпълнителните дела за уведомяването им за конституирането на нов взискател.

Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР №2/2019 от 26.03.2021г. на ОСГТК на ВКС, цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор - цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането.

Процесният договор за дарение от 03.04.2015г. е сключен след възникване на вземането на първоначалния кредитор, той и цедент, „Уникредит Булбанк“АД срещу солидарния длъжник ХР. Н. ХР., вкл. след обявяване на двата горепосочени кредита за предсрочно изискуеми и снабдяване на банката с изпълнителни листи за вземанията й по тях, съответно на 04 и 05.03.2015г., като вземането е съществувало към 03.04.2015г. и продължава да съществува понастоящем, и преди сключването на договора за цесия на 06.11.2017г., предвид което и следва да бъде прието, че ищецът цесионер притежава активна материално -правна легитимация по предявения иск.

С извършване на процесното дарение ответникът е намалил своето имущество, в резултат от което и общото обезпечение на кредитора е намаляло или налице е увреждане на кредитора, т.е. осъществена е първата обективна предпоставка по чл.135, ал.1 от ЗЗД.Налице е и субективната такава - знание за увреждането/знанието, че има кредитор и, че с действието се намалява имуществото на длъжника, съответно общото обезпечение на кредитора по чл.133 от ЗЗД/ у прехвърлителя.Тъй като 5 сделката е безвъзмездна е без значение субективното психическо отношение на лицето, получило престацията от длъжника.Дори и то да не е знаело за увреждането, неговият интерес не може да бъде предпочетен пред този на кредитора, защото това лице е получило имущество на длъжника, без да е престирало насрещно.Предвид установяване на елементите от фактическия състав, предвиден в чл.135, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде прието, че предявеният иск е основателен.

При гореизложеното, настоящият състав намира, че атакуваната от ищеца сделка с имущество на първия ответник следва да бъде обявена за недействителна по отношение на кредитора.

Въззивният съд споделя мотивите на ПвРС и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, на подателя й следва да се възложат разноските на другата страна.

Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Великотърновски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260095/04.12.2020г., постановено по гр.д. № 189/2020г., по описа на Районен съд - Павликени.

ОСЪЖДА ХР. Н. ХР., ЕГН: ***, гр. В. Т., ул. „**, № , ет. и М.Х. Х., ЕГН:

***, гр. В., ул. „**“, № , вх. , ет., ап. да заплатят на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 200,00лв. - представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките, визирани в чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

6

2._______________________

7